Кони Мейсън
Дръзка любов (3)

3

— Събуди се, Кейси. Господин Рой пита за тебе. Марта стана преди няколко часа.

Кейси се обърна и отвори очи, виждайки надвесената над себе си Ани.

— Ау, успала съм се! Моля те, кажи на господин Пенрод, че идвам веднага.

Тя посегна към жакета на Деър, оставен при долната част на леглото.

— Господин Рой ми каза първо да те заведа в дрешника — спря я Ани. — Там има няколко сандъка с дрехи, останали от покойната му жена. Каза да избереш нещо прилично, което да носиш. Никоя от нас не можеше да ги носи, преди да дойдеш ти. Двете с Мег сме по-пълни и доста надарени на някои места, но тези дрехи сигурно ще ти станат, каквато си дребничка.

— Слава богу — възкликна Кейси. — Чудех се как да се прикрия с тези парцали. Кажи ми къде е дрешникът и ще ида, само да се измия. Няма нужда да ме чакаш.

— Последната врата вдясно в края на коридора — каза Ани. — Точно до стаята на Деър. Избери каквото ти трябва, после ела долу на закуска. Можеш да се видиш с господин Рой, след като се нахраниш.

Когато чу името на Деър, Кейси се напрегна и зелените й очи се изпълниха със страх.

— Аз… ще побързам — обеща тя.

Тълкувайки погрешно страха й, Ани каза приветливо:

— Няма от какво да се боиш тук, Кейси. Стига да работиш както трябва и да се подчиняваш на правилата, ще ти бъде добре. — Тя се поколеба, преди да продължи. — Мег каза, че си убила човек. Не знам дали това е истината, а и не ми е работа, но всички тук, с изключение на семейство Пенрод, са осъдени. Някои са извършили престъпления, по-лоши от тези на другите, но в очите на закона всички сме еднакви. Ако искаш да ти е добре, прави каквото ти казват и времето ще мине бързо. Аз откраднах, за да помогна на семейството си, и си платих. Ние с Мат, за когото ще се омъжа, ще съберем неговите и моите тридесет акра земя и ще започнем нов живот. Можеш да направиш същото, след като ти изтече присъдата.

— Ще запомня думите ти, Ани — усмихна се Кейси. — И благодаря за съвета. Със сигурност не смятам да причинявам неприятности. Но кажи ми, искам да знам кой е осведомил Мег за престъплението ми. Господин Пенрод ли? Или някой от синовете му?

— Смятам, че е бил Деър — каза Ани, някак смутена. — Мег много си пада по Деър, ако разбираш какво искам да ти кажа — наблегна тя, поглеждайки нагоре. — Може би го е измъкнала от него още преди той да се е усетил какво става. По-добре сега да тръгвам, че семейството си чака закуската. Не забравяй, слез в кухнята веднага щом се облечеш прилично.

 

 

Петнадесет минути по-късно Кейси намери дрешника и застанала на колене, щастливо започна да се рови в няколкото сандъка, подредени до стената. Те съдържаха всякакви дрехи, каквито една жена можеше да си пожелае, и момичето изпадна в екстаз, защото изглеждаха точно като за нея, както беше предрекла Ани. Явно, госпожа Пенрод е била доста слаба като млада. Кейси се запита кога ли е починала тя и от какво.

Внимателно подбирайки само най-обикновените и практични дрехи, тя ги трупаше на спретната купчинка на пода до себе си, когато изведнъж попадна на най-красивата рокля, която беше виждала в живота си. Беше от зелен сатен с богато разкроена пола, къси буфан ръкави и ниско изрязано деколте, Кейси не можа да устои на импулса да я пробва. Ани бе казала, че семейството сега закусва. Събличайки бързо робата, която Ани й беше донесла снощи, Кейси се вмъкна в блестящата рокля. Жалко само, че нямаше как да се огледа.

Изведнъж тя си спомни за малкото огледало, което висеше над мивката в стаичката й. Прибирайки купчинката рокли, Кейси се обърна и отвори вратата, като смяташе да изтича до стаята си, да се огледа за момент в огледалцето и да се върне, за да остави роклята в сандъка. Но налетя право в ръцете на Деър Пенрод, който тъкмо минаваше по коридора на път към стаята си.

— Какво, по дяволите… — изръмжа той, олюлявайки се от сблъсъка с нежното тяло, което се бутна в него.

Грижливо сгънатите рокли излетяха от ръцете на Кейси, за да се приземят в ярка купчина пред краката й. Веждите на Деър, смаяно се вдигнаха, докато очите му оглеждаха съвсем неприкрито тялото й, облечено в яркия сатен. Никога не беше виждал по-красива гледка. Но тази жена беше облечена в роклята на майка му! Без да се смята целият гардероб, който малката крадла се канеше да отмъкне.

— Какво правиш с дрехите на майка ми?

Кейси пребледня. Той изглеждаше бесен, сякаш обзет от сто демона.

— Аз… аз… — заекна тя, преди да си възвърне гласа. — Баща ти ми каза да взема каквото ми е необходимо.

— Ти си и лъжкиня, освен че си крадла! — обвини я той разгорещено. — Тук си само от един ден и вече си вземаш каквото ти скимне.

Кейси преглътна, стегнатото й гърло едва пропускаше думите.

— Не съм крадла. Не съм и лъжкиня. Питай баща си, ако не ми вярваш.

Изведнъж тя се намери натикана обратно в дрешника, последвана от страховито намръщения Деър, който затвори плътно вратата зад себе си.

— Сваляй я! — заповяда той рязко. — Нещата на майка ми са за такава като тебе.

Кейси отвори уста да протестира против възмутителното му поведение, но смелостта отлетя с крилете на страха, когато си даде сметка за неумолимо стиснатите му челюсти и студените сиви очи.

— Първо излез и тогава ще я сваля — възрази тя, като го изгледа със съмнение.

— Виждал съм те и преди — отговори той със самодоволна усмивка, която разтегна устните му. — Много си слаба за моя вкус.

— Предполагам, че Мег ти харесва повече.

Защо ли го каза, запита се Кейси, смаяна от смелостта си. Честно казано, неговите предпочитания спрямо жените изобщо не я интересуваха.

Хвърляйки й ослепителна усмивка, Деър призна най-безсрамно:

— Може да се каже. Мег поне не е убила никого.

— Защо не ме харесваш? — намери Кейси смелостта да запита. — Не ми даваш шанс да се докажа. Не съм искала да убивам никого. Не съм убийца.

Тя изглеждаше така мила, толкова безпомощна, че Деър едва не забрави, че е убийца. И курва. Без съмнение вече си беше направила планове как да съблазни баща му, а може би и брат му. На него се падаше да я разобличи, защото явно никой друг от семейството не виждаше в нея друго освен младостта и красотата й. Може пък, замисли се той, сега подхождаше неправилно към нея. Може би трябваше да й даде възможност да изпробва върху него чаровете си, само за да покаже на всички, че е точно такава, за каквато я смяташе. Ако проявеше интерес към нея, тя сигурно щеше да остави на мира податливия му баща и младия му брат, защото той се смяташе за единствения член от семейството, способен да устои, ако тя решеше да съблазни някого.

Кейси погледна предпазливо към Деър през ореола на полуспуснатите си клепачи; любопитството й се събуди, когато бавна усмивка замени циничното извиване на устните му.

— Не те мразя, Кейси. Напротив, намирам те доста… интригуваща, както и приятна за гледане.

Те стояха с лице един към друг, почти докосвайки се, когато ръката му се стрелна напред и обгърна талията й, привличайки я в прегръдката му. В един миг на лудост той повдигна брадичката й и я опари с лекото докосване на устните си. Вълна от емоции се разля в нея, докато устата му жадно пленяваше нейната, и Кейси се смая от собствената си бурна реакция. Кръвта нахлу в мозъка й и накара коленете й да се разтреперят. Никой никога не я беше целувал по такъв начин. Когато настоятелният му език разтвори устните й и се пъхна зад бариерата на зъбите, светът се изплъзна от контрола й.

Движейки се като собствена воля, ръката на Деър обхвана малката, стегната гърда, опипвайки твърдостта й. Зърното щръкна под дланта му, докато той го галеше под гладкостта на сатенения корсаж, и очите й се отвориха смаяно. В слабата светлина на дрешника те изглеждаха като тъмни изумруди, мистериозни и пленяващи. Тръпнеща възбуда я обхвана от главата до петите, нежен стон се изтръгна от разтворените й устни. Този звук обаче върна Деър към студената действителност.

Това, което беше започнало като експеримент, бързо се бе развило в смъртоносна игра, в която той можеше да загуби повече, отколкото беше предвиждал. Кейси О’Кейн беше умела съблазнителка, която едва не го накара да забрави само за секунди кой е и какво иска. Беше използвала тялото си, за да го подмами, да го накара вместо прост интерес да изпита толкова силна възбуда, която сериозно да разклати самоконтрола му. Как би му харесало да я блъсне на пода и да я вземе насила. А съдейки по реакцията й на целувките му, тя би посрещнала това твърде охотно.

Той грубо я отблъсна, с объркани мисли, грижливо прикрити под маската на безизразна физиономия. Хрумна му, че всъщност реагира на Кейси като някакво неопитно момче. Някак си беше забравил какво целеше. Как така целувката й успя толкова да го изнерви, запита се той смутено. За нищо на света нямаше да позволи на Кейси да види колко силно му е въздействала. Нямаше да се поддаде на чаровете на една закоравяла престъпничка и курва.

Налагайки си маската на учтиво безразличие, Деър изрече хладно:

— Ти си забележително отзивчива, за да се правиш на невинна. Или говореше само за обвинението в убийство? Мисля, Кейси, че съвсем не си невинна. За убийството или… за каквото и да било друго. А сега ще съблечеш ли роклята на майка ми, или трябва да го направя вместо тебе?

И на устните му се изписа хищна усмивка.

Кейси прехапа долната си устна, за да възпре потока от горчиви възражения. Очите й блеснаха в прилив на омраза и тя мълчаливо го прокле заради коварния му допир, заради опитните целувки и проклетите му дръзки милувки. Искаше да му се озъби, но се страхуваше от наказание. Беше обвързана с тези хора, докато наказанието й не изтечеше или не бъдеше отменено. Едва ли можеше да си позволи да оскърби сина на своя работодател.

— Какво става тук?

Настръхнали един срещу друг, и двамата не бяха чули как Рой влиза в дрешника.

Деър се обърна рязко към баща си, раздразнен, че го е заварил в такова компрометиращо положение.

— Казах ти, че е грешка да довеждаш у дома тази жена, татко. Хванах я да краде от мамините сандъци.

— Трябваше да поговориш най-напред с мене, Деър, преди да обвиниш Кейси в кражба. Аз й разреших да избере каквото й трябва. Дрехите на майка ти само събират прах, натъпкани в сандъците. Радвам се, че й стават така добре. — И се обърна към Кейси. — Мисля, че трябва да избереш нещо, което ще ти служи по-добре. Тази рокля ти отива, но трябва да я запазиш за специални случаи.

Кейси почувства как прилив на червенина се надига от голите й рамене и плъзва по бузите й.

— Не смятах да взема тази рокля, господине — обясни тя плахо. — Беше толкова красива, че не можах да устоя да не я пробвам. Никога не съм виждала нещо толкова изящно. Веднага ще я върна.

— Няма нужда, Кейси, можеш да я задържиш, както и всичко друго, което ти хареса. Само че тази я запази за по-подходящи случаи.

— Да, господине — съгласи се тя, осмелявайки се да хвърли поглед към навъсеното лице на Деър.

Той изглеждаше готов да избухне и Кейси побърза да излезе, като спря само за да събере дрехите, които беше изпуснала.

— След като закусиш, ела в кабинета ми и ще поговорим за задълженията та — извика Рой след нея. — Вече говорих с Марта.

След това се обърна към сина си с почервеняло от гняв лице.

— По дяволите, Деър, остави това момиче на мира! Да не мислиш, че не съм забелязал как я преследваш? Какво толкова те дразни у нея?

Деър изгледа дръзко баща си и семенцето несигурност избуя в огромно съмнение. Веднъж му беше задал въпрос относно Кейси, но трябваше да се увери.

— Какви са твоите планове за Кейси, татко? Ти си още в силата си, а не може да се отрече, че тя е красива.

Сивите очи на Рой блеснаха във внезапен гняв.

— По дяволите, Деър! За последен път ти казвам, че нямам никакви намерения спрямо нея. Усещам, че у Кейси има нещо повече от това, което и двамата забелязваме. Смятам да разбера защо е убила и когато го направя, сигурен съм, че и двамата ще се изненадаме.

— Виждам, че тази малка вещица вече те е омагьосала, татко!

— Не мисля, че аз съм омагьосаният от това момиче — забеляза наблюдателно Рой. — Дръж си ръцете далече от нея, Деър. Тя не е като Мег. Досега не съм казвал нищо против това, че спиш с нея, защото и тя като че ли го иска. И докато това е изборът на Мег, ще продължа да си затварям очите.

— Колко благородно, татко — усмихна се нахално Деър. — Мег е курва, Кейси също. Но няма защо да се тревожиш, Кейси не ме привлича. Можеш ли да кажеш същото?

— По дяволите, Деър! — избухна саркастично Рой. — Дръж си долните мисли за себе си. Очаквам да се държиш прилично с Кейси и Марта. Нямаш неприятности с Ани и Мег, защо Кейси да бъде проблем? Сигурен съм, че имаш задължения, затова, ако ме извиниш, и аз ще ида да изпълнявам своите.

Господи, помисли Деър, наблюдавайки как баща му се оттегля с бавна стъпка. Какво, по дяволите, е станало с него? От първия момент, когато погледът му се беше спрял на Кейси О’Кейн, усещаше нервите си стегнати на възел. Изруга перверзното усещане, което го беше накарало да я целуне. Може би трябваше да спи с жена. По дяволите, ако Мег не е свободна тази вечер, ще иде до имението на Маккензи, където знаеше, че Марси ще го посрещне с отворени обятия. Баща й доста често намекваше, че на един съюз между дъщеря му и Деър не би се погледнало с лошо око. Самата Марси като че ли очакваше това. Може би беше време да се ожени!

 

 

Облечена в прилична сива рокля, по-подхождаща на положението й, Кейси влезе в кухнята, където намери Мег, Марта и Ани да закусват, седнали около квадратната кухненска маса. Тя седна при тях и Ани веднага стана, за да й донесе чинията, която бе държала на топло на плочата на огнището. Усмихната я постави пред Кейси.

— Виждам, че си намерила подходяща дреха — каза Ани, оглеждайки одобрително роклята, избрана от Кейси.

— На мене господин Рой никога не ми е предлагал дрехите на жена си — нацупи се Мег.

— Не можеш да влезеш в тях — изкикоти се Ани. — Нито аз, нито Марта. За щастие господин Рой има няколко топа плат и Марта може да си ушие нещо прилично, както направихме ние с тебе.

— Нищо, ушито от мене, не може да стане толкова красиво, колкото роклята на Кейси — оплака се Мег. — Не е честно.

— Стига, Мег — предупреди я остро Ани, прибягвайки до трудно спечеления си авторитет, за да запази дисциплината. — Трябва да се научиш да работиш с хората, без да се оплакваш.

Мег хвърли към Кейси неприязнен поглед, но не каза нищо повече и не продължи да противоречи на Ани. След като Ани си отиде оттук, нещата ще тръгнат различно, обеща си тя мълчаливо. Тогава ще отговаря само пред мъжете от семейство Пенрод, а тя знаеше точно как да се спогажда с тях.

 

 

След малко Кейси почука на вратата на кабинета.

— Влез, Кейси — каза Рой, който вече я очакваше.

Тя го намери седнал зад резбованото бюро в малката стая, обзаведена с красиви и стилни мебели. Фактически цялата мебелировка, която беше видяла досега, беше направена от осъдените, също както къщата и пристройките. За щастие, Рой Пенрод имаше капитала, необходим за управлението на преуспяващата му ферма, а то беше повече от онова, с което разполагаха повечето заселници.

По-голямата част от фермерите покрай река Хоксбъри страдаха от честите наводнения, от малкото пари, които имаха в наличност, и от постоянните искания от страна на Корпуса на Нов Южен Уелс да изкупи земите им. След пристигането на губернатора Уилям Блай през 1806 г. нещата лека-полека започнаха да се подобряват. Но Корпусът на рома имаше твърде силни позиции и конфликтът между правителството и личните интереси се задълбочаваше. Блай се опитваше да прокарва британската политика, но търпеше поражение от Корпуса на Нов Южен Уелс, чийто командващ, полковник Джонстън, в тясно сътрудничество с Джон Маккартър се държеше враждебно спрямо заселниците.

Рой махна на Кейси да седне на един стол с права облегалка и на лицето му се изписа замислено изражение. Бяха изминали много години, откакто за последен път бе видял съпругата си в сивата рокля и тя събуди отдавна забравени чувства.

— Изглеждаш много добре — изрече накрая Рой. — Радвам се, че дрехите най-накрая влязоха в употреба.

— Благодаря ви — отвърна искрено Кейси. — Съпругата ви сигурно е била стройна жена, дрехите ми лягат съвършено.

— Бих казал, по-скоро крехка — въздъхна Рой със съжаление. — Ако бях осъзнал колко е слаба, никога нямаше да я моля да дойде при мене тук в Австралия. Починала в морето и я погребали там. Слава богу, че Деър и Бен оцеляха. Оттогава сме само тримата.

— Аз… съжалявам — прошепна Кейси.

— Е — каза Рой и се прокашля, — това беше преди много години. Нямаме време да гледаме назад. Да поговорим за твоите задължения.

Кейси кимна предпазливо. След случая със съдията се беше научила да не вярва на мъжете, затова зачака думите на Рой със свито сърце.

— Марта призна, че не я бива много като готвачка, затова предпочита да върши друга работа. Мег също няма желание да готви. Оставаш ти, Кейси. Можеш ли да готвиш?

Тя се отпусна видимо и широка усмивка изкара една трапчинка на бузата й.

— Татко се кълнеше, че съм най-добрата готвачка в Дъблин — похвали се тя. — Може да е преувеличавал, но не само той харесваше готвенето ми. Ами например Тим все успяваше да си изпроси покана за вечеря, почти всяка неделя.

Тя спря да си поеме дъх и изведнъж осъзна, че се е разбъбрила. Розовина обагри бузите й и изведнъж Рой си пожела да беше двадесет години по-млад.

— Значи се разбрахме — каза той доволен. — Марта може да се заеме с чистенето и с градината, тя така и така предпочита, както ми каза. Мег може да продължи да изпълнява задълженията на икономка.

Кейси взе думите му за край на разговора и се надигна да си върви, но Рой я подкани с жест да остане на стола си.

— Кейси, макар и само за да успокоя Деър и да прогоня страховете му, че може да бъдем заклани в леглата си, мисля, че трябва да поговорим за твоята присъда.

— Вече знаете защо съм депортирана — отвърна смутено Кейси. — Какво още искате да знаете, освен това, че страховете на сина ви относно мене са неоправдани?

— Това го знам — отговори Рой. — Но имам чувството, че в твоята история има нещо повече от онова, което ни каза лейтенант Потър. Не искаш ли да ми разкажеш? Трудно ми е да мисля за тебе като за убийца.

— Нека синът ви смята каквото си иска — каза упорито Кейси.

Проклета да бъде, ако позволи на Деър Пенрод да задоволи болното си любопитство. Ако той не можеше да я приеме такава, каквато е, няма защо да я приема изобщо. Това арогантно копеле заслужаваше да смята, че може да стане нейна жертва. Бащата изглеждаше добър човек, но тя още си имаше едно на ум относно плановете му за нея. Реши да остави преценката си за по-късно, когато нещата се изяснят.

— Оценявам загрижеността ви, господине — изрече тя накрая. — Но бих предпочела сега да не говорим за това. Може би някой ден…

— Кейси, за тебе има големи възможности тук, в Нов Южен Уелс. Можеш да си създадеш добър живот. Ако беше останала в Англия, сигурно щеше да изгниеш в затвора или да увиснеш на бесилката. Заради войната между Англия и колониите осъдените вече не могат да бъдат пращани в Америка, затова Англия избра Австралия. Не бързай, момиче, един ден и ти като Ани ще бъдеш свободна и ще живееш собствения си живот. Надявам се да ме послушаш. Ако някога искаш да поговорим, на драго сърце ще те изслушам.

— Благодаря ви, господине — отвърна Кейси, усещайки се малко по-уверена.

— Моля те, наричай ме господин Рой. Така се обръщат към мене всички работници. И, Кейси, едно предупреждение. Дръж се далече от Деър. Той по принцип е добър, но поради някаква причина не те харесва.

— Ще го запомня, господин Рой — съгласи се Кейси на драго сърце.

„Не харесва“ беше слаба дума, що се отнася до реакциите на Деър спрямо нея. Но, помисли си тя, защо я беше целунал така, сякаш го привличаше силно? Твърде объркващо беше да мисли по този въпрос, реши тя, докато излизаше от кабинета, за да се заеме със задачите си. Каквито и да бяха чувствата на Деър, те бяха твърде сложни, за да се задълбочава в тях.

 

 

Кейси прекара следващите няколко дни в запознаване с новия си дом и новите си задължения. Ани я научи как да приготвя любимите ястия на семейството и всичко тръгна добре. Тя успяваше да се държи далече от Деър и го виждаше доста рядко. От друга страна, Бен се отбиваше при нея в кухнята винаги щом задълженията му позволяваха.

Кейси харесваше момчето. Бен беше любезен, забавен, внимателен и изобщо не приличаше на мрачния си брат. Тя научи, че работи във фермата, докато Деър управляваше процъфтяващото овцевъдно стопанство, експериментирайки с животни за разплод и вълна. Рой се грижеше за финансите на семейството и за осъдените, които работеха в имението.

Не след дълго Кейси откри, че почвата край Хоксбъри беше плодородна и повечето посеви се развиваха добре. Много по-добре, отколкото в черния пясък на Сидни, чиято земя беше почти безплодна. В Сидни нямаше нито плодове, нито ливади, само пълчища огромни мравки и комари, чиито ухапвания бяха много болезнени. Дори около Парамата, с изключение на речните долини, почвата беше бедна и измита. Често се случваха наводнения, дължащи се на бързо течащите потоци, които се спускаха по тесни корита от върховете на Сините планини. Оттатък тясната долина се издигаха Австралийските Алпи, простиращи се по цялата дължина на континента.

През тази година, 1807, животът в Нов Южен Уелс беше съсредоточен в тясната ивица земя, широка петдесет и дълга сто и петдесет мили, намираща се между Сините планини на запад и океана на изток. Макар че бяха високи едва 2 400 метра, още никой не беше прекосил тези заплашителни върхове и не беше се върнал. Дори аборигените не знаеха какво има от другата страна на извисяващите се до небето хребети.

Една сутрин, няколко седмици след пристигането си, Кейси работеше в кухнята съвсем сама. Ани вече си беше заминала, а Марта имаше работа в градината. Мег, както обикновено, не се виждаше никаква. Потънала до лактите в тесто, Кейси не чу как вратата на кухнята се отваря и се затваря. Не чу и стъпките зад себе си. Трепна силно, когато един гръмлив глас прогони мислите й.

— Значи ти си жената, дето кара Деър да се мотае като муха без глава! Сега, като те видях, вече не мога да кажа, че го обвинявам. Обикновено нищо не може да накара приятеля ми да излезе от кожата си, но нещо го мъчи и подозирам, че това нещо си ти.

Кейси се извърна рязко, разпилявайки брашно по пода.

— Ух… изплашихте ме! — намръщи се тя. — Кой сте вие?

— Робин Флечър, на вашите услуги — усмихна се мъжът, отмервайки пресилен поклон. — Бивш затворник, а сега горд собственик на тридесет акра първокачествена земя на север оттук.

Кейси усети, че не може да се разсърди на Робин Флечър. Усмивката му беше толкова приветлива, че и тя отвърна със същото. Имаше нещо топло и очароващо в хумора му. Той беше висок и слаб, неособено мускулест, но тя би се заклела, че е силен, стегнат и жилав. Строен — това беше думата, която й дойде на ум. Пясъчнорусата коса и искрящите сини очи му придаваха донякъде вид на женкар, но Кейси помисли, че видът може и да лъже. Тя си представи, че когато обстоятелствата го наложат, този мъж би могъл да стане враг, с когото човек би трябвало да се съобразява.

— Аз съм Кейси О’Кейн — изрече тя с плаха усмивка.

— Знам — отвърна Робин. — Ирландско девойче с малко от старата Ирландия в гласа. И истинска красавица. Добре дошла в Нов Южен Уелс, Кейси О’Кейн.

Изтривайки ръце в престилката си, Кейси запита:

— Искате ли чаша чай, господин Флечър? Макар че е намалял, все още имаме достатъчно запаси, докато дойде корабът с доставките.

— Не, момиче, но благодаря. Деър знае, че вече съм дошъл, и се пита къде ли съм се дянал. Той се отби у нас миналата седмица и оттогава нямах търпение да дойда тук и да ти хвърля един поглед. И името ми е Робин. Бях затворник, също като тебе, така че няма нужда от церемонии.

— Не ми приличате на човек от лондонските затвори — избъбри Кейси, преди да се усети какво казва. — Какво беше престъплението ви?

— И аз бих могъл да те попитам същото, момиче. Както ти е добре известно, повечето осъдени, изпратени в Нов Южен Уелс, са отрепките на Лондон и провинциалните градове, но някои са депортирани и за по-дребни провинения. Моето престъпление беше, че бракониерствах в горите на една от големите английски фамилии. Тогава бях още момче. Деър пропусна да спомене твоето престъпление, макар да наметна, че е сериозно. Сега, след като се запознахме, вярвам, че е преувеличил.

— Вярно е — призна бавно Кейси. — Изненадана съм, че Деър не ти е казал, че съм убила човек. Той като че ли много обича да разказва за това.

Милиарди емоции се отразиха на лицето на Робин, в това число и неверие.

— Трябва да има някаква грешка — възрази той. — Макар че едва-що се запознахме, искрено се съмнявам, че си способна на такова ужасно престъпление.

— Винаги си преценявал погрешно хората, Робин. — Деър беше стоял небрежно облегнат на рамката на вратата достатъчно дълго, за да чуе част от разговора. — Свидетелствата срещу Кейси са изцяло доказани и документирани, а както току-що чу, и тя си призна, че е убила човек. Има ли още нещо, което да искаш да узнаеш?

— Понякога си отвратителен, Деър — нападна го Робин, хвърляйки извинителен поглед към Кейси. — Даде ли си време да изслушаш историята на момичето? От собствен опит съдя, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

— Говориш също като татко — намръщи се Деър. — Не съм изцяло лишен от състрадателност. Естествено, Кейси ще има същите възможности, каквито са предоставени и на другите осъдени, които работят при нас. Тя ще има възможността да се реабилитира и да получи помилване.

Кейси изстреля сноп зелени искри по посока на Деър. Напрежението помежду им беше осезаемо. Нещо повече от неприязън се беше настанило между тези двамата, усети прозорливо Робин, докато наблюдаваше как искрите пламват и разпалват нещо, която и двамата отказваха да си признаят.

— Много си суров с Кейси, приятелю — каза Робин, търсейки как да разсее напрегнатата атмосфера.

Кейси изглеждаше готова да експлодира и Робин знаеше, че Деър няма да се сдържи, ако момичето даде воля на потискания си гняв.

— Деър, нека да намерим Бен и да идем на лов. Можеш да си починеш един ден, аз също. Корпусът на рома тази седмица два пъти посещава фермата ми. Искат земята ми, и то упорито, затова ме тормозят да се откажа от нея. Няма да спрат, докато не се сдобият с контрол над всеки акър, независимо колко заселници трябва да изгонят, за да получат това, което искат. Какво казва губернаторът Блай за тези нечестни действия, на Корпуса, Деър? Може ли да направи нещо?

Почти забравил за Кейси, Деър изпита съчувствие към приятеля си.

— Губернаторът прави всичко, което му е по силите, за да помага на заселниците, но Корпусът на рома командва тук много отдавна, за да бъде пречупен за една нощ. По принцип те са регистрирани в Англия като сто и втори полк, който да действа като войска и полиция в колонията.

— А сега правят всичко, за да затрудняват работата на Блай, като всяват раздори — изсъска Робин. — От една страна, имаме свободни хора с привилегии и пари, които искат да получат контрол над осъдените, които да им работят като роби, и над всички търговски дейности. От друга — правителството, което носи отговорността да осигурява работа и реабилитация на осъдените. Проблемът не е лесен за разрешаване. Горките фермери търпят всекидневна експлоатация от страна на Маккартър и Корпуса на рома. Само да имаше повече съвестни хора като тебе и баща ти.

— Всеизвестно е, че всички от Корпуса на рома са забогатели и са се сдобили с власт най-вече защото са имали възможност да злоупотребяват със закона или да го прилагат в своя изгода — продължи мисълта му Деър. — Срамно е, че са се докопали до монопола във вноса на стоки, особено на ром.

— Ром — повтори Робин с горчивина в гласа. — Основата на нашата икономика. Корпусът на рома единствено притежава злато и сребро, затова го купува от корабите. Принуден съм да приемам ром вместо заплащане за земеделската ми продукция и бавно, но сигурно ме изтикват от земята ми.

Слушайки шокиращия разговор, Кейси внезапно се оживи.

— Но това не е честно! Осъдените, на които са им изтекли присъдите, имат право върху земята, която са спечелили.

Робин се обърна към нея с тъжна усмивка.

— Освободените имат право на много малко неща. Ако зависеше от Корпуса на рома, щяхме да си останем роби. Точно сега живеем в „разменна икономика“, основана на тиранията и рома.

Малко след това Робин и Деър излязоха, за да потърсят Бен, а Кейси се върна към задълженията си, погълната от мисли за привидно непреодолимите проблеми пред тази сурова нова граница.

 

 

Кейси вече се беше оттеглила за през нощта, когато на вратата й се почука. След заминаването на Ани тя вече заемаше приятната стаичка, долепена до кухнята. Беше точно по вкуса й с голям прозорец, от който се виждаше река Хоксбъри. Мислейки, че Марта е дошла да й пожелае лека нощ, Кейси не сложи робата си, а направо отвори вратата, облечена в строгата си бяла нощница, която някога беше принадлежала на госпожа Пенрод. Никой освен Марта не посещаваше стаята й.

Вратата се отвори под пръстите й и когато разпозна посетителя, тя ахна смаяна. Беше благодарна за полумрака, който скриваше зачервените й бузи, но когато се съвзе, смущението се превърна в ярост.

— Ти! — изсъска тя. — Какво искаш?

Деър не беше подготвен за гледката, която се представи пред стреснатите му очи. Очертано от смътната светлина на лампата, светеща зад Кейси, тялото й блестеше като светла слонова кост под тънката материя на нощницата. Всяка пищна извивка, всяка ямка и заобленост се впиваха в сетивата му и караха кръвта му да бушува във вените. Сребристите му очи станаха пепелявосиви, когато усети пламъци на разпалено желание да пълзят нагоре по гърба му.

— Искам да поговоря с тебе — изрече той с дрезгав глас и внезапно пресъхнало гърло.

И без да чака покана, влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.

С протестен вик Кейси грабна робата и я метна на раменете си.

— Не може ли да почака до сутринта?

— Не, заминавам за Сидни още на разсъмване. Двамата е Робин се надяваме да се срещнем с губернатора и да поговорим за несправедливото отношение на Корпуса на рома към освободените. Блай е почтен човек и съм сигурен, че ще помогне с каквото може.

— Добре — каза Кейси намръщено. — Но какво е толкова важно, че не може да почака до сутринта? — Кършейки нервно ръце, тя погледна към затворената врата, а после пак към Деър. — Моля те, побързай, чакам Марта да се отбие.

— Марта вече спи, никаква светлина не се вижда под вратата й. Не се тревожи, Кейси, никой няма да ни смущава.

Думите му не успяха да разпръснат съмненията, които се таяха у нея. Тя не вярваше на Деър. И нещо по-лошо, не вярваше на себе си. Той беше прекалено красив, прекалено самоуверен и й въздействаше по начини, с които тя не знаеше как да се справя.

— Нещо лошо ли съм направила? — запита Кейси, пожелавайки си той да каже бързо за какво е дошъл и да си върви. — Да не би готвенето ми да е незадоволително, господин… Деър?

— Само Деър, Кейси, няма нужда от „господин“. И да, направила си нещо. Накара ме да те искам. Прекалено силно. Не мога да спя нощем.

Седмици наред копнежът по Кейси беше кипял скрит у него и Деър най-накрая беше стигнал точката, в която нищо друго освен действието не би могло да излекува болестта му. Тази нощ беше погълнал достатъчно ром, за да разкрие на Кейси желанието си.

— Какво? — ахна тя, сигурна, че не е чула добре. — Какво каза?

— Искам да се любя с тебе, Кейси, Още от момента, когато погледът ми се спря на тебе, между нас пламна нещо. Погрешно сметнах, че това, което съм почувствал към тебе, е антипатия, но не след дълго разбрах, че то няма нищо общо с чувствата ми. Беше нещо много по-различно от обикновена неприязън. Колкото повече мислех над взаимното ни привличане, толкова повече разбирах, че единственият начин, по който мога да се откъсна от тази странна зависимост е да се любя с тебе и да те изкарам от себе си веднъж завинаги.

— Ти си полудял! — извика Кейси, изплашена от неумолимата решителност, изписана по лицето му. — Нямам намерение да… да се любя с тебе.

Отговорът й като че ли го развесели и една усмивка смекчи чертите му.

— Кейси, ще излъжеш, ако отречеш, че ти въздействам по същия начин, както и ти на мене. Не знам какво е, не знам дали това привличане си има име, но със сигурност знам, че те искам.

— Това е невъзможно! — възрази разгорещено Кейси. — Ти не си показвал нищо друго освен презрение към мене, още от първата ни среща. Как смееш така спокойно да заявяваш, че искаш да се любиш с мене? Господи, Деър, какъв човек си ти?

— Човек, обсебен от красотата на една опитна жена. Ти си тук вече няколко седмици и никой мъж не е влязъл в леглото ти. Не ми отказвай този шанс да те махна от мислите си. Няма да те разочаровам, Кейси.

— Ти си… ти си… невъзможен! — изсъска Кейси, отстъпвайки една крачка назад. — Намери друга да утолиш жаждата си. Сигурна съм, че Мег няма да има нищо против.

— Да, но аз не искам Мег. Искам тебе. Ти сигурно си ме омагьосала, за да ме накараш да го призная. Думите на Робин днес ме принудиха да осъзная какво искам от тебе. Искам да прочистя кръвта си от тебе, Кейси. Освободи ме от тази магия, за да мога да живея отново.

— Деър, аз не съм те омагьосвала. И… и не искам да… да се любим. Моля те, върви си.

Кейси беше сигурна, че това е някакъв лош сън и тя скоро ще се събуди, за да установи, че се намира в леглото си. Всички мъже ли бяха такива като Деър? Или той беше изключение? Тя знаеше, че той е уникален в много отношения, но не го беше смятала за луд, докато не нахлу в стаята й с невъзможни изисквания.

— Няма да се откажа, Кейси — заяви Деър и изведнъж посегна, за да я сграбчи през кръста. — Мога да те накарам да ме искаш. Не съм нечувствителен към женските чарове. Държеше се достатъчно приятелски с Робин, защо не и с мене?

Арогантните му думи разпалиха пламъчето на гнева, което тлееше в гърдите й. Да не би да я мисли за курва? Това, което му трябваше в действителност, беше незабавно отрезвяване.

— Деър, аз не съм…

Думите заседнаха в гърлото й, когато той я дръпна към мощните си гърди и прилепи уста към нейната в целувка, силно лъхаща на ром.

Тя се задъха, когато горещата му целувка тръгна от устата към скулите, а после към една точка точно зад ухото… сякаш всяко игриво докосване оставяше белег, който щеше да трае вечно. Той отново плени устата й, насилвайки устните й да се разтворят. Беше изгаряща, изяждаща целувка, почти оскърбителна, а тя беше беззащитна пред насилствената му атака.

— Можеш ли да отречеш, че ти въздействам? — запита той, когато най-накрая вдигна лице. Когато тя отказа да отговори, той я разтърси леко. — Кажи ми.

Кейси никак не искаше да си го признае, но въпреки гнева й Деър я привличаше по начин, който никога не беше смятала за възможен.

— Не… не мога да отрека.

Следващата му целувка беше изследваща, търсеща, събуждаща в нея огън, който я накара да се притисне до гръдта му. Той доволно се засмя, когато разкопча горните копчета на нощницата й и я свали от едното й рамо, оголвайки малката, съвършена гърда. Изстена високо, когато нежната плът набъбна и розовото й връхче се отърка в търсещите му пръсти. Кейси с нарастваща паника усещаше как твърдото доказателство за желанието му се притиска към корема й.

— Може да си убийца и курва, но те искам. Борих се със съвестта си достатъчно дълго и се уморих.

Желанието се вихреше като течен огън във вените му.

— Ти си пиян! — нападна го Кейси. Думите му й подействаха като студена вода, плисната в лицето й. — Говориш неща, за които ще съжаляваш утре сутринта. Няма нищо между нас, само взаимна неприязън.

— Възможно е — съгласи се Деър, опитвайки се да освободи другата й гърда от тънката материя на нощницата.

Беше толкова възбуден, че това, което тя говореше, нямаше никакво значение за него.

Призовавайки на помощ цялата си воля, за да устои на магията на ръцете и устните му, както и на собственото си разпалващо се желание, Кейси се дръпна назад, опирайки ръце в гърдите му.

— Няма да се възползваш от мене, Деър Пенрод. Грешиш за мене, ужасно грешиш. Не ми трябва мъж, а ако ми потрябва, ти последен ще узнаеш.

Изненадан, Деър отстъпи, оставяйки Кейси да мине като фурия покрай него и да изхвръкне от вратата, преди той да се сети какво да прави. Без да знае накъде отива, тя изтича през кухнята и хукна по коридора, смятайки да се скрие някъде в сенките, докато Деър не се умори да я търси. Точно когато стигна предната врата, тя се отвори и Бен влезе тъкмо навреме, за да я хване.

— Кейси, какво, по дяволите…

Само с един поглед Бен забеляза разрошената червена коса, която се вееше свободно по гърба й, раздърпаните й дрехи и разкопчаното, дори разкъсано деколте на нощницата, разкриващо горната част на заоблените й гърди. После той вдигна очи и стреснатият му поглед съзря Деър, който тичаше след Кейси. В един миг всичко му стана ясно и момчешките му черти на се вкамениха в неодобрително изражение.

— Господи, Деър, как можа?

— Бен, аз…

Не можейки да намери думи, Деър се видя такъв, какъвто сега го виждаше брат му. И това, което видя, не му хареса.

— Не, Деър, не казвай нищо — предупреди го Бен с намръщено лице. — Ти ме разочарова достатъчно за една нощ. Безсмисленото обяснение само ще те посрами още повече.

Обгръщайки покровителствено треперещите рамене на Кейси, той я поведе покрай Деър и двамата влязоха обратно в къщата.

— Ще те изпратя до стаята ти, Кейси. Не се тревожи за Деър, сигурен съм, че скоро ще се освести и ще ти се извини.

Кейси благодарно се облегна на Бен, сигурна, че безсрамният му брат никога и на никого не се е извинявал в живота си.