Кони Мейсън
Дръзка любов (11)

11

Бен изтича да посрещне Кейси и Деър, когато двамата влязоха в двора, възседнали коня.

— Време беше вие двамата да се върнете — извика младежът с лек укор в гласа. — Ако татко не ме беше спрял, щях да тръгна към пещерата още на разсъмване.

Пурпур полази по шията на Кейси, смутена от мисълта какво щеше да завари Бен, ако беше нахлул в пещерата рано тази сутрин.

— Слава богу, че татко е проявил здрав разум — измърмори Деър, вдигайки очи нагоре.

Рой излезе от къщата и се присъедини към тримата в двора.

— Добре дошла у дома, Кейси. — Той се усмихна и хвана ръцете й. — Добре ли си? Нали не ти се е случило нещо лошо?

Видимата му загриженост стопли сърцето на Кейси и тя отвърна:

— Добре съм, господин Рой, наистина. Особено сега, след като Деър и аз…

И тя хвърли изпълнен с любов поглед към Деър.

— Това, което Кейси се опитва да каже, е, че се съгласи да се омъжи за мене — заяви той гордо.

— Прекрасно! — извика Бен. — Ако беше почакал още малко, аз щях да я поискам.

— На Кейси й трябва мъж, а не кутренце — пошегува се Деър.

— Чакай малко, братко — нацупи се възмутено Бен. — Ще ти покажа…

— Момчета, момчета — намеси се Рой със смях. — Без караници, моля. Днес е щастлив ден. Не само е Коледа, но и имаме годеж, така да се каже. Марта е в кухнята сега и се труди самичка над празничните ястия, а аз съм сигурен, че Кейси иска да си отиде в стаята и да се преоблече.

— О, да — съгласи се Кейси, нямайки търпение да хвърли дрехите, с които беше изкарала вече много дни. — И веднага щом бъда готова, ще помогна на Марта с обяда.

— Кейси — намеси се Деър, — няма нужда.

— Напротив, Деър. Марта не би могла да се справи с всичко съвсем сама. Освен това, искам да й помогна.

Тя се обърна, за да се оттегли, но една ръка, положена над лакътя й, я спря.

— Добре дошла в семейството, Кейси — каза Рой, целувайки я по бузата. — Желая само най-доброто и за двама ви.

Тя внезапно се замисли.

— Господин Рой — започна колебливо, — относно украшенията, аз не съм…

— Никога не съм си помислял, че си била ти, скъпа. Нека забравим всичко това, то не е важно. Имам представа кой ги е взел. И моля ти, нека да не говорим повече за това. Ти вече не си прислужничка.

Кимвайки щастливо, Кейси се запъти към стаята си. За първи път от месеци насам се чувстваше наистина в безопасност. Нямаше нещо, което Мег или някой друг да може да й стори, помисли тя. Скоро тя щеше да стане съпруга на Деър и вече нямаше да се тревожи какво й готви животът.

 

 

Докато работеше в кухнята редом с Марта, Кейси усещаше повече радост, отколкото когато и да било, след като баща й беше умрял. Марта я посрещна почти толкова любвеобилно, колкото и Бен, и двете си бъбреха щастливо, разнищвайки последните новини. Най-вече говореха за отношенията между Кейси и Деър и за чувствата помежду им.

— Толкова се радвам за тебе, Кейси — каза Марта, изтривайки една сълза от окото си. — Чудесно е, че те помилваха. Ти и Деър сте създадени един за друг.

Тъкмо в този момент дойдоха неочаквани гости за коледната вечеря. Тед Маккензи и дъщеря му Марси пристигнаха точно когато всички бяха насядали на масата и Кейси поднасяше печен овнешки бут.

— Деър, скъпи — изгука Марси, втурвайки се през вратата, която Бен беше отворил, и влетя в обятията на Деър. — Бях сигурна, че ще дойдеш да се видиш с мене точно днес. Понеже ти не дойде, аз уговорих татко да ме докара у вас.

Смущение, последвано от раздразнение, се разля по лицето на Деър, докато се взираше безмълвно в прелестното момиче в ръцете му. Бен помисли, че така му се пада на брат му, задето е откраднал сърцата на най-красивите жени в Нов Южен Уелс. Но когато забеляза изражението на Кейси, той съжали за прибързаните си заключения. Рой веднага се намеси, надявайки се да разсее напрежението.

— Точно навреме за вечеря, Тед. Ще се присъедините ли към нас?

— Да — съгласи се Тед охотно, оглеждайки овнешкия бут. — И ако бурята, която се надига навън, се разрази, може да ви гостуваме и по-дълго, отколкото очаквате.

Внимателно поставяйки подноса с печеното по средата на масата, Кейси изгледа обидено красивата жена, която се чувстваше толкова удобно в ръцете на Деър, сякаш имаше пълното право да се намира там.

Честно казано, Кейси смяташе Марси за изключителна красавица, с прасковено-сметанен тен. Тя притежаваше рядката комбинация от алабастровобяла кожа и светлоруса коса, подчертана от рубиненочервени устни и невинни сини очи. Имаше изящна фигура, със стройни пропорции и стигаше едва до рамото на Деър. Но беше щедро надарена с високи, закръглени гърди и пищен ханш, който един ден сигурно щеше да стане прекалено пищен.

Освобождавайки се от властната прегръдка на Марси, Деър потисна една въздишка. Защо трябваше тя да идва тук точно сега? Не я беше виждал от седмици, а пък не беше и мислил за нея. Той осъзна, че й дължи обяснение, и възнамеряваше възможно най-скоро да й каже за Кейси. Може би съдбата я беше довела тук точно в този ден, разсъди той. Сега тя можеше да види със собствените си очи какво е положението между него и Кейси. Любов като тяхната беше трудно да се скрие.

С объркани миели, въртящи се в главата му, Деър каза, без да прецени:

— Кейси, сложи още два прибора на масата. Семейство Маккензи ще останат за вечеря.

Това, което не осъзна, беше, че думите му прозвучаха като команда, отправена към прислужничка, а не като молба към любима жена.

Хвърляйки към него поглед, пълен с обида, Кейси отговори:

— Да, господин Деър.

След което се обърна и излезе.

— Явно на слугините ти им трябва женска ръка, която да ги държи в подчинение — изсумтя Марси. — Това да не е някоя от осъдените, които си довел от Сидни? Невероятно създание…

— Кейси е… — Деър заекна, мъдро решавайки, че трябва да отложи обясненията за по-подходящ момент.

Точно тогава Кейси влезе отново в трапезарията, носейки с чинии и прибори, и го спаси от необходимостта да отговори. Рой намери изход от ситуацията с думите:

— Сложи всичко на масата, Кейси, а после двете с Марта елате да седнете при нас.

— Какво! — ахна Марси, смаяна. — Позволявате на слугините си да се хранят с вас? Всички знаят, че тези жени са чисто и просто курви.

Деър скочи на крака, готов да защити Кейси и да даде на Марси да се разбере, от което тя особено много се нуждаеше, но Рой му махна да си седне.

— Остави, сине. Днес е Коледа и семейство Маккензи са наши гости. След като им обясним, сигурен съм, че Марси ще разбере положението. Нека сега да се заемем с вечерята.

Недоволен, но осъзнавайки какво иска да направи баща му, Деър си седна на мястото. Но ситуацията се влоши, когато Марси упорито да настоява:

— Когато аз стана господарката тук, тези нередности ще спрат.

Настъпи абсолютно мълчание и когато Деър не направи нищо друго, освен да стисне зъби, Кейси изрече:

— Ние с Марта предпочитаме да се храним в кухнята.

И излезе от трапезарията с цялото достойнство, на което беше способна, а Марта веднага я последва.

Деър се ядоса извънредно много. Искаше да хукне след Кейси, но се застави да остане на стола си. Чувстваше, че е длъжен да даде обяснение на Марси, да й съобщи възможно най-внимателно за отношенията си с Кейси, и смяташе да го направи след вечеря.

Когато всички се нахраниха и се възцари неловко мълчание, Деър се изправи и покани Марси да се разходят навън, преди да е започнало да вали. Дочувайки далечния грохот на гръмотевицата, търкаляща се по притъмнялото небе, той очакваше всеки момент да се излее проливен дъжд.

— Надявам се вие, влюбени пиленца, скоро да определите дата — усмихна се многозначително Тед, докато Деър и Марси излизаха от стаята. — Бих искал да дочакам внуци, преди да стана твърде стар, за да им се радвам.

— Татко! — укори го Марси, изчервявайки се красиво, за да се хареса на Деър.

— Е, това си е така, момиче — настоя възрастният мъж. — Ти чакаш Деър вече доста време. Трябваше да си кажа думата.

Деър си пожела подът под краката му да се беше разтворил и да го беше погълнал. Решението му да се ожени за Кейси най-вероятно щеше да отчужди Тед, както и да нарани и разгневи Марси. Но нямаше друг изход. Кейси беше жената, която той обичаше и за която смяташе да се ожени. Другите бяха просто развлечения по пътя му към истинската любов.

— Татко, може би ти ще си поговориш с Тед, докато нас с Марси ни няма — намекна многозначително Деър, отвеждайки Марси към вратата, като постави ръка на гърба й.

— Разбира се Деър, ако това е желанието ти — съгласи се предпазливо Рой.

— Каква е тази работа, Деър? — запита Марси, когато излязоха на широката веранда.

— Марси, трябва да поговорим — каза Деър.

— Разбира се, скъпи — грейна тя, — трябва да определим дата за сватбата ни. Чу какво каза татко. Чаках достатъчно и търпението ми се изчерпва. Все се питах кога ли ще стигнеш до тази тема.

— Марси, никога не съм искал да те нараня и по едно време наистина исках да те направя своя съпруга.

— По едно време! За какво говориш?

— Срещнах една жена. Жена, която много обичам. Помолих я да се омъжи за мене.

Изведнъж сините очи на Марси загубиха невинния си поглед, заменен от убийствен блясък.

— Коя е тя? Коя е кучката, която те открадна от мене? Дъщерята на губернатора Блай ли е? Тя е доста стара за тебе.

— Не е Бес. Кейси е — отвърна Деър, понеже нямаше как да смекчи удара.

Макар че в действителност не беше предлагал брак на Марси, подразбираше се, че един ден те двамата ще се оженят.

— Кейси? Коя Кейси? — изсъска Марси, правейки се, че не разбира.

— Вече се запозна с нея, тя ни поднесе вечерята.

Лицето на Марси стана смъртнобледо и Деър помисли, че може да припадне, докато тя не се върна към живота с изблик на невиждан гняв.

— Затворничка! — изпищя Марси. — Ти си позволил на една осъдена курва да се вмъкне между нас? Отвратителен негодник! Предполагам какво е направила малката кучка, сигурно си е размахала опашката и ти си хукнал след нея като разгонен котарак. Тя вдигна ли си краката за тебе?

— Марси, не е точно така — протестира Деър, чийто гняв висеше на тънка нишка. — Обичам Кейси.

— Обичал я бил! Обичаш това, което е между краката й! Не можеш ли просто да вземеш каквото ти предлага и да забравиш за нея? Няма да ти го натяквам, скъпи. Всички мъже са донякъде неуправляеми.

— Марси, няма да ти позволя да говориш по този начин за Кейси. Тя е жената, за която ще се оженя.

— Колко благородно, Деър, но очевидно си забравил нещо. Тя е осъдена.

— Вече не е. Губернаторът Блай й даде пълно опрощение преди няколко дни. Тя е еманципантка и скоро ще бъде моя съпруга.

— Нищо от моите думи ли няма да промени намеренията ти?

— Абсолютно нищо.

— Никога няма да ти го простя, Деър — изрече Марси със стиснати зъби. — Ти ме съсипа. Кой мъж ще ме вземе сега?

— Ако говориш за девствеността си, Марси, тя не съществуваше. Ти си я загубила доста преди да легна с тебе.

— Не бъди груб, Деър, говоря за твоя… за любенето с теб. Никой не може да се сравни с тебе.

— Поласкан съм, но съм сигурен, че един ден ще си намериш мъж, достоен за твоята любов.

Отговорът й се загуби в изтрещяването на гръмотевицата, придружен от стрелкащи се в небето светкавици, и над главите им рукна пороен дъжд. Макар Деър да не беше особено доволен, като че ли Марси и Тед щяха да прекарат нощта тук, в имението.

 

 

Къщата най-накрая беше утихнала и в нея се беше настанила хладна атмосфера, когато двамата Маккензи се бяха убедили, че Деър напълно сериозно смята да се ожени за Кейси. Макар че самата Кейси с колебание се беше съгласила да се присъедини към семейството и гостите в приемната след вечеря, тя се чувстваше толкова неловко, че скоро се извини, че е уморена, и се оттегли. Деър се разтревожи, защото не беше оставал насаме с нея нито за миг, откакто се бяха върнали вчера, и не беше имал възможността да й поднесе подаръка си. Но се надяваше, че когато всички заспят, може да се промъкне незабелязано в стаята й.

Разхождайки се нетърпеливо напред-назад, докато не мина полунощ, Деър пъхна едно малко пакетче в предния джоб на ризата си и се запъти към вратата. Но тя се отвори пред него, преди да беше посегнал към дръжката, и една малка забулена фигурка се вмъкна в стаята му.

— Кейси? — прошепна той с радост, обгръщайки я нежно. — Ти ме изненадваш, любов моя. Не те очаквах тази вечер.

Дребната фигурка замря, после се дръпна рядко назад, заставайки близо до трепкащия пламък на свещта, за да разкрие самоличността си.

— По дяволите! Какво правиш тук, Марси?

— Не се сърди, скъпи — замоли се Марси. — Дойдох да ти припомня колко добре се чувстваме заедно, за да забравиш това налудничаво решение да се жениш за осъдена жена, за която не знаеш нищо.

— Върви си в леглото, Марси. Аз обичам Кейси. Няма изгледи да си променя намеренията.

— Може би ще успея да те убедя — измърка тя съблазнително, докато скриващото я наметало се смъкна по тялото й и легна като тъмна локва в краката й.

Деър ахна, когато слабата светлина разкри великолепната порцеланова плът, разкошна във великолепната си голота. Щръкналите розови зърна, увенчаващи млечнобелите гърди, и златистият отблясък между гъвкавите бедра накараха желанието да запулсира във вените му. Никой жив мъж не би могъл да остане безразличен пред такава невероятно примамлива женственост.

— Ти ме искаш, Деър — прошепна гърлено Марси. — Вземи ме. Забрави онази малка кучка, тя не е достатъчно добра за тебе. Явно те е омагьосала. Но ще ти го простя. Ти имаш нужда от съпруга като мене, жена от твоята собствена класа.

Думите й бяха катализаторът, който освободи вцепенените сетива на Деър. Той хладнокръвно вдигна наметалото от пода и го наметна на раменете й.

— Никога не съм искал да те наскърбя, Марси — каза той с равен тон, въздържайки се да я укори за оскърбителното й поведение. — Когато Кейси влезе в живота ми, вече никоя жена не означаваше нищо за мене. Лека нощ, най-добре е и двамата да забравим, че между нас нещо изобщо се е случило.

Докато говореше така, той я отвеждаше решително към вратата и преди да се усети, Марси се намери застанала в коридора пред една затворена врата. Кипейки в безсилен гняв, тя се отправи към собственото си изстинало легло.

В мига, когато вратата се затвори зад Марси, Деър изпусна остро дъх, разтърсвайки рамене, за да отпъди натрапчивия аромат на рози, оставен от нея. После излезе от стаята, потупвайки джоба си, за да се увери, че подаръкът му за Кейси е там. Намери вратата й незалостена и се вмъкна вътре. Стаята тънеше в тъмнина и Деър извади от джоба си кремък и да запали свещта. Кейси се събуди веднага.

— Боже господи, Деър, така ме изплаши! — изпъшка тя, хванала се за гърлото.

— Прости ми, любов моя. Просто трябваше да те видя — прошепна Деър, настанявайки се удобно на крайчеца на леглото. — Искам да ти се извиня за днес. Марси обикновено не е толкова неприятна, но аз ужасно я нараних.

Кейси простена, казвайки си мислено, че „неприятна“ едва ли е подходящо определение за грубото поведение на Марси Маккензи.

— Може би не съм подходящата жена за тебе — осмели се тя, предоставяйки му възможността да оттегли предложението си за брак, докато още имаше шанс.

— Ти си единствената жена за мене — възрази той. — Това е причината да съм с тебе сега. Имам подарък за своята любима.

— Коледен подарък? О, Деър, а аз нямам нищо за тебе — завайка се Кейси.

— Ти ми даде себе си, любов моя. Това е повече от достатъчно.

И той бръкна в джоба си и извади една малка кутийка, която постави нежно в ръката й. Кейси я загледа в продължение на няколко секунди, после впи очи в Деър.

— Отвори я, любов моя — каза той.

Треперейки от вълнение, Кейси вдигна капачето и извика стреснато. Сгушен в гънки от кадифе, в кутийка се криеше майсторски шлифован изумруд, обкръжен от диаманти. Гледката я остави без дъх.

— О, Деър, това е… невероятно! Но е много ценно. Не мога да приема нещо, което струва толкова много.

Макар че фермерите можеха да бъдат и заможни, все пак капиталът им обикновено беше толкова малък, че по принцип осъществяваха разменна търговия помежду си.

— Пръстенът беше на майка ми, любов моя. Сега е твой.

— Но аз мислех, че всичките украшения на майка ти са били откраднати.

— Не всички. Този пръстен ми беше даден, за да го дам на бъдещата си съпруга. Той не стоеше при другите украшения. Искам да го вземеш.

Деър извади пръстена от гнездото му и го постави на пръста на Кейси, докато тя го гледаше със страхопочитание.

— Никога не съм виждала нещо толкова красиво.

— Нито пък аз — усмихна се Деър, а сивите му очи не се отделяха от лицето й.

— Благодаря ти, любов моя, благодаря ти — каза Кейси, покривайки лицето му с целувки.

С щастлив смях Деър отдели ръцете й от врата си и нерешително се изправи на крака.

— По-добре да тръгвам, скъпа, иначе никой от нас няма да спи тази нощ. А след снощи имаме нужда от добра почивка.

Кейси се изчерви, припомняйки си съвсем ясно предната нощ, когато екстазът ги беше овладявал отново и отново. Мисълта, че би могла да изпитва същото онова чувство нощ след нощ, след като се оженят, накара кожата на гърба й да настръхне.

— Лека нощ, любов моя — каза Деър замечтано, позволявайки си само една невинна целувка по челото. — Приятни сънища.

Сякаш би могла да спи след цялото това вълнение тази вечер!

Семейство Маккензи си тръгнаха рано на другата сутрин; отдавнашното приятелство беше разклатено. Но Кейси беше толкова щастлива, че в последвалите дни не отдели на високомерната Марси нещо повече от откъслечни мисли. Рой й беше подарил целия гардероб на покойната си съпруга и двете с Марта прекарваха всяка свободна минута в преправяне на дрехи и подготвяне на най-подходящата сватбена рокля. Най-накрая се спряха на една рокля от шифон, недотам демодирана и достатъчно прохладна и за най-горещия ден.

Кейси и Деър не бяха споделяли едно легло от престоя си в пещерата и напрежението започваше да си казва думата. Те се виждаха всеки ден, без да разменят нищо повече от една-две целувки, емоциите им бяха в състояние на безтегловност. Деър беше готов да експлодира, а Кейси се люлееше на ръба на бездната. Тя много се зарадва, когато в края на първата седмица след Нова година Деър обяви, че отива в Сидни, за да намери свещеника. Предната година един свещеник беше дошъл в колонията и Деър се надяваше да го докара във фермата, за да извърши кратката церемония, която да ги съедини. Кейси изпадна в екстаз. След няколко дни щеше да стане госпожа Деър Пенрод. Ще бъде възможно най-добрата съпруга, обеща си тя. Само хубави неща ще им се случват отсега нататък. Ще имат деца — много деца — и любов, и смях, и… Умът й работеше на пълни обороти, представяйки си щастие и дълъг живот, които щеше да споделя с Деър за вечни времена.

Бен настоя да придружи брат си и денят, когато заминаха, беше вторият по важност ден в живота на Кейси. Най-важният щеше да бъде, когато свещеникът ги обявеше за съпруг и съпруга. Тя очакваше Деър и Бен да се върнат късно на следващия ден. Тревогата й зарази Рой, който започна да се притеснява, когато мина още един ден без никакви вести от синовете му. Твърде много неща можеха да се случат по пътя до Сидни. Разбойниците все още, вилнееха в околността. А може би нещо в града не беше наред.

 

 

— Какво, по дяволите, става тук? — запита Бен, докато влизаха в Сидни.

Сто и втори полк се беше събрал на улиците, повечето членове на Корпуса бяха пияни и вдигаха страхотен шум. Като че ли целият полк се беше запътил към резиденцията на губернатора.

— Да му се не види! — избухна Деър гневно. — Тръгнали са за Блай! Ела!

Повлечен от тълпата, Бен се сля с масите, които следваха маршируващите войници. Разбунтувалите се спряха нестройно пред резиденцията на губернатора и след минути разбиха вратата и нахлуха вътре. С изключение на гражданската гвардия, единствените военни сили в Нов Южен Уелс бяха именно войниците от Корпуса, а бунтът им, воден от полковник Джонстън и подстрекаван от Джон Маккартър, оставяше губернатора Блай абсолютно беззащитен.

— Какво да правим, Деър? — запита Бен. Ръцете го сърбяха да се втурне да защитава губернатора.

— Какво можем да сторим срещу целия Корпус? — отвърна Деър съвсем реалистично.

— Може би някои от тези хора ще се присъединят към нас, ако защитим Блай? — предположи Бен.

— Ха — изсмя се Деър, — само ги погледни, Бен, това е мръсната пяна на Сидни. — И той кимна към група пияни подстрекатели. — Нима искаш тези да се бият на твоя страна?

Отговорът на Бен се изгуби във врявата, предизвикана от войниците от Корпуса, които излизаха от резиденцията, грубо повлекли протестиращия губернатор Блай към улицата. Някой беше докарал каретата му до вратата и Блай беше натикан съвсем безцеремонно вътре. В този момент Джон Маккартър се появи, за да поеме лично юздите на конете, и заедно с приятелите си от Корпуса тръгна на парад из претъпканите улици на Сидни, разкарвайки губернатора като чучело, докато градските отрепки вилнееха наоколо, пияни от безплатно раздаван ром. Бен и Деър не можеха да направят нищо повече от това, да стоят и да гледат. Докато на вратата на резиденцията не се появи с писъци Бес Блайг която хукна след каретата, отнасяща баща й.

Бес, убедена, че Корпусът ще убие баща й, тичаше задъхана след каретата по калната улица и се молеше да го пощадят. При вида на тази смела жена, която самичка се изправяше в защита на баща си, нещо се пречупи у Деър и той пришпори коня си през тълпата, последван по петите от Бен. Деър пребледня от ярост, когато видя лейтенант Потър да язди редом с каретата, пренебрегвайки молбите на Бес.

— Пуснете я вътре при баща й, Потър! — изкрещя Деър, надвиквайки шумотевицата. — Какъв човек сте вие?

Поклащайки глава, Потър изгледа кръвнишки младия фермер.

— Дръжте се настрана от тази работа, Пенрод. Твърде късно е да направите каквото и да било за губернатора. Колонията е в ръцете на Корпуса на Нов Южен Уелс. Ние налагаме правилата оттук насетне.

Полуприпаднала от изтощение, Бес чу гласа на Деър и обърна измъченото си лице към него.

— Помогни ми, Деър, моля те, помогни ми! Ще убият баща ми!

Яростта се разгоря у Деър и без да мисли за последиците, той се задейства. Скочи от коня, хвърли юздите на Бен и бързо стигна до Бес. С последни сили тя се беше вкопчила отчаяно в дръжката на вратичката и каретата я влачеше по улицата, докато зловещият парад продължаваше по Джордж Стрийт, но вече с по-бавен ход. Пращайки по дяволите всяка предпазливост, Деър сграбчи Бес през кръста, отвори вратичката и я бутна вътре при баща й. Всичко това се случи толкова бързо, че нито лейтенант Потър, нито някой друг разбра какви са намеренията на Деър.

Тъй като стореното не можеше да се поправи, Потър не обърна внимание на Бес, а веднага изрева на хората си:

— Арестувайте този човек! — посочвайки към Деър. Трима мъже се хвърлиха върху него и го събориха на земята. Бен понечи да се намеси, но Деър му извика да стои настрана.

— Недей, Бен! — Гласът му прозвуча напрегнато, защото войниците вече го бяха повели към затвора. — Не могат да ме държат дълго. Изчакай у Дрю Стенли, докато ме пуснат.

И изчезна с конвоя си сред тълпата, оставяйки смаяния Бен да се взира безпомощно след него.

Но жертвата на Деър не беше напразна, защото Бес получи позволение да седи при баща си в каретата. След продължилия прекалено дълго парад по улиците на Сидни губернаторът беше отведен обратно в резиденцията си и поставен под домашен арест, докато не се яви възможност да го върнат в Англия. Колонията Нов Южен Уелс сега бе изцяло във властта на безскрупулния Корпус на рома.

На следващия ден Маккартър, вече спечелил почва, веднага се приготви да защити завоеванието си. С хитростта на лисица той накара да го арестуват за подстрекателство и веднага беше оправдан от съда, съставен от негови приятели. Използва пародийния си съдебен процес, за да издигне обвинения против губернатора, и думите му явно намериха благодатна почва. За да очерни още повече Блай, той пусна слуха, че войниците от Корпуса били извлекли Блай изпод леглото на слугинята — злобен удар, насочен срещу личната чест на човек, познат със смелостта си.

Докато се разиграваше всичко това, Деър кипеше в безсилен гняв в затвора, намирайки се изцяло в ръцете на Корпуса. Ако бяха пожелали, те можеха без затруднения да го държат там колкото искат. Но той не вземаше предвид съобразителността на Бен и умението му да убеждава. Използвайки целия си чар, брат му отиде направо при полковник Джонстън, за да пледира за каузата на Деър, изтъквайки кавалерската нагласа на брат си като причина за действията му. Деър не би могъл да понесе да гледа жена, изпаднала в беда. Радостта на Джонстън от победата на Корпуса го беше направила податлив на убеждение и той заповяда Деър да бъде освободен. Лейтенант Потър обаче беше извънредно недоволен, докато пускаше на свобода затворника си.

— Аз не бих те пуснал, Пенрод — изръмжа Потър. — Веднъж ми попречи, но втори път няма да успееш. Въпрос на време е онова момиче О’Кейн да бъде докарано тук и наказано.

— Не можеш да направиш нищо на Кейси, Потър, тя е свободна жена — каза Деър. — Губернаторът Блай я помилва малко преди Коледа. Записано е в регистрите, ако си дадеш труда да провериш. Тя скоро ще бъде моя съпруга.

— Как ли пък не! — избухна Потър, прокарвайки пръсти пред оредяващата си коса. — Може да си убедил губернатора, но Корпусът има последната дума сега. Освен това, вече е късно.

— Късно за какво?

— Положението на момичето няма никакво значение. Тя е извършила престъпление, когато е подпомогнала избягал затворник, и трябва да си плати. Ако е еманципантка, както твърдиш, ще бъде съдена и наказана. Докато ти тук си играеш на сър Галахад за Бес Блай, твоята… годеница — изкикоти се лейтенантът — беше арестувана от сержант Граймз. Надявам се да си й се насладил достатъчно преди заминаване, защото ще ти е било за последно. Когато я осъдят, ще направя така, че да ми я пратят за прислужница. Винаги съм имал слабост към тази малка кучка. Ако откаже да ни даде информацията, която искаме, един бой с камшик може би ще й развърже езика.

— Животно! — изрева Деър, хвърляйки се към Потър, който отстъпи няколко крачки, за да избегне гнева на младия фермер.

Ако Бен не се беше втурнал между двамата, за да задържи брат си, Потър нямаше да има на разположение нищо друго освен молитви, за да се защити от превъзхождащата го сила на Деър.

— Деър, за бога, не позволявай на Потър да те предизвиква! Няма да направиш добро на Кейси, като седиш в затвора. А точно това ще се случи, ако нападнеш този кучи син.

Признавайки мъдростта в думите на брат си, Деър стисна зъби, сви юмруци и с голямо усилие се въздържа от бой с нахалния лейтенант.

— Хайде, Бен, да си вървим у дома и да разберем дали това копеле не ни лъже — изръмжа той, хвърляйки яростен поглед към противника си.

След малко вече препускаха по обратния път към Парамата.

— Какво стана с губернатора Блай? — запита Деър, изравнявайки се с брат си.

— Под домашен арест е — каза сухо Бен.

— А Маккартър?

Бен му разказа с няколко думи какво е направил Маккартър, за да оправдае действията си.

— Говорят, че скоро щял да заминава за Англия, за да се защити. Изглежда, за в бъдеще сме оставени на произвола на Корпуса на рома, защото ще минат най-малко две години, преди това да се узнае в Англия и да бъде назначен нов губернатор.

— Бог да ни е на помощ, на всички ни — измърмори Деър, пришпорвайки коня си в галоп. — И бог да е на помощ на Потър, ако на Кейси й се е случило нещо.