Кони Мейсън
Дръзка любов (24)

24

Дрю Стенли почина тихо в съня си от сърдечен удар в деня, когато Деър замина за провинцията. Сигурно беше предусещал смъртта си, защото предния ден беше накарал Кейси да седне при него в кабинета и беше съставил щателен списък с всички свои имоти, които след смъртта му щяха да останат на нея и Брендън. Тя с голяма изненада научи, че Дрю притежава 5000 акра земя, дарена от правителството, както и други 5000 акра, които сам беше купил, за да създаде един от най-големите поземлени масиви в Нов Южен Уелс. Кейси подозираше, че възрастта е била причината той да не се занимава със земеделие. След смъртта му тя можеше да прави каквото си иска със земите, независимо дали ще реши да се върне в Австралия или не.

Един от последните съвети на Дрю беше тя да позволи на Деър да бъде баща на сина си. Той я предупреди да не унищожава онова, което имаха двамата с Деър, защото любов като тяхната идваше само веднъж. Кейси знаеше, че Дрю говори истината, но беше решена да остане с него дотогава, докато той имаше нужда от нея. Ако Деър вземеше решение да се върне в Нов Южен Уелс без нея, тя щеше да го приеме.

След три дни Дрю беше погребан със скромна церемония, на която присъстваха само тя и няколко стари приятели. Подозрителното отсъствие на Деър беше забелязано и отбелязано въпреки мъката на Кейси. По-късно същия ден отвориха завещанието, но нямаше никакви изненади. Всичко, което притежаваше Дрю, оставаше на съпругата и сина му. И така Кейси се превърна в богата вдовица. Но Деър така и не се появи, за да й изкаже съболезнованията си.

Нима упоритият й отказ да остави Дрю, когато той беше толкова болен, е променил чувствата на Деър към нея, питаше се Кейси с отпаднал дух. Защо не желаеше да види, че тя искаше да направи последните дни на Дрю възможно най-хубави? Беше се държал като разглезено дете, когато нещата не вървяха по волята му. Ако беше проявил поне мъничко търпение, ако бе показал състрадание, щеше в края на краищата да получи всичко, към което се бе стремил. Ако се предполагаше, че иска нея и сина им.

Ако Деър наистина я обичаше, мислеше си Кейси, щеше да бъде тук сега, да й предложи утеха. Със сигурност не се бе отказал от нея. Деър не беше човек, който да се отказва лесно, тогава защо не беше тук, за да поиска от нея да приготви сина им за път и да замине заедно с него? Когато мина цяла седмица без никаква вест, Кейси реши да преглътне гордостта си и да го потърси в градската му къща, надявайки се лично да открие причината, поради която той не се беше появил след смъртта на Дрю. Една ужасна мисъл я накара да действа бързо. Ами ако е болен и има нужда от нея? Тъй като преди известно време Дрю й беше казал къде живее Деър, нямаше да й бъде трудно да го открие. Оставяйки Брендън на бавачката му, Кейси измина пеша краткото разстояние до дома на Деър, репетирайки мислено всички неща, които искаше да му каже.

 

 

Деър беше съвсем изтощен, когато се върна от провинцията, но пътуването си струваше. Беше купил десет крави, два бика и четири телета, начало на завидно стадо. Беше уредил и превоза на двадесет чистокръвни мериносови овце малко след Нова година, заедно с още няколко крави и един бик. Да, пътуването беше извънредно полезно и той имаше на разположение още една седмица, в която да убеди червенокосата магьосница, която обичаше, че не може да живее без нея. Някак си, по някакъв начин тя и синът им щяха да бъдат при него на борда на „Марта“, когато корабът вдигнеше котва. Дори ако се наложеше да вземе и Дрю Стенли със себе си.

Докато се обличаше, след като се беше изкъпал и сменил дрехите си при пристигането, камериерката му съобщи, че една дама го чака в приемната. Радостта повиши настроението му, защото беше сигурен, че Кейси най-накрая се е осъзнала. Веднага нареди на стреснатата камериерка да обяви свободен ден за прислужниците. Не искаше никакви любопитни очи да виждат как посреща любимата си.

Тя стоеше в приемната с нахлупена качулка на главата, сякаш страхувайки се да разкрие самоличността си. Но той разбираше това. Кейси беше омъжена жена и клюките щяха да тръгнат незабавно, ако някой я видеше да посещава дома на един ерген.

— Кейси! — Радостното му възклицание накара жената да се обърне с лице към него. — Господи! Лидия! Какво, по дяволите, правиш тук?

— Еди каза, че се готвиш скоро да заминеш от Лондон, затова не можех да те оставя да тръгнеш, без… без да те видя отново. Чаках, да се обадиш, но ти не се обади — обвини го Лидия с потръпващи устни. — Заради онази жена е, нали? Червенокосата. Забрави я, Деър. Аз… аз те обичам от деня в който се срещнахме.

— Не би трябвало да си тук, Лидия — укори я строго Деър. — Ти си красиво момиче и няма нужда да тичаш подир някого. Всеки мъж за женене в Лондон с радост би те взел за съпруга. Казах ти го вече, не съм мъж за тебе.

Разглезена, свикнала да й се угажда, Лидия отказваше да приема леснопостижими неща. Тя желаеше Деър. Този мъж представляваше предизвикателство, на което тя не можеше да устои. И наистина смяташе, че е влюбена в него.

— Толкова много имам да ти предложа, Деър, повече от всяка друга.

— Обичам Кейси твърде много, за да се откажа от нея — призна той, надявайки се да обезкуражи Лидия.

Тя беше красива млада жена с тяло на съблазнителка, която един ден щеше да стане великолепна съпруга. Но не на него.

— Ти така и не ми даде шанс, Деър — захленчи тя.

— Склонна ли си да напуснеш лондонското общество заради австралийската пустош? — запита той строго. — Можеш ли да се откажеш от целия лукс, на който си свикнала? Домът ми съвсем не е разкошен, климатът е суров и страшен. Има комари, наводнения, прах и горещина, така задушаваща, че не можеш да си поемеш дъх, без да изгориш дробовете си. А Лондон е на шест месеца път. Можеш ли със сигурност да кажеш, че ще бъдеш щастлива в подобно обкръжение?

— С тебе бих могла — настоя тя и упорито вдигнатата й брадичка го предизвикваше да й докаже, че греши.

Деър тъкмо щеше да го направи, когато шум при входната врата извести пристигането на друг неочакван посетител.

— По дяволите — изруга той раздразнено. — Точно това ми трябва, някой да те намери тук сама с мене, без никаква прислуга наоколо. Стой тук, Лидия, а аз ще отпратя посетителя. Не се показвай, докато човекът не си тръгне. Надявам се да не е брат ти.

— Но, Деър…

— Послушай ме, Лидия — заповяда той строго.

Кейси пристъпваше нервно от крак на крак, чакайки някой да отвори вратата, и се питаше дали постъпва правилно, като идва при Деър. Дрю би я посъветвал да направи точно това, но струваше ли си да компрометира гордостта си? Тя беше дошла тук, нали? Това отговаряше на въпроса й. Стресна се, когато Деър лично й отвори вратата.

— Кейси!

— Здравей, Деър — усмихна се тя, пристъпвайки неловко от крак на крак. Той и изглеждаше някак си объркан, но тя го отдаде на изненадата, че я вижда тук, пред вратата си. Когато продължи да се взира в нея по същия разсеян начин, тя закърши нервно ръце и запита: — Може ли да вляза?

Започваше да съжалява за прибързаното си решение да го посети в дома му.

— Извинявай, моля те, влез — каза Деър, хвърляйки странен поглед през рамо. — Аз, ами… не очаквах да те видя тук.

— Да не съм дошла в лош момент? Ако не искаш да ме виждаш, ще си тръгна.

— Не! Просто бях тръгнал да те видя, тебе и сина ни. Нямаше ме в града, върнах се преди няколко часа.

— Значи не знаеш? — запита Кейси.

Деър се държеше толкова странно, че тя предположи, че има нещо общо със смъртта на Дрю и това, че не беше присъствал на погребението му.

— Какво да знам?

— Дрю почина. Погребахме го преди няколко дни.

Лекото потрепване на гласа й говореше красноречиво за мъката й. В следващия миг му хрумна мисълта, че трябваше да бъде тук, за да я подкрепя и утешава.

— О, господи, Кейси, съжалявам! Нямах представа. Ела, любов моя, трябва да поговорим.

Обгръщайки треперещите й рамене, той нарочно я изведе от приемната и я въведе в кабинета, внимателно затваряйки вратата зад себе си. Кейси не биваше да вижда Лидия. Ако имаше късмет, Лидия щеше да се отегчи от чакане и ще си тръгне.

Деър щеше да се разгневи, ако знаеше, че Лидия няма никакво намерение да си тръгва или покорно да чака завръщането му. Скрита зад вратата на приемната, тя кипеше в безсилен гняв, когато видя Деър да прегръща Кейси през раменете, отвеждайки я към кабинета. Вбеси се, че Деър е сам с тази червенокоса красавица, която беше откраднала любовта му и й беше отнела един от най-интригуващите мъже, които бе срещала. Внезапно една хитра усмивка изви устните й.

Зад затворената врата на кабинета Деър протегна ръце и Кейси влетя в прегръдките му без никакво колебание.

— Щях да бъда тук, при тебе, любов моя, ако бях знаел. Нямах представа, че Дрю е болен.

— Ако не беше толкова упорит, щеше да го узнаеш — изрече Кейси с укор. — Но имаш очи само за своите нужди и своите егоистични желания. Сега разбираш ли защо не можех да тръгна?

— Бил съм упорит глупак — призна със съжаление Деър. — Предполагам, че потресът от това, че те намерих жива и омъжена за друг, ми е отнел разсъдъка. Откритието, че имам и син, още повече допринесе за объркването ми. Можеш ли да ми простиш?

— Хората правят странни неща от любов — изрече Кейси с дрезгав шепот. — Прошката е част от любовта. И аз те обичам. Ние с Брендън имаме нужда от тебе. Готови сме да се върнем в Австралия, когато кажеш.

Сладостта на думите й изпълни Деър с огромна радост. Колко обичаше тази изключителна жена.

— Как е синът ми? Ужасно ми липсва, още повече, че допреди няколко дни не знаех, че съществува. Отплаваме след седмица, любов моя.

Тя се отдаде доброволно, когато Деър плени устните й, стопи се в прегръдките му, вплитайки пръсти в черната му коса, галейки шията и раменете му. Целувката се задълбочаваше, езикът му се вмъкваше между полуразтворените й устни, за да отпие жадно от сладкия й нектар. По собствена воля ръцете му се вдигнаха и забродиха жадно над пищните й извивки. Допирът му извика възхитен стон, докато собствените й ръце игриво дразнеха подвижните мускули на гърба и раменете му, спирайки се след това върху стегнатото седалище, което се движеше и стягаше под пръстите й.

Той напълно беше забравил Лидия, която нетърпеливо кръстосваше приемната, изпаднала в бяс. Изгарящата му жажда за Кейси поглъщаше всичко, докато устните му сипеха целувки по клепачите, бузите, челото, шията и устните й. Само мисълта да прекара остатъка от живота си с тази изкусително красива и съблазнителна жена разпали до крайност желанието му и вече не беше възможно да се сдържа, а и не искаше да го прави.

— Искам те, любов моя.

В жест на взаимно съгласие двамата започнаха да смъкват дрехите си, нямайки търпение да се отдадат на огромната си любов. Бяха толкова нетърпеливи, че щяха да останат съвсем голи само за миг, ако вратата не се беше отворила рязко.

— Деър, скъпи, какво те задържа? — оплака се капризен женски гласец. — Когато излезе от спалнята, каза, че ще се върнеш след няколко минути.

Тогава, сякаш забелязвайки Кейси за първи път, очите на Лидия се разшириха привидно невинно.

— О, божичко, да не прекъснах нещо? Господи, скъпи, ти наистина си голям женкар. Да не повярва човек, две жени наведнъж! Това нормално ли е?

Усещайки как Кейси замръзва в ръцете му, Деър изстена гневно, проклинайки полугласно Лидия.

— Негодник! — изсъска Кейси; желанието й се изпари, когато видя Лидия, полуразголена и облегната на вратата в прелестно неглиже. Беше облечена само в тънка риза и корсет, който излагаше на показ горната част на изпъкналите й бели гърди чак до розовите им връхчета. Облеклото й изглеждаше в очарователно безредие, приканващо раздърпано, което наведе Кейси на естественото заключение, че Деър и Лидия са били в леглото преди ненавременното й пристигане. Преди Деър да успее да каже и една дума в своя защита, тя се обърна и избяга.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изрева той, карайки Лидия да трепне в уплаха. Може би наистина беше стигнала твърде далече. Но той със сигурност си го заслужаваше. — Трябва да те натупам или нещо повече. Какво биха си помислили баща ти или брат ти, ако те видеха сега?

Изгледа я с леден поглед, без да обръща внимание на чаровете, които тя така очебийно бе изложила на показ.

Пристъп на закъсняло угризение връхлетя Лидия, която внезапно разбра какво ужасно нещо беше направила. Беше толкова неприсъщо за нея, че тя се изпълни със срам. Родителите й биха се ужасили, ако научеха. Постъпката й със сигурност не й беше спечелила симпатиите на Деър. Той не беше изразил нищо друго освен презрение, давайки съвсем ясно да се разбере, че изобщо не се интересува от нея. И ако казваше истината за Австралия, тя никога не би се съгласила да живее в такава дива страна. Отначало всичко й изглеждаше много романтично, Деър й се струваше толкова красив, като герой от роман, че беше загубила сърцето и разсъдъка си. Забавно беше всичките й приятелки да и завиждат. Сега би дала всичко, само и само последните няколко мига да не се бяха случвали. Би могла да каже със сигурност, че червенокосата красавица означава много за Деър, и съжали за намесата си.

Облизвайки нервно устни, тя изрече с приглушен глас:

— Прости ми. Нямах намерение… тоест… няма да ме издадеш, нали? Направих нещо ужасно, но ревността ме накара да забравя приличието.

Деър направи гримаса, искаше му се да извие хубавото й вратле, но усети искреното й разкаяние. Лидия беше просто едно младо момиче на прага на женствеността и изпробваше силата си. Той беше завладял въображението й и тя беше използвала естествените си способности за съблазън, за да го омае. Магията й би могла да подейства, ако той не обичаше Кейси толкова много. Макар Лидия да не познаваше лично Кейси Стенли, тя знаеше, че тази жена трябва да е нещо изключително, щом беше спечелила любовта на Деър.

— Няма да те издам, Лидия, но трябва да обещаеш, че в бъдеще ще се държиш прилично — каза той накрая, облекчавайки значително тревогата й. — Сега се облечи и си иди, преди да съм си променил намерението и да съм те натупал, както напълно заслужаваш. Време е да пораснеш и да се изправиш пред отговорността за действията си.

— Благодаря ти, Деър — изрече Лидия с искрено разкаяние, напълно осъзнавайки, че той много лесно й беше простил. — Аз… пожелавам ти всичко най-хубаво с твоята дама.

И изчезна от полезрението му.

Деър изчака, докато не чу как входната врата се отваря и затваря след няколко минути, и едва след това излезе от кабинета. Пред лицето на такива неоспорими доказателства, разсъди той, щеше да му бъде много трудно да убеди Кейси, че е невинен, що се отнася до Лидия.

 

 

Кейси измина цялото разстояние до дома си тичешком, влезе задъхана и тръшна вратата зад гърба си. Как можа, кипеше тя в безсилен гняв. Колко жени му трябваха, за да бъде задоволен? Явно ги обичаше младички, като Лидия, която въпреки всичките си щедри дадености изглеждаше не по-голяма от ученичка. Беше ли я съблазнил с чаровни думи и обещания, както бе направил и с нея?

— Как би могъл да ме обича? — изрече тя мислите си на глас. — Или сина ни? Ако ни обичаше, нямаше да тича подир други жени.

Когато Деър пристигна малко след нея, тя твърдо отказа да се срещне с него. Или да му позволи да види Брендън. Знаеше, че шокира прислужниците, когато застана в горния край на стълбите и се разкрещя като продавачка от пазара:

— Върви си при младата си любовница и не се опитвай да… да ме залъгваш с лъжливи думи. Ние с Брендън нямаме нужда от тебе. Дрю се погрижи за бъдещето ни.

— По дяволите! — изрева Деър, вземайки по две стъпала наведнъж. — Мислиш, че нямаш нужда от мене, но не е така. Нужен съм ти, както и ти на мене.

Той стигна с един скок до нея.

— О, госпожо — долетя изплашен глас, — какво да направя?

Младата камериерка, която беше отворила вратата на Деър, стоеше в долния край на стълбите, кършейки ръце и хленчейки объркано. Кейси се изкушаваше да й каже да изтича за помощ, но Деър я изпревари:

— Аз съм бащата на Брендън и ние с твоята господарка имаме да си изясним отношенията. Никой няма да пострада, освен ако не се намеси където не му е работа.

— Госпожо… госпожо Стенли, вярно ли е това, което казва господинът? — запита камериерката, хвърляйки стреснат поглед към Деър, сякаш беше видяла самия дявол.

— Дяволите да те вземат, Деър — прошепна Кейси така, че само той да я чуе, — трябваше ли да й казваш това? — И се обърна към треперещото момиче, която всеки момент щеше да избяга: — Да, вярно е, Мади. Сега си гледай задълженията, той няма да ни направи нищо лошо.

— Д-да, госпожо — заекна Мади, нямайки търпение час по-скоро да се измъкне от ситуация, която с всяка изминала минута ставаше все по-смущаваща.

Задържа се само колкото да види как Деър грабва Кейси на ръце и я отнася в близката стая, която по една случайност беше нейната, и затръшва вратата.

— По дяволите, Деър, пусни ме! Нямаш право да се разпореждаш с прислужниците ми и да действаш така, сякаш съм твоя собственост.

Усмихвайки се мрачно, Деър я остави да стъпи на пода, но не махна ръце от тънката й талия.

— Имам пълното право. Ти ми принадлежиш и искам синът ми да познава баща си. Не разбираш ли, че аз почти не го познавам?

— Колко жени ти трябват, за да те задоволят? — изфуча Кейси.

— Само една, любов моя, само една. Не съм имал друга жена, откакто те срещнах, с изключение на брачната ми нощ, когато Марси настоя да консумираме брака си. Повярвай ми, в този акт нямаше никаква любов.

На Кейси й беше трудно да му повярва. Не беше ли видяла Лидия със собствените си очи?

— Много добре лъжеш, Деър — обвини го тя. — Разбираш, естествено, че компрометира репутацията на едно младо момиче и семейството й ще очаква да й предложиш брак.

— Много говориш, любов моя — укори я той с дрезгав шепот. — По-скоро бих продължил оттам, където спряхме, преди да ни бяха прекъснали така безцеремонно.

— Нямаш ли съвест? Какъв мъж си ти, че скачаш от едно легло в друго?

Яростта бушуваше в нея като зимна буря, с остри, хапещи ледени стрелички.

Крайно възбуден, Деър изрече приглушено:

— Нещата не винаги са такива, каквито ни изглеждат, Кейси. Казах ти, че не съм спал с Лидия. Тя дойде тук, но опитът й да ме съблазни пропадна. Опитах се да я отпратя, но ти пристигна, за да усложниш нещата още повече. За съжаление, тя ни видя заедно и разигра този номер от инат и ревност. Сега мълчи и ме остави да те любя.

— Не… аз…

Думите замряха в гърлото й, когато Деър плени устните й. Това, което чувстваше към тази зеленоока магьосница, беше нещо повече от страст; любовта му към нея бе станала същност на живота му и той нямаше да я пусне.

Устата му дразнеше, галеше, мачкаше. Кейси трепереше, връхлетяна от вихъра на емоциите, които беше смятала, че лежат погребани дълбоко под лавината от болка. Бродейки на воля сред извивките на тялото й, Деър галеше гърба и хълбоците й, докато устните му се отделяха за миг от нейните, за да положат леки целувки по очите, бузите и гърлото й. После той се върна към устата й и устните му станаха още по-нежни, по-настоятелни.

Когато той започна да сваля дрехите й, тя вече беше се превърнала в треперещо кълбо от жажда, безсилна да му устои. Защо оказваше такова опустошително въздействие върху нея, питаше се Кейси безмълвно. Само трябваше да я докосне и тя му принадлежеше.

Кейси стоеше пред него в разкошната си голота, докато той се наслаждаваше на дългата й коса, спускаща се около лицето и по раменете като жив пламък. Сивите очи се вглеждаха в лицето й, в стройната й шия, в млечнобелите рамене и се спряха на нежните й гърди, които се втвърдиха под горещия му поглед. Тя не можеше да мисли, можеше само да чувства.

Присвила очи, Кейси наблюдаваше как той хвърля дрехите си, освобождавайки мъжествеността си, която достигна внезапна ерекция под изгарящия й поглед. Той я дръпна към жадната си твърдост. Зърната й бяха набъбнали и го бодяха, тя усети между краката си влажна топлина, която й казваше колко отчаяно го иска. Деър я грабна без никакво усилие на ръце и я отнесе на леглото, намиращо се само на няколко стъпки. Пружините протестираха високо, когато той я настани в меките гънки на завивките и се хвърли до нея.

Тя въздъхна и затвори очи, докато той целуваше всеки клепач поотделно, а после започна да обсипва с леки целувки кожата около бузите и устата й, докосвайки нежно устните й. После устата му беше навсякъде, жигосвайки гърдите, корема и бедрата й със ситни огнени иглички. Меки, горещи докосвания дразнеха уязвимата горна повърхност на бедрата й, по-високо и по-високо, стигайки до огнената горичка от косъмчета и пулсиращата влажност, която жадуваше за вниманието му. Тя усети горещия му дъх там и въздъхна, извивайки се под ласките му от едва сдържано желание. Колкото повече я галеше, толкова повече наслада се разливаше из нея.

— Деър, моля те — стенеше тя, искайки да го притежава целия. Но той нямаше нагласата да й даде толкова лесно жадуваното освобождение.

— Кажи ми, че имаш нужда от мене.

— Н-не… не мога — заекна тя, устните и ръцете му я тласкаха отвъд насладата, в царството, където започваше болката.

Подновявайки усилията си, той зарови лице в пламтящата горичка, сграбчвайки талията й, за да я задържи неподвижна. После изведнъж вече нямаше значение, че той има нужда от повече от една жена, или че я бе излъгал. Тя го обичаше, имаше нужда от него, желаеше го. Дори само за този вълшебен миг тя искаше да го задоволи изцяло.

— Деър, имам нужда от тебе! — извика Кейси, изпаднала в безпаметство.

Светът й се завъртя опасно, езикът и устните на Деър я изкарваха от кожата й. После той разтвори нежно краката й и се плъзна в нея, навлизайки бързо, за да се отдръпне и да навлезе отново. Кейси изстена, отдавайки се на властта му. Нямаше представа, че ръцете й се вплитат в косата му и галят врата и раменете му. Всеки инч от нея реагираше яростно на допира му, жадувайки го, подканвайки го с нежни стонове и въздишки. Изглеждаше невъзможно тя да постигне за втори път насладата толкова скоро, но усети как душата й напуска тялото и извика, когато екстазът я овладя и я залюля върху вълните си. След секунди Деър се впусна към собствената си кулминация.

— Ти си дяволска жена, Кейси О’Кейн — въздъхна уморено Деър, търкулвайки се по гръб, като същевременно я увлече със себе си. — Бракът с тебе никога няма да бъде скучен.

— Бракът с тебе ще бъде невъзможен — отвърна късо Кейси, още треперейки от насладата. — Остави предложението си за някоя друга, която ще го оцени. Махай се оттук.

И тя нарочно се обърна с гръб към него.

Деър се ухили с дяволска наслада при изкусителния вид на изящните й хълбоци и съблазнителното задниче. Кейси замря негодуващо, когато той леко погали двете прекрасни полукълба.

— Не ти ли стигна? Никога ли не си напълно задоволен?

— Не и когато ти си в леглото ми.

Премествайки се леко, той обгърна свитото й тяло. Кейси изстена смутено, усетила новата му възбуда.

— Не! — протестира тя объркана.

Енергичността му беше невероятна.

— Да, любов моя — отвърна дрезгаво Деър.

И преди тя да разбере какво става, той я сграбчи през талията и я вдигна, за да го възседне. Плъзна се с лекота в нея и още веднъж тя се изгуби в магията, в която той хвърляше сетивата й.

 

 

Мракът започна да се спуска над земята като сиви кълбета от мъгла, когато Деър най-накрая си тръгна.

— Ще се върна — обеща той. — Стягай вече багажа.

Смяташе да не й казва в кой ден точно ще тръгнат, защото в това си настроение тя най-вероятно щеше да се възпротиви. Още не я беше убедил, че не се интересува от Лидия. Толкова много неща се изправяха против тях, че Деър сериозно започна да обмисля отвличане, за да качи Кейси на борда на „Марта“.

 

 

— Как смее този арогантен човек да идва тук, да се люби с мене и да раздава заповеди! — беснееше Кейси, докато краката й я носеха напред-назад из стаята.

Колко пъти беше доказвал, че не може да му се вярва. Но тя щеше да му покаже, че няма да се подчини на оскърбителните му изисквания. Искаше й се да вярва, че той обича само нея, но се страхуваше, че отново може да я предаде. Трябваше да има някакъв начин да изпита любовта му. Някакъв начин да уталожи веднъж завинаги огромните си съмнения. Ако ще живеят заедно, трябваше да е защото тя го иска, не защото Деър го налага.

Той искаше сина си, това беше очевидно. И му харесваше да се люби с нея. Както и с други жени, изфуча тя презрително. Е, сега щеше да му покаже. Щеше да вземе сина си и… и какво? Отговорът проблесна като светкавица в ума й.

— Почакай, Деър Пенрод — изрече тя предупредително. — Ще научиш, че Кейси О’Кейн Стенли знае какво да прави. Достатъчно дълго нещата ставаха по твоему.