Шърли Бъзби
Лилия в нощта (13)

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

За Сабрина гласът на Брет бе най-прекрасният звук в света. Заслепен от гняв, Карлос се надигна и започна да закопчава панталона си. Сабрина мъчително прибра краката си и с треперещи ръце свали роклята си. Слава Богу, Брет беше дошъл навреме! Само след минута Карлос щеше да я подчини на волята си.

Засрамена и изпълнена с благодарност, тя отправи поглед към своя спасител и едва не изпищя. По мъжкото лице бяха изписани презрение и отвращение. Нима си е помислил… Как не потъна в земята от срам! Нима Брет наистина вярваше… Да, точно така беше.

Тъмнозелените очи огледаха с отвращение разкъсаната й рокля, твърдият глас прозвуча презрително:

— Надявам се да ме извините за прекъсването. Не знаех, че павилионът… е зает. Ако ме уведомите по кое време правите срещите си тук, ще отложа удоволствието да се изкъпя за по-късно.

Лицето на Сабрина пламна от срам и гняв. Пооправи доколкото можа разкъсаните си дрехи и побягна навън.

Щом се скри от очите им, Карлос с доволна усмивка оправи дрехите си.

— Вие американците сте винаги неучтиви и нахални — промърмори той. — Не може да не сте знаели, че павилионът е зает. Сабрина е винаги шумна при любовната игра. Уверен съм, че сте чули как ме молеше да я обладая.

Брет наистина бе чул скимтенето на Сабрина и за момент се беше вкаменил. После хукна като бесен по стълбите към павилиона и гледката, която се разкри пред очите му, се запечата завинаги в съзнанието му. Съвършеното полуголо тяло, което страстно се извиваше под мъжкото, жадните им целувки…

Той каза хладно:

— Това, което правите със Сабрина, не ме интересува. Внимавайте само Алехандро да не види подобна сцена. Не ми се вярва да реагира така спокойно.

Карлос вдигна рамене.

— Би настоял единствено веднага да се оженя за Сабрина, а това изцяло съвпада с нашите намерения.

— Питам се — промълви замислено Брет, — какво чакате още? Какво печелите от забавянето?

Черните очи на Карлос злобно засвяткаха.

— Аз не искам да чакам. Не и откакто Сабрина ми се отдаде за първи път. Само че се появихте вие, с голямото си състояние и тя се разколеба. Заяви ми, че не иска да се обвързва. Предпочитала да вземе богаташ, а не бедняк!

Изразът по лицето на Брет не издаваше нищо от вълнуващите го чувства. Обърна се да си върви и каза през рамо:

— Не се страхувайте, приятелю, няма защо да се боите от мен! Не бих се оженил за Сабрина дел Торес, дори ако ми я поднесат на златно блюдо, обсипано с диаманти!

Карлос се ухили доволно зад гърба му. Отиде да вземе коня си и препусна към къщи. Все щеше да уреди нещата със Сабрина. Сега най-важното беше, че бе успял да накара Брет да се отврати от нея. От тази страна вече не го заплашваше опасност.

Възбуден от насилието над Сабрина, трябваше да утоли с друга дивата си страст. Пришпори коня като бесен. Констанца! Ще иде при Констанца!

За негово облекчения младата вдовица беше сама Когато нахлу в гостната, тя каза хладно:

— Добър ден, Карлос. С какво съм заслужила тази чест? Много отдавна не си ме посещавал.

Карлос се усмихна саркастично.

— Преди шест седмици нямаше да се радваш на посещението ми. Нали си имаше грингото…

Погледът й се плъзна по тялото му и откри набъбването под панталона.

— Аха, май не си успял да завладееш малката Сабрина. Какво стана?

Карлос пресече с бързи крачки стаята и я събори на изисканото, тапицирано с коприна канапе. Впи устни в нейните и Констанца страстно обви с крака бедрата му. Устните й се разтвориха жадно под неговите и вече нямаше връщане назад. Мъжът я повлече на пода, вдигна високо полите й и я облада като обезумяло животно.

После заразказва за събитията на деня. Като забеляза колко ревниво реагира Констанца при намека, че женитбата между Брет и Сабрина е много близка, Карлос бе осенен от блестяща идея.

— Ти би направила всичко да предотвратиш този брак, нали?

Констанца сърдито изкриви уста.

— Да, готова съм на всичко, за да ги разделя.

Чудесен отговор, каза си доволно Карлос и си наля чаша мадейра.

 

 

По същото време и Брет пиеше чаша мадейра, но беше всичко друго, само не и доволен. Двамата с Алехандро седяха в патиото. Почиваха си от дневната горещина и обсъждаха поведението на Карлос, който надали щеше да се зарадва, ако можеше да ги чуе.

Косата на Брет беше още мокра от плуването, дългите крака бяха небрежно опънати. Изглеждаше отморен, загорялата му от слънцето кожа лъщеше бронзова, но беше подозрително спокоен. Алехандро имаше чувството, че се е случило нещо необикновено. Изведнъж Брет запита:

— Знаеше ли, че Сабрина се среща с Карлос в павилиона?

В гласа на Алехандро прозвуча неприкрито разочарование.

— Още ли? Надявах се, че това е приключило.

— Ти си знаел? — Брет беше смаян. — И не си предприел нищо да го предотвратиш?

Алехандро нервно се размърда на стола си.

— Те са братовчеди, приятелю! Карлос й е като брат. Той положително няма да застраши доброто й име. Макар да не одобрявам честите им срещи и това всички го знаят. Не предприех нищо срещу него, защото твърдоглавата ми дъщеря и без това върши каквото си ще. Но всичко е съвсем невинно.

— Невинно! — изфуча Брет с грозен смях. Но не беше в състояние да разкрие пред Алехандро каква проклета малка мръсница е любимата му дъщеря.

— Прости ми! — продължи бързо той. — Бях много изненадан, че добре възпитано момиче от нашето съсловие се среща само с мъж, който не й е баща или брат.

Алехандро направи опи да го успокои:

— Не разбираш ли, приятелю! Карлос й е като брат!

— Твоя работа. — Брет се опита да прогони мъчителния спомен за сцената в павилиона. Никоя жена, независимо колко красива и желана беше, не заслужаваше да тъгува и страда по нея. Не беше ли научил този урок още като дете, от майка си?

Алехандро беше въодушевен от загрижеността на Брет. Та думите му прозвучаха почти като на ревнив влюбен!

— Не се страхувам, че Карлос ще посмее да се доближи твърде много до Сабрина. Но при дадените обстоятелства и щом това те смущава, ще се опитам да и убедя, че повече не бива да се среща сама с него.

Нещо в тона му накара Брет да застане нащрек Гласът му прозвуча рязко:

— При дадените обстоятелства?

Лицето на Алехандро пламна от смущение. Опита се да намери правдоподобно обяснение за думите си и заяви:

— Ами бандитите! Забрави ли ги?

Брет видимо си отдъхна. Домакинът му нито веднъж не бе споменал, че гледа на него като на бъдещ зет. Глупаво беше да подозира, че зад забележката на Алехандро се крие намек за обвързване със Сабрина.

— Бандитите — промълви замислено той. — Има ли нещо ново за тях? Доколкото знам, след нападението над семейство Риос не са се появявали насам.

— Вярно е — потвърди Алехандро. — Обаче човек никога не може да знае. Трябва да обясня на Сабрина колко е опасно да отива сама в павилиона — дори когато се среща само с братовчед си.

Брет замълча, загледан в лъскавите върхове на ботушите си, после отпи голяма глътка мадейра. По някое време Алехандро наруши мълчанието. Бутна ядосано чашата си и заговори:

— Ще ти призная, че тези срещи с Карлос никак не ми се нравят. Не обичам да говоря за деловите работи на други хора, но знам, че мога да разчитам на твоята дискретност. Пък и ще ми олекне, като ти разкажа.

Брет кимна и промълви с крива усмивка:

— Понякога и за мен има само един начин да видя ясно измъчващия ме проблем: да го обсъдя с приятеля си Морган Слейд.

Алехандро кимна утвърдително, отпи глътка мадейра и заразказва:

— Семейство де Ла Вега има големи финансови затруднения. Додах на Луис солидна сума назаем. Парите не ме тревожат особено, човекът ще ги върне, щом може. Повече ме плаши Карлос. Какво си въобразява този глупак! Семейството му е на ръба на пропастта, а той прекарва времето си с хазарт и леки жени в някакъв вертеп в Накодочес! Вакеросите го видели и веднага ми докладваха. По-рано не се замислях за прахосничеството му, но сега… — Алехандро тъжно поклати глава. — Продължава както преди и мързелува по цял ден, вместо да помага на баща си!

— Може би Сабрина го утешава. Или пък идва с надеждата, че тя ще намери изход от тази дилема. Нали каза, че са много близки — промърмори недоволно Брет.

— Не става дума за това. Карлос би трябвало да работи като дявол, за да спаси дома и наследството си. Той обаче се държи така, сякаш всичко това не го засяга. Луис страда от поведението на сина си и дори сестра ми, която предпочита да умре, отколкото да ми признае нещо, дава признаци, че е загрижена. За нея беше ужасно, когато Луис трябваше да ме помоли за пари. Никога не е искала да дойде тук. На колене умоляваше Луис да останат в Мексико, когато аз реших да се заселя тук! Не може да му прости, че не постигна голям успех, освен това й липсва луксът на Мексико Сити. — Отново угрижено поклати глава. — Винаги се е страхувала от разорение…

— Но как се е стигнало дотам? — попита Брет. — Нали земята е богата и плодородна!

Алехандро направи гримаса.

— Тук сме далеч от града и непрекъснато водим битка, приятелю. Стадата могат да се издавят при наводнение, могат да ги откраднат индианци, реколтата може да бъде унищожена. Освен това мисля, че Луис прояви прекалена щедрост по отношение на Карлос, макар че никога не би казал и дума против собствения си син. Но аз съм много разочарован от Карлос! Дори насън не бих предположил, че ще прояви такова равнодушие! Но стига толкова! Мадейрата ми развърза езика, не искам повече да те отегчавам.

Брет го увери, че не е скучал, и само след няколко минути двамата се задълбочиха в разговор за далеч по-интересни неща. Едва когато сенките се удължиха и започна да се спуска вечерният здрач, Алехандро изненадано вдигна глава.

— Сабрина отдавна трябваше да бъде тук. Какво ли я е задължало?

Брет мълчеше. Само след минута, като по даден знак, Сабрина влезе в патиото и седна край тях.

Беше й необходим голям кураж, за да се присъедини към двамата мъже. Външно изглеждаше съвсем спокойна. Златисточервената коса бе прибрана във висок кок, а роклята от бродиран муселин беше възхитителна. Тънката шия бе украсена със смарагдово-зелена панделка, на ушите проблясваха обици от топаз. По лицето нямаше и следа от хаоса, който изпълваше душата й. Как можа Брет така безсрамно да я обвини, че е одобрявала поведението на Карлос? Разбира се, трябваше да признае, че за страничния наблюдател сцената можеше да бъде изтълкувана само по един начин. А тя умираше от срам и много й се искаше това да не се е случвало…

Защо Карлос се държа така? Слава Богу, никой не я забеляза, когато се втурна като вихър в къщи и се скри в стаята си. Ако Бонита видеше роклята й, щеше ли и тя да помисли, че е насърчавала Карлос? Само при мисълта за него започваше да й се повдига. Ако Брет не се бе появил, той щеше да я изнасили, да я обезчести! Какъв дявол го беше обзел? Разсъдъка си ли беше загубил?

Напъха разкъсаната рокля най-отдолу в една ракла. Бонита не биваше в никой случай да я намери — иначе веднага щеше да почне да я разпитва. После се мушна с тракащи зъби в леглото и се опита да приведе в ред разбърканите си мисли.

След известно време вече беше в състояние да разсъждава трезво и се запита какви бяха причините за внезапното и толкова грубо нападение на Карлос. Но каквото и да беше, тя никога нямаше да се отнася към него с предишното доверие. От все сърце се надяваше, че ще престане да я безпокои.

А Брет… Какво можеше да се очаква от него? Той имаше ужасно лошо мнение за жените и никога нямаше да й прости. Как не усещаше, че тя го обича и че никога не би се отдала на Карлос? Би трябвало да знае, че случилото се в павилиона не беше доброволно — независимо от това как изглеждаше сцената.

Нямаше представа как ще застане лице в лице с него. Когато седна край масата и студеният поглед на нефритенозелените очи я измери с безучастност, сърцето й направи скок. Брет беше учтив, но хладен и Алехандро веднага го забеляза. По време на яденето трескаво размисляше какво може да се е случило между двамата. Когато прислужникът донесе за десерт праскови, грозде и сирене, той най-сетне заподозря причината за натегнатата атмосфера и се обърна към Сабрина:

— Дете, казвам го с нежелание, но считам, че не е прилично да се срещаш сама с Карлос. Брет спомена, че ви е видял днес в павилиона. Настоявам да посрещаш братовчеда си само тук, в къщи.

Сабрина пребледня. Никога не би повярвала, че Брет ще я издаде! Очите й засвяткаха и тя промълви с разтреперан от яд глас:

— Господи! Да занимаваш баща ми с тази история… Има само един начин да се отнася човек с такива като теб — и той е много грозен! — Изправи се и каза високомерно: — Моля да ме извините, трябва да си вървя. — И с отровен поглед към Брет добави: — Въздухът изведнъж стана много тежък…

Алехандро я зяпна е отворена уста, когато тя профуча край него с вирната глава. После въпросително изгледа Брет.

— Какво, по дяволите, я прихвана? Вече нищичко не разбирам.

Очите на Брет пламнаха от гняв и той захвърли салфетката.

— Ще ме извиниш ли за миг? Имам да кажа една думичка на дъщеря ти! — И хукна след Сабрина. Настигна я в подножието на стълбата и грубо улови ръката й.

Сърцето й лудо заби.

— Пусни ме! — изсъска тя и се опита да се освободи.

— Още не, Ваше височество! Първо ще си поговорим — отвърна рязко Брет.

— Не искам да говоря с теб! Никога вече! Първо ме шпионираш, а след това отиваш при баща ми и му разправяш какви ли не лъжи! Ти си отвратителен!

Лицето на Брет още повече потъмня.

— Сега вече ми дойде до гуша! Млъкни и ме изслушай! — Без да се церемони много, той я издърпа в съседното помещение, тресна вратата след себе си и по-спокойно продължи: — Не съм споменал с нито една дума галантната сцена в павилиона. Само казах, че те видях с Карлос, без да обясня какво правехте там.

— И какво правехме? — изфуча Сабрина със святкащи от гняв очи. — Какво си въобразяваш, че си видял?

Лицето му изразяваше презрение.

— Дяволски добре го знаеш! Ала можеш да бъдеш сигурна, че няма да издам мръсната ти малка тайна. Не мога да кажа на баща ти, че дъщеря му е развратница!

Побесняла, Сабрина замахна и с всички сили го зашлеви през лицето. Брет я сграбчи и я притисна до себе си.

— Предупредих те да не даваш воля на ръцете си. А щом отдаваш другиму благоволението си, мога и аз да се възползвам от него!

Устните му брутално се впиха в нейните, ръцете му я обгърнаха. Целувката не беше нежна — само настойчива и гневна, и въпреки това изпълнена с някакъв странен копнеж. Сабрина не направи опит да се защити. Желанието й се събуди, усетило страстта, която се излъчваше от мускулестото мъжко тяло. Твърдите му слабини се притиснаха в бедрата й и тя се разтрепери от възбуда. Останала без дъх, отговори на целувката му.

Каква разлика спрямо това, което бе изпитала в прегръдките на Карлос! Никаква мисъл за бягство, само страст и сладко желание да му се отдаде. Тялото й жадуваше за милувки. Искаше й се завинаги да остане в обятията му, като покорна пленница. Жадно разтвори устни под целувката му и поиска още.

Брет простена и я притисна още по-силно до себе си, ръцете му замилваха бедрата й и тялото на Сабрина се разлюля от сладостни тръпки. Колко прекрасно беше да я държи пак в ръце, да усеща гъвкавите млади гърди и топлото тяло, което се притискаше към неговото.

Прегръдката им беше като експлозия. Никой не забеляза, че страстта им се е устремила неудържимо към онази точка, от която нямаше връщане.

Сякаш светкавица проблесна в мозъка на Брет. Той бе на път да заеме мястото на Карлос! С проклятие я отблъсна от себе си и остро заяви:

— О не, не и с мен! Никога не съм се задоволявал с остатъците от друг мъж и няма да го направя сега. Не и с теб. — Тялото му пулсираше от желание, но той грубо потисна страстния си порив да я прегърне отново. — Но те предупреждавам: ако се предлагаш така безсрамно, може и да не устоя. Следващия път, съкровище… Следващия път ще те взема и да вървят по дяволите последствията!