Шърли Бъзби
Лилия в нощта (8)

ГЛАВА ОСМА

Все пак оглеждането на подходящите места за строеж на рафинерия се състоя. И да беше забелязал, че дъщеря му се отнася с ледено презрение към госта, Алехандро се направи, че нищо не вижда. Не спомена и яркочервеното петно на бузата на Брет. Ала си направи определени заключения. Сабрина беше толкова разгневена, толкова засрамена и уплашена от начина, по който беше реагирала на целувката, че не смееше дори да мисли за случилото се.

Вечерта тя отказа да придружи мъжете до ранчото на де Ла Вега. Нямаше желание да отговаря на любопитните въпроси на леля си Франсиска и на останалите дами.

Сабрина може би успя да се изтръгне от безмилостния разпит на Франсиска де Ла Вега, но Брет смело се опълчи срещу непознатата дама.

Алехандро го предупреди за навиците на сестра си, но Брет съвсем не очакваше толкова нетактични въпроси. Пристигнаха малко по-рано от другите и Франсиска не загуби нито минута. Едва ги посрещна и разлисти списъка с въпроси: Защо е тук? Докога ще остане? Ерген ли е? Защо не се е оженил досега? Годеница ли е тръгнал да си търси?

Даже да не знаеше, че семейството на Карлос подготвя сватбата му със Сабрина, Брет щеше да го разбере тази вечер — очевидната неприязън на Карлос, която последва разговора с майка му, беше твърде красноречива.

Когато ги представиха един на друг, помежду им внезапно възникна непоносимо напрежение. Брет прецени Карлос още в същата минута — дързък, себелюбив, жесток… И изнервен, защото на сцената се беше появил възможен съперник. Карлос също повярва, че веднага е оценил правилно противника си — богат, безогледен гринго с ярко изявена мъжественост, така че Сабрина сигурно щеше да се увлече по него. Американецът беше твърде самоуверен за вкуса му и за съжаление беше в отлични отношения с дон Алехандро.

Двамата мъже слязоха заедно в градината и само след минути разговорът се превърна в зле прикрита размяна на удари.

Карлос каза:

— Трябва да извините може би малко нетактичните ми въпроси, но Сабрина е моя годеница и естествено съм загрижен, когато в къщата им внезапно се появи съвсем чужд човек.

— Ваша годеница? — промърмори Брет и усети присвиване в стомаха. Намръщи се и продължи: — Смятах, че още не е официално решено. Алехандро не ми е казал, че Сабрина е сгодена.

Карлос надменно се усмихна.

— Въпросът между мен и Сабрина е уреден отдавна, оповестяването е само въпрос на формалност. Нашите родители подкрепят тази връзка от все сърце, да, дори настояват за това — бързат почти толкова, колкото Сабрина и аз.

— Разбирам — отговори бавно Брет. Не вярваше в твърденията на Карлос и въпреки това… Сутринта видя Сабрина в ръцете му. После обаче госпожицата не се държа като сгодена! Цинична усмивка се появи на устните му. Глупава мисъл. Тя не беше първата, която постъпваше така — не се ли държа по същия начин с него и прелестната Даяна?

Алехандро повика Брет и вече не се появи възможност за подновяване на разговора с Карлос. Франсиска взе дамите, придружили мъжете си, под свое покровителство, а господата се оттеглиха в библиотеката. Тя представляваше дълго, тясно помещение, малко поовехтяло, но с удобни кожени кресла. Голям шкаф от пиниево дърво служеше за бар, отсрещният ъгъл беше зает от доста разхвърляно дъбово писалище. Дървеният под беше застлан с пъстър килим, съшит от парчета, и най-после Брет осъзна напълно онова, което му беше направило впечатление още в началото. Семейство де Ла Вега бяха доста състоятелни, но далеч не можеха да се мерят с богатството на Алехандро. Неволно Брет се запита дали Карлос не иска да се ожени за Сабрина само заради парите й. Разбира се, тя беше достатъчно привлекателна, за да я пожелаеш за жена, но дали Карлос я преследваше само от любов? Помисли малко и изкриви презрително уста. Какво го засягаше? При хора от неговото съсловие браковете по сметка бяха нещо обикновено. Все пак представата, че Сабрина може да стане жертва на някой ловец на зестри, му беше странно неприятна. Тя щеше да спечели твърде малко от подобна връзка, затова пък Карлос солидно ще се облажи!

Дискусията за бандитите и за онова, което трябваше да се предприеме срещу тях, се проточи с часове. Брет слушаше внимателно, но се въздържа от каквито и да било коментари, докато двамата с Алехандро потеглиха към къщи.

— Откога имате проблеми с разбойниците?

Алехандро направи гримаса.

— В нашата област отдавна се навъртат бандити, но от четири или пет месеца нападенията зачестиха. Изглежда, знаят къде точно да ударят. Сеньор Риос току-що се беше върнал от Ню Орлиънс, където бе продал много коне, и още същата вечер хасиендата беше нападната и семейството убито. Карлос ги посетил следобеда и бедният Риос изразил радостта си, че е успял да пренесе златото до дома. — Алехандро поклати тъжно глава. — Каква трагедия! Такива добри хора! Сега са мъртви, а домът им ограбен и опожарен.

— За първи път ли се извършва убийство?

— Да. По-рано бяха само грабежи, нямаше дори ранени. Това ме тревожи най-много. Мошениците стават все по-безсрамни.

— А твоята хасиенда? Сабрина сигурна ли е там? — попита мрачно Брет.

Алехандро се усмихна. Май опитите за сватовство не бяха съвсем напразни.

— Хасиендата се охранява добре. Още преди седмици въоръжих вакеросите и им дадох указания да се оглеждат за чужди хора. Що се отнася до дъщеря ми — с нея нищо не може да се случи, стига да се откаже да препуска като бясна — и то сама!

— Докато съм тук, ще се погрижа това никога повече да не се случва! — заяви сериозно Брет.

Алехандро се усмихна доволно.

— Ти каза, че бандитите сигурно знаят къде могат да намерят плячка — продължи Брет. — Какво имаш предвид?

— Никога не правят грешки. Жертвите им винаги са богати хора, а нападенията се извършват само когато в къщите има големи суми в наличност.

Изразът на Брет се помрачи. Съмнението, което го гризеше цяла вечер, се превърна в сигурност.

— Появявали ли са се скоро чужди хора?

— Не повече от обичайното. Живеем в гранична област и постоянно минават непознати, но никой не се е държал подозрително.

— Тогава бандитите са хора, които познавате и на които се доверявате. Няма друг извод — заяви без заобикалки Брет.

Алехандро беше ужасен.

— Невъзможно! Не познавам човек, който би извършил такова нещо. Нали видя колко потресени бяха тази вечер. Всички искат убийците да бъдат заловени и наказани.

Брет вдигна скептично вежди.

— Съмнявам се. И съм готов да се обзаложа на каквото поискаш, че когато ги хванем, ще се окаже, че някои от бандитите лично са присъствали на тазвечерното събрание.

Скоро стигнаха в хасиендата и Алехандро веднага отиде да си легне. Брет искаше да обмисли всичко още веднъж, запали пура и се заразхожда из празния двор.

Карлос де Ла Вега го смущаваше. Не можеше да си спомни къде беше виждал вече този мъж. Ала честно погледнато, той го интересуваше само защото твърдеше, че Сабрина му е годеница. Ядосан, угаси пурата си. Това момиче постоянно му се въртеше в главата. А вкусът на устата й, когато я целуна…

Обърна се на пети и тръгна към къщата. Понечи да влезе и в този миг забеляза светлина в една от долните стаи. Любопитен кой е още буден в този късен час, тръгна по посока към стаята през покрития двор, отвори тихо двукрилата врата и надникна вътре.

Беше библиотеката. Самотен висок свещник гореше върху една от поставените до дивана масички.

Предполагайки, че някой невнимателен прислужник е оставил свещите да горят, Брет мина през стаята, за да угаси трепкащите пламъчета. При това погледът му падна върху дивана и дъхът му спря.

Там лежеше Сабрина, дълбоко заспала. Главата й почиваше върху протегнатата ръка, косата беше пръсната като течно злато по тъмнозелената кадифена тапицерия. Носеше скромна рокля от жълта коприна, която се беше вдигнала над коленете, босите стройни крака проблясваха бледи върху наситено зеленото кадифе.

Брет не можеше да откъсне очи от нея. Беше толкова хубава. Погледът му се плъзна е нежност по гъстите тъмни ресници, по пълните устни и леко извития нос. Изглеждаше така дяволски млада. Дали и в действителност беше така невинна и лесно ранима? Брет стисна устни, припомняйки си как го бе отблъснала майка му. После отново се загледа в стройното моминско тяло, в гърдите, които се вдигаха и отпускаха, в дългите крака.

В слабините му се надигна желание. Осъзна опасността на това положение и понечи да събуди Сабрина. Тя направи сънлив отрицателен жест с ръка и продължи да спи. Брет се усмихна. Беше забравил колко здраво спяха децата. Коленичи и погали косата й.

— Събуди се, Снежанке — промълви нежно той.

Сабрина не помръдна и Брет не можа да устои на примамливата сладка уста. Наведе се и меко докосна с устни нейните. Пламенното желание едва не надделя, ала мъжът рязко се отдели от спящото момиче. Въздъхна примирено, седна на петите си и тъжно се усмихна.

Тази усмивка беше първото, което забеляза събуждащата се Сабрина. Нея и подигравката, която играеше в тъмнозелените очи. Помисли си, че е сънувала целувките му, но когато видя усмивката, разбра, че не е било сън.

Странно, но не се разгневи. Цяла вечер бе обмисляла положението и беше стигнала до заключението, че не Брет беше опасен, а начинът, по който тя реагираше на милувките му. Не й беше приятно да си го признае, но трябваше да се примири с това и се закле, че никога вече няма да го допусне близо до себе си. Реши да бъде мила и учтива и да се отнася с него така добре, както по-рано — но вече нямаше да го обожава по-детски, както тогава, а щеше да се държи с достойнство.

Заспа зарадвана от решителността си, но за съжаление сънищата не се подчиниха на волята й.

Пазена от всички житейски изкушения, каквато беше, мечтите й се ограничаваха е прегръдките и целувките на Брет. Стана й много приятно, като се събуди и видя пред себе си обекта на сладкия си сън, с устни само на сантиметри от нейните…

Сабрина се усмихна сънливо на Брет, без да подозира колко съблазнителна беше тази усмивка. Сложи ръка под бузата си и по погледна с полузаспали златисто-кехлибарени очи.

— Добър вечер, сеньор Брет. Хареса ли ти приемът?

Усмивката му изглеждаше малко измъчена.

— Ти как мислиш? Особена забавна беше срещата с любопитната леля Франсиска.

Сабрина се изкиска.

— Успя ли да изтръгне признания от устата ти?

Той кимна и приседна до нея на дивана. Зелените му очи святкаха предизвикателно, когато каза:

— Боже мой! Наистина успя да го направи. Сега вероятно знае за живота ми повече от мен. Трябваше да ме предупредиш!

Изведнъж цялото напрежение между тях изчезна. Атмосферата на късния вечерен час също добави своето. Къщата спеше, само те двамата бяха будни, а трепкащите пламъчета на свещите ги потапяха в мека златна светлина и още повече подчертаваха огнената красота на Сабрина и тъмните, остро изсечени черти на Брет. Двамата се чувстваха неуверени, защото болезнено осъзнаваха близостта на другия. Сабрина се отмести малко настрана. Движението беше несъзнателно, но я направи още по-привлекателна. Мекият плат на роклята й се опъна по твърдите млади гърди, гладката златиста кожа се открои примамливо над деколтето. Жълтата рокля оставяше непокрити раменете и беше пристегната на корсажа с тънък шнур от зелена коприна. Ръката на Брет потрепери, защото си представи как развързва връзките и разкрива меката кадифена плът под коприната. Преглътна конвулсивно и с усилия откъсна поглед от прелъстителното моминско тяло. Не биваше да позволи да го надвие желанието да я грабне и подчини на волята си.

— Крайно време е да си кажем лека нощ — промълви неохотно той. — Баща ти вече си легна, а и аз имах намерение да сторя същото, когато видях светлина в библиотеката.

— Разбира се, прав си — съгласи се е нежелание Сабрина и след известна пауза добави: — Толкова се радвам, че можем да разговаряме необезпокоявани… — Протегна ръка и докосна мускулестия гръден кош. — Това… това прави всичко по-просто, нали?

Докосването й беше твърде много за Брет. Погледите им се срещнаха и сърцето на Сабрина се разтуптя, когато почувства желанието в тези тъмнозелени очи. Брет взе ръката й, целуна дланта и прошепна:

— Господи, какво правиш с мен?

Сабрина не знаеше как да се справи със собствената си събудена страст и само безпомощно го погледна. Защо не я целуваше? Устните й се разтвориха подканващо.

Брет със стон пусна ръката й, обхвана нежните рамене и притисна девойката към себе си. Устата му брутално завладя устните й. Без да знае точно какво прави, тя отговори на целувката и потрепера блажено, когато езикът му нахлу в устата й и жадно затърси меките й извивки. Сабрина не разбираше какво става с нея, но цялото й тяло жадуваше целувките на Брет, милувката на ръцете му. Копнееше да се отпусне в прегръдките му и този миг никога да не свърши. Обви с ръце врата му, искайки още и още, и още…

Страстта завладя сърцето й, езикът й последва движенията на неговия и проникна в устата му, жаден и пламенен. Усети вкус на тютюн и бренди, по-опияняващ и от най-тежкото вино. Отпусна се назад и се отдаде безпомощно на желанията си.

Брет се плъзна на пода и увлече със себе си покоряващото се тяло. Сабрина се озова на дебелия килим, дългите му бедра притискаха тялото й, целувките не преставаха. Зашеметяващата им сила почти отне разсъдъка на Сабрина. Ала целувките вече не бяха достатъчни да задоволят изгарящото я желание. Брет развърза умело връзките на корсажа и преди Сабрина да разбере какво прави, почувства топлите му, търсещи ръце по голите си гърди. Дългите пръсти милваха е неподозирана нежност твърдите зърна и Сабрина сладостно простена.

Този звук накара Брет да спре. С подрезгавял от страст глас мъжът промълви:

— Болка ли ти причиних? Не исках, повярвай! Господи, Сабрина, ти ме подлудяваш! Трябва да те имам! Трябва!

Погледите им се срещнаха и когато разпозна страстта в очите й, той я прегърна отново и жадно потърси устните й. Сабрина се изгуби. Потъна в нежността му, младото, неопитно тяло пламна от желания, непознати досега. Брет плъзна устни по врата и голите й гърди. После впи устни в зърната и дори леко ги захапа.

Сабрина се изви и впи ръце в черната му коса. Обзе я замайващо желание да лежи гола до него, да чувства кожата му върху своята, да докосва с устни гърдите му и да му доставя същото удоволствие, което той доставяше на нея.

Брет вдигна глава, сякаш беше отгатнал мислите й, и безкрайно бавно развърза останалите връзки, после смъкна роклята й до талията. Спря за миг, омагьосан от гладката златиста кожа, от дръзко вирнатите млади гърди с твърди и изпъкнали кораловочервени зърна.

Сабрина потръпна от удоволствие и страх. Той я желаеше така, както мъж желае жена! Велики Боже, нека да е грешно и душата ми да бъде прокълната во веки веков, но искам той да ме направи жена. Все едно какво щеше да й донесе бъдещето, тя щеше да помни винаги сладостта на първото му докосване, сладостта на страстната уста и огъня, който се разгаряше в тялото й.

Въпреки това, когато ръката му се плъзна по бедрата и потърси най-интимното й място, Сабрина се скова. Тя не знаеше какво става между мъжа и жената и макар че желанието за любов беше пробудено и тя копнееше да му се отдаде, беше напълно неподготвена за онова, което дойде. Твърдата ръка, плъзнала се от вътрешната страна на бедрата й, я уплаши, а когато достигна златисточервените къдрави косъмчета между краката, Сабрина се вцепени от ужас. Вкопчи се отчаяно в широките мъжки рамене, защото търсещите пръсти разтвориха кичурите и нежно помилваха меката плът.

Не можа да понесе устремното проникване на ръката, затова е все сила блъсна Брет, откъсна устата си от неговата и простена, останала без дъх:

— Моля, сеньор, спрете, моля! Аз… аз не искам! Моля, спрете!

През червената мъгла на страстта Брет чу молбата й и със сила се принуди да се върне в реалността. Изведнъж осъзна какво щеше да стори. Заля го вълна от отвращение. Хвърли се по гръб, закри очи с ръка и промълви:

— Мили Боже! Какво ме прихвана?

Почервеняла от срам, Сабрина се опита да оправи роклята си. Брет вдигна поглед и с трескави пръсти й помогна да се облече. Беше ядосан на себе си, а Сабрина се срамуваше толкова много, че не смееше да го погледне в очите. Когато най-после го стори, болка прониза сърцето й. Изразът му беше студен и недружелюбен, тъмнозелените очи бяха станали недостъпни, чувствената уста здраво стисната.

Брет заподозря, че сцената е била предварително нагласена, макар да не можеше да допусне, че Сабрина или Алехандро са способни на такова нещо. Не беше самонадеян, но добре знаеше, че е желана партия, а Сабрина не беше първата, която се опитваше да завладее съпруг с помощта на тялото си. Най-много се изненада, че едва не падна в клопката. Нефритенозелените очи святкаха ледено, когато я погледна и каза:

— Няма да се извинявам за това, което се случи или почти щеше да се случи, но признавам, че поведението ми беше налудничаво и непростимо. — И добави с горчив глас: — Можеш да бъдеш сигурна, че никога повече няма да се самозабравя — независимо колко е силно изкушението!

Поклони се сковано и безмълвно напусна помещението. Сабрина остана да гледа подире му като ударена от гръм.