Шърли Бъзби
Лилия в нощта (26)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Беше достатъчен един поглед към лицето на Брет и Сабрина също пожела да потъне вдън земя. Дори не почувства облекчение, че го вижда жив и здрав. Очевидно сблъсъкът с Карлос не беше завършил добре и тя сърдито се запита какви ли лъжи е изтърсил този път братовчед й. Беше се надявала да мине без бой, но Брет имаше размазана кръв в ъгъла на устата, а кокалчетата му бяха разранени. Сабрина усети парещо желание да го прегърне, да го утеши, но в същия миг проумя, че той няма да го допусне.

Решително впери очи в него и зачака приближаването му. Косата на Брет беше разрошена, една къдрица беше залепнала на мокрото му чело, ризата беше отворена до кръста, бронзовата от слънцето кожа прозираше през къдравите тъмни косми на гърдите му и изведнъж Сабрина се почувства привлечена от тази властна мъжественост.

Преглътна конвулсивно и се опита, макар и напразно, да се изплъзне от магическото излъчване. Погледна го и заекна:

— Ранен ли си? Какво стана навън? Карлос ранен ли е?

Карлос й беше напълно безразличен, но това беше първото, което й хрумна. Вече не беше способна да разсъждава, забрави всичко, освен властното желание да лежи в прегръдките му, да го докосва, да го люби…

Брет саркастично вдигна вежди.

— Толкова много съчувствие! — Показа й окървавените си пръсти и продължи: — Ще ги целунеш ли, за да оздравеят по-скоро, скъпа?

Сабрина стоеше неподвижна. Въздухът трепереше от трудно потискана агресивност. Нефритенозелените очи искряха предизвикателно.

Запленен, Брет не откъсваше поглед от Сабрина. Светлината на свещите превръщаше червено-златистата й коса в огън, леденозеленото на роклята и прозрачната наметка засилваха усещането за нещо въздушно и неземно. Ала той много добре знаеше, че насреща му стои не приказна фея, а жена от плът и кръв, изгаряща от огън и страст. Тялото му помнеше топлината на кожата й, пламъка, който лумваше в него и при най-малко докосване. Пожела си този огън никога да не загасва и в този миг разбра, че я обича. Винаги я бе обичал и щеше да е най-глупавият мъж на земята, ако позволи да го отделят от нея. Вече нищо нямаше значение, трябваше само до си извоюва правото да я нарече своя. Какво от това, че парите имаха за нея повече тежест, отколкото любовта му! Дори злобните лъжи на Карлос вече не му действаха. Той самият бе преживял доста приключения и не биваше да се засяга така дълбоко, че и тя е имала други любовници. Но той никога не беше обичал! Използваше жените и си го признаваше без срам. Чувствата не играеха никаква роля в живота му. Нито една жена не успя да го развълнува — докато се появи Сабрина. А след като изживя веднъж тази висша радост да лежи в прегръдките на любима жена, сега се питаше как бе преживял годините без нея. Естествено след онази нощ преди шест години бе имал и други жени — все пак не бе монах — но странно, след завръщането си от Дерня не се впусна в еротични приключения. Сякаш предусещаше, че Сабрина ще се върне в живота му и че и без това нямаше да намери утеха при друга жена. Пред него стоеше единствената, която съумя да завладее сърцето му. Това бе горчиво прозрение. Важните жени в живота му никога не се бяха отнасяли добре с него: майка му го изостави, Даяна Парди разтвори дълбока рана в сърцето му. Ала нищо не можеше да се сравни с болката, изпитана при развалянето на годежа със Сабрина. И въпреки това, цели шест години по-късно, той отново бе готов да надене на врата си брачния хомот, готов да понесе толкова болка, колкото и радост. Примиряваше се с болката, защото знаеше, че без нея животът му щеше да бъде много по-непоносим. Нека му причинява болка, само да бъде до него…

Ала в същия миг се закле дълбоко в себе си никога да не й признае колко много я обича. Чувстваше се ужасно в ролята на влюбен, нямаше й доверие и тя никога не биваше да узнае колко е силна любовта му. Това можеше да стане мощно оръжие в ръката на една алчна жена. Защо трябваше да се влюби точно в нея? В тази пленителна, пресметлива, огнекоса мегера?

Поне щеше да се наслаждава на тялото й и да си достави удоволствието да я подчини веднъж завинаги в леглото. Изведнъж кръвта му кипна, обзе го лудо желание да държи Сабрина гола в прегръдките си. Очите му се замъглиха от страст.

Сабрина се взираше като хипнотизирана в протегнатата му ръка. Копнееше да я целуне, както й беше предложил. Нищо друго не желаеше така силно, както да покрие е целебни целувки ръцете, устните, тялото му… Насила откъсна очи от окървавената ръка и срещна погледа му. Дъхът й спря. Изразът в очите му беше недвусмислен и тя почувства как тялото й реагира. Наведе очи и се опита да пренебрегне топлата вълна в утробата си. Без да иска сведе поглед към долната част на тялото му и потръпна, защото впитите панталони недвусмислено издаваха мъжката възбуда.

Странна усмивка заигра по устните му. Той пристъпи още една крачка и зашепна:

— Мъжът не може да скрие онова, което усеща. Жената обаче… — Устата му се доближи до нейната. — Жената може всичко. Мъжът узнава дали тя реагира на близостта му само като я докосне. — Ръката му бавно обхвана гърдата й, палецът поглади зърното, което се втвърди веднага, устните му леко докоснаха ъглите на устата й и той продължи: — Приблизително така…

Безпомощна, Сабрина се опита да се пребори с желанието, което напираше в тялото й. Не биваше да се люби е него още сега. Макар че беше решила да приеме безсрамното му предложение, това тук беше друго. Не можеше да понесе любовта й да послужи като разменна монета — тялото й срещу свободата. Не биваше да го допуска до себе си, не биваше да му позволява да я милва. О, но беше толкова сладко, толкова прекрасно да усеща твърдата му ръка по тялото си! Тялото й пламтеше от желание. Гласът й прозвуча дрезгаво:

— Не! Нали обеща да ми дадеш време за размисъл.

— Съжалявам, скъпа, уговорките свършиха. Сега вече край. — Ръцете му сграбчиха раменете й и той я притисна към себе си. — Стига празни приказки! — И устните му се впиха в нейните.

Сабрина се предаде и от гърлото й се изтръгна въздишка. Защо да се противи? И двамата го искаха.

Брет я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбата. Той я желаеше и в момента това й стигаше. По-късно щеше да мисли за последствията. Много по-късно, каза си тя, пияна от желание, когато Брет блъсна вратата към спалнята си, пресече бързо преддверието и я положи на леглото.

Той дишаше тежко, но гласът му прозвуча развеселено, когато легна до нея и промърмори:

— Следващия път ще се погрижа леглото да не е толкова далеч…

А после устата му се притисна настойчиво към нейната и светът наоколо бе забравен. Останаха само те двамата. Сабрина отговори на целувката му и всяка съпротива се разпадна.

Нямаше нищо по-сладостно от тази дълга целувка. Умелите му устни се плъзгаха е нежност по нейните, търсеха вътрешната й топлина и сладост. Милувките му бяха бавни и внимателни, тъй като беше чакал много дълго този миг и искаше да му се наслади докрай. Пръстите му галеха с наслада косата й, развързаха сребърната мрежа, която поддържаше кока, и разпръснаха копринените кичури по възглавниците. Сабрина не можа да се сдържи, въздъхна блажено и плъзна ръце по твърдите му гърди. После обгърна раменете му, за да усети допира на твърдата мъжка плът. Зарови пръсти в тъмната коса и тялото й още по-плътно се притисна към неговото.

Внезапно ръцете му се откъснаха от косите й и се плъзнаха надолу. Помилваха меката шия, после нетърпеливо издърпаха зелената рокля и оголиха гърдите и гъвкавата талия. Сабрина забрави всичко около себе си.

Докосването до гърдите й я накара да потрепери, болезненият огън в слабините й се разгаряше все по-силно. Палецът обикаляше възбуждащо около зърното и я подлудяваше от желание. Тя също трябваше да го помилва, затова нетърпеливо повдигна ризата му и изстена от удоволствие, когато той й помогна да я свали. Пръстите й започнаха да изследват опънатия гръб, широките плещи, окосмените мускулести гърди. После закръжиха около зърната на гърдите му, имитирайки неговото движение, на което Брет реагира съвсем неочаквано.

Захапа долната й устна със зъби и прошепна:

— Не! Моля ти се, недей! Луд съм по теб и толкова дълго съм те чакал, че ако продължиш така, няма да мога да се удържа.

Тя също бе чакала твърде дълго и не искаше да спре.

— Аз също те желая. Искам да те усещам.

Думите й бяха по-силни от всеки афродизиак. Брет простена и потърси устата й. Целувката отне и последните остатъци от разум в главата й. А когато устата му се откъсна от нейната и остави огнена диря по гърдите й, Сабрина потрепери от глава до пети. Усети устните му, топли и влажни, върху гърдите си и се надигна срещу него. Ръцете й се движеха безспир по тъмната глава, сведена над гърдите й, обзе я вълна от нежност. Обичам го толкова много, мислеше безпомощно тя. Толкова много!

Когато малко след това Брет повдигна глава, тя изстена тихо в знак на протест. Не искаше той да прекъсне тези опияняващи усещания. Ръцете му нетърпеливо посегнаха към кръста й, роклята се скъса с тихо пращене и тя остана гола под него.

За миг в спалнята се възцари тишина, после Брет прошепна задавено:

— Велики Боже. Ти си прекрасна! Споменът не може да се сравнява с действителността.

Сабрина свенливо отвори ечи и го видя да коленичи пред нея. Трепкащата светлина на свещите танцуваше по голите му гърди, възбудата личеше още по-ясно под тесните панталони, ала в израза на очите му имаше нещо, което спря дъха й. О, да, страст и желание светеха в тези очи, но там искреше и още нещо, което я накара сляпо да простре ръце към него и тялото й да потрепери от радост.

Брет нежно отдалечи ръцете й и промълви:

— Искам да те гледам. Толкова често съм мечтал за теб…

Едва сега Сабрина обърна внимание на обстановката: разкошният балдахин от черно кадифе, варварската красота на огромната тигрова кожа, върху която лежеше. Брет се наведе над нея, топлият му дъх погали ухото й, когато прошепна:

— Когато го убих в Индия, си представях, че един ден ще лежим на тази кожа… двамата с теб.

Сладостни тръпки разтърсиха тялото й. Тя гледаше като хипнотизирана как ръката му разкопча панталона и той се разкри пред нея в цялата си мъжественост. Не изпитваше никакъв срам, искаше да й покаже силата и царствеността на своята голота.

Тялото му беше великолепно, с твърди и все пак гъвкави мускули, силно и с прекрасни пропорции. Широки рамене, тесен ханш и дълги, силни крака, но Сабрина не можеше да откъсне очи от лицето му, това любимо лице. Трябваше да види отново онзи израз в очите му и да почувства, че е дошъл при нея е любов в сърцето.

Брет се наслаждаваше на гъвкавото тяло, което лежеше бледозлатисто пред него, златно-червената коса разлята като огнен водопад. Това тяло бе създадено за любов — гърдите пълни и твърди, талията тънка, нежно извита, със съвършен ханш и безупречни дълги крака.

Със стон се хвърли на леглото, обхвана я с ръце и притисна устни към нейните. Обгърна я и с крака, притисна я плътно до себе си, за да се слее с нея.

След малко сведе глава и намери с устни зърната на гърдите й, после слезе още по-надолу, възбуждащ и плашещ едновременно. Помилва корема й и се насочи към триъгълника от меки кичурчета в основата на краката й. Сабрина тихо простена от наслада, когато търсещата му уста се плъзна между тях и езикът нахлу в най-интимната й част. Скова се за миг, когато той я разтвори с нежни пръсти и проникна с топлия си език там, където никога не беше очаквала.

Впи уплашено пръсти в тъмната му коса, непознати дотогава чувства пронизаха тялото й, понечи да го спре, ала сигурно би умряла, ако го стореше. Засрамен вик се изтръгна от гърдите й, езикът, който нахлуваше постоянно в горещата сладост между бедрата й, я доведе до екстаз. Неописуемо чувство, за което не беше подготвена и от най-смелите си мечти. Тя се извиваше по тигровата кожа, ръцете й се впиваха безпомощно в косата и раменете му, тялото й трепереше. Неописуемо чувство, смесица от екстаз и болка, се съсредоточи внезапно в топлия търсещ език на Брет и Сабрина се надигна насреща му. Сякаш всички нерви на тялото й се бяха събрали там. Чу се да хълца, да моли за избавление и когато повярва, че няма да издържи повече, в утробата й сякаш избухна експлозия на наслада, а режещата и същевременно блажена болка накара тялото й да се разтърси в екстаз.

Никога не беше изпитвала подобно удоволствие, такова невероятно удовлетворение. Остана неподвижна няколко секунди, цялото й същество изпълнено със спомена за невероятното изживяване. Чувстваше се безтегловна и така изчерпана, че не можеше дори да задържи очите си отворени. Ала когато усети Брет да се плъзга нагоре по тялото й, пулсът й отново се ускори. Той се подпря на лакът, дълго я гледа, после с тих, доволен стон мушна коляното си между бедрата й. Очите му блестяха трескаво, гласът му пресекваше от желание:

— Този път ще го изживеем заедно. Този път ще гледам лицето ти…

Прокара пръсти между бедрата й и за свое учудване Сабрина усети как страстта отново се събуди. Тялото й веднага реагира на милувката му. Тя обгърна с две ръце раменете му, очите й потърсиха неговите с нежна отдаденост. Брет не можеше да се сдържа повече. Твърде дълго бе отлагал този миг, но сега не искаше да чака дори секунда. Със сладостна въздишка разтвори бедрата й и проникна в топлата, мека утроба. Беше толкова тясна, гладка и гореща, че дъхът му секна. Спря се от страх да не се излее веднага в нея. Тялото му се изви болезнено. Най-сетне успя да се овладее, ала дишането му остана неравно, очите му се притвориха, замайващи вълни на наслада го пробождаха при всяко нейно движение.

Колко прекрасно беше да лежи в прегръдките й! Искаше да продължи мига да безкрай, не искаше в този топъл, прекрасен рай, който бяха създали, да нахлуят реалността, недоверието и омразата. Ритъмът се ускори, тласъците ставаха все по-мощни. Тялото на Сабрина пареше като огън под неговото, ръцете й все по-силно се впиваха в широките му рамене.

Сабрина отговаряше на всеки тласък, тялото й се надигаше срещу неговото, дългите й крака обхванаха хълбоците му, завладяха го така, както той нея. За свое учудване, тя изпита повторно тръпнещата наслада, която възвестяваше кулминацията, и тялото й се изви, разтърсено от първата мощна вълна.

Брет усети реакцията й, отвори очи, погледна я и тихо настоя:

— Погледни ме, Сабрина! Погледни ме и позволи да видя насладата ти…

Безпомощна, тя се подчини на заповедта му и кехлибарено-златистите очи проблеснаха, замъглени от страст. Черната коса на мъжа бе нападала в безредие по челото, нефритенозелените очи блещукаха е тъмен огън и беше странно възбуждащо да се наблюдава лицето му, което отразяваше усилието да забави още малко освобождаването.

Сабрина не можеше повече да се сдържа. Огненият меч на насладата прониза утробата й, тя изстена и тялото й се надигна срещу неговото. Нищо не остана скрито за проницателните му очи. Зениците й се разшириха, когато реки от наслада заляха тялото й и лицето й се отпусна.

Този израз беше и неговият край. Брет спря за миг мощните тласъци и скри лице във врата й. Екстазът завладя мъжкото тяло. Той изстена, изля се с последен тласък в утробата й и падна върху й.

Дълго останаха да лежат прегърнати. Никой не искаше да наруши сладката магия. После още много часове не продумаха, телата им казваха думите, които никой не смееше да произнесе на глас, отново и отново търсеха и намираха невероятната радост, която доставя притежанието на любимия.

Малко преди разсъмване Брет се подпря на лакът, вгледа се в изтощеното й лице и тихо прокле годините, в които си беше отказвал удовлетворението, изпитано тази нощ. Никога вече! — каза си решително той. — Няма да я оставя да си отиде пак. Тя е моя!

Сабрина се протегна, усети пронизващия му поглед, отвори бързо очи и в продължение на кратък, омайващ миг отново улови онзи израз по лицето му. Но Брет бързо го прикри, толкова бързо, та тя помисли, че е сънувала. Изведнъж я обзе свян. Внезапно осъзна, че лежи гола върху измачканата тигрова кожа. Засрами се от нещата, които той беше правил е нея и тя с него… и пленително се изчерви.

Брет видя руменината, заляла страните й, и се усмихна.

— Ти се изчервяваш, скъпа? Къде остана тигровата лилия, която сподели леглото ми? Дивата тигрица, която непрекъснато ме молеше да я обладавам?

Сабрина се изчерви още повече, очите й светнаха разсърдено и тя напразно задърпа кожата, за да покрие голотата си. Брет се засмя и нежно целуна гневно извитите устни.

— Спокойно, не искам да те ядосвам. — Лицето му се промени и той смръщи чело. — Ще се погрижа да се събудиш в собственото си легло. Иначе какво ще си помисли прислугата?

Объркана и несигурна, тя проследи с очи как той стана и нахлузи панталона си. После Брет вдигна от пода разкъсаната й рокля и бельото и небрежно й ги подхвърли. И преди тя да успее да реагира, я вдигна в силните си ръце заедно с кожата и я изнесе от спалнята.

Сабрина съжали, че така рязко я върнаха в действителността. Зарита с крака и изсъска:

— Къде ме водиш?

— Там, където трябваше да бъдеш през цялата нощ отговори сериозно Брет и блъсна двукрилата врата към коридора. — В собственото ти легло.

Сабрина се почувства засегната от думите му. Нима той съжаляваше за случилото се през нощта? Нима само бе сънувала израза по лицето му, който бе събудил толкова сладки надежди в сърцето й? Брет отвори вратата към покоите й, тръгна право към спалнята и я положи на леглото. После рязко издърпа тигровата кожа изпод нея и дрехите й се разпиляха. Усмихна се, като забеляза напразните опити на Сабрина да прикрие с тях голотата си.

Разгневена и объркана, с опасно святкащи кехлибарени очи, тя седна, притисна остатъците от разкъсаната рокля до гърдите си и изфуча:

— Какво си въобразяваш! — Не беше предполагала какво ще донесе утрото, дори не бе мислила за настъпването му, но това беше върхът! Той се отнасяше с нея като е брашнян чувал!

Брет опря ръце на кръста си и усмивката му стана още по-широка.

— Нямах друг избор, мадам. Иначе трябваше да те любя още веднъж.

— О! — промълви тихо Сабрина, едновременно засрамена и зарадвана. Не можа да го погледне, сведе още по-ниско очи и попита: — След тази нощ… След всичко, което стана… — Спря, набра смелост и продължи: — Вчера ми заяви, че уговорките вече не важат. Какво ще стане сега?

Усмивката му изчезна, лицето му стана твърдо и сериозно.

— Ще се оженим.