Шърли Бъзби
Лилия в нощта (25)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

Карлос бързо осъзна, че няма да има никаква полза, ако остане в дома на Дейнджърмънд. Успокои майка си и се опита да развесели Сабрина. Увери ги, че никога не е имал намерение да живее тук, което също беше вярно. Щял да бъде наблизо, ако имали нужда от него, а инак считал, че е най-добре да си потърси квартира в града.

Сабрина беше видимо облекчена и сбогуването мина много по-сърдечно от посрещането. Сигурно не би се държала така, ако знаеше какви мисли се въртят в главата на Карлос. Той излезе бързо от дома на Брет и се запъти към най-близката страноприемница, където нае стая. Каква щастлива случайност, че Дейнджърмънд не е тук, повтаряше си, докато цяла вечер размишляваше как да осъществи плана си. Но ако искаше да се възползва от отсъствието му, трябваше да действа бързо.

До следващия следобед свърши най-важното. Намери малка къща на пет мили от града. Доста запусната, ала стабилно построена и много подходяща за неговата цел: нямаше съседи, бе заобиколена от мочурища и трудна за откриване. Ала дори Дейнджърмънд да успееше да открие Сабрина, щеше да бъде много късно. Карлос се усмихна самодоволно — не беше необходимо кой знае колко време, за да се изнасили една жена.

За съжаление останалата част от плана се оказа по-трудна за изпълнение. Сабрина го избягваше. Отказваше да излезе с него на езда, а всеки път, когато й предлагаше разходка сред природата, си намираше извинения.

Сабрина вече не се чувстваше добре в компанията на братовчед си. А и знаеше, че Брет ще побеснее ако се завърне и установи, че Карлос влиза и излиза от къщата му, когато пожелае. Освен това понякога видът му беше толкова странен. Кой знае защо, втренченият му поглед й припомняше насилието а павилиона…

Пристигането на Карлос в Ню Орлиънс я накара да забрави за момент позорното предложение на Брет, но след като минаха няколко дни, Сабрина проумя, че връщане назад няма. Щеше да се подчини на волята на Брет, с надеждата, че докато трае последната шестмесечна отсрочка, ще се случи някакво чудо и той ще се влюби в нея.

След като взе решение и окончателно призна пред себе си, че го обича и предпочита да му стане любовница, отколкото да го загуби, я обзе странно чувство на увереност. Един ден той щеше да отговори на чувствата й, шестте месеца щяха да станат години и той щеше да я направи своя жена. Вероятно само облекчението я направи непредпазлива. Прие покана за соаре, което уреждаха приятели на Франсиска в плантацията си, на няколко мили извън града. Леля й също щеше да присъства, така че у Сабрина не възникнаха никакви колебания, когато вечерта се качи в каретата заедно с Карлос Каретата беше на Брет и с тях пътуваха двама прислужници. Оли също беше там и Сабрина се почувства още по-сигурна.

Вечерта премина отлично. Младата жена беше царицата на бала и възхитените погледи на присъстващите я следваха на всяка крачка. Носеше прекрасна рокля от тъмнозелен сатен и прозрачна наметка от бял шифон. Косата й беше увита на нисък елегантен кок, покрит с фина сребърна мрежа. Стройната фигура и грациозната й осанка бяха несравними. Сърдечният смях и веселите кехлибарено-златисти очи допълваха общото впечатление. Затова не беше учудващо, че бе обсадена от горди млади креоли и испански благородници.

Карлос я предостави на другите — за последен път. Предпочете да се погрижи за осъществяването на своя план.

След няколко часа една възрастна съпружеска двойка се накани да си върви и Карлос уж между другото каза на майка си:

— Защо не се прибереш със семейство Корейас? Това би ми дало възможност да остана насаме със Сабрина.

Франсиска се усмихна с обич и отговори:

— Разбира се, синко. Надявам се да оползотвориш добре времето.

Карлос се усмихна.

— Положително. — Целуна майка си по челото. — И не се притеснявай, ако Сабрина не се върне няколко дни…

Франсиска понечи да възрази, после колебливо кимна.

— Не го одобрявам, но това е може би единствената възможност да принудим грингото да се откаже от опекунството.

— Точно така — кимна решително Карлос.

Той придружи майка си до каретата на Корейас и когато тя се изгуби зад завоя, се промъкна незабелязано до каретата на Дейнджърмънд и набързо я огледа. Повечето прислужници се веселяха в задния двор на плантацията и никой нямаше да го забележи. Наведе се и бързо разхлаби едното от задните колела.

На около три мили оттук пътят правеше остър завой. В близкия храсталак бяха скрити два коня. Колелото щеше да издържи дотам. А като се изтърколеше, той щеше да изпрати слугите за потърсят помощ… Усмихна се доволно и спокойно се запъти обратно към къщата.

Франсиска също се усмихваше, когато след половин час влезе в дома на Брет. Най-после мечтата й за женитбата между Карлос и Сабрина щеше да стане действителност. Всички обиди на грингото щяха да бъдат отмъстени с един удар, а завещанието на Алехандро щеше да бъде обявено за невалидно, в това беше твърдо убедена. Тя се огледа с гордостта на собственик в елегантното фоайе. Скоро всичко тук щеше да й принадлежи.

Усмивката замръзна на устните й, когато видя Брет Дейнджърмънд, облегнат на рамката на вратата към библиотеката.

— Какво правите тук? — изсъска ядосано тя. — Нали трябваше да се върнете едва във вторник!

Брет далеч не бе така спокоен, както изглеждаше, но гласът му прозвуча хладно и овладяно:

— Нима трябва да съобщя предварително, когато поискам да се върна в собствения си дом?

Франсиска се изчерви и отбягна погледа му.

— Бях само изненадана да ви видя. Кога пристигнахте?

— Около час, след като сте излезли. Отидохте на соаре, така ли?

— Да — отговори Франсиска, обмисляйки трескаво как да му попречи да препусне натам и да придружи Сабрина до в къщи. Трябваше да го задържи, докато синът й отведе момичето на сигурно място. Затова каза бързо: — Сигурно се учудвате, че… че Сабрина не е с мен.

— Учудване е меко казано — отговори Брет. — Къде е повереницата ми?

Тъмното му лице остана безизразно, но Франсиска въпреки това не се чувстваше добре в кожата си. Знаеше ли той, че Карлос е в града и ги е придружил на соарето? И как щеше да реагира, като узнае, че двамата ще се върнат сами?

Брет я наблюдаваше известно време, докато му омръзна и запита направо:

— Къде е тя? Синът ви ли ще я доведе?

Нямаше смисъл да го оспорва.

— Да. Аз се уморих, а те двамата се забавляваха толкова добре, че реших да ги оставя и да се върна в къщи със семейство Корейас.

Брет вече подозираше нещо подобно. И само обстоятелството, че Оли придружаваше каретата, го задържа да оседлае коня и да препусне към плантацията. Бе горчиво разочарован от Сабрина и изненадан от внезапния пламък на ревност, който лумна в жилите му.

— Както изглежда, не приемате достатъчно сериозно задълженията си на дуеня. Не е ли неприлично да оставите Сабрина сама късно през нощта и толкова далеч от къщи?

Франсиска го удостои с презрителен поглед.

— Вие смеете да ме порицавате! Забравяте се, гринго! Сабрина е моя племенница, Карлос — мой син и неин братовчед. Какво неприлично има в това?

Брет се поклони е подигравателна усмивка и каза:

— Благодаря за урока по етикеция.

Франсиска осъзна, че нямаше смисъл да предизвиква още повече гнева му, и високомерно поклати глава.

— Моля да ме извините, искам да си легна.

— Не се преуморявайте — отвърна Брет със съмнителна отзивчивост. — Аз обаче ще почакам повереницата си. — Очите му се присвиха. — И, сеньора, ако тя не се върне в скоро време в къщи… Ще си имате сериозни неприятности!

Франсиска се прибра колкото се може по-бързо и стаята си и побърза да заключи вратата. Останала без дъх, тя се опита да размисли и я обзе страх. Отключи, промъкна се предпазливо надолу по стълбите и излезе на улицата. Нима трябваше да остане тук и да се остави да бъде измъчвана и обиждана от някакъв си гринго! Ще потърси убежище при Корейас! Ха! Грингото щеше да опули очи, като изчезнат всички! Лицето й се разкриви в злобна усмивка, като си представи физиономията му. Само след няколко дни Сабрина и Карлос щяха да се завърнат като мъж и жена…

Брет не забеляза бягството на Франсиска, защото остана дълбоко замислен в библиотеката. Тази драма заплашваше да се превърне във фарс. Той, романтичният глупак, прекара последните десет дни като някой младоженец да гради гнездо за невестата си. Огледа цинично отрудените си ръце. Собственоръчно издигна дори павилион, за да има бъдещата му жена нещо, което да й напомня за в къщи!

Как можа да бъде толкова глупав! „Фокс Леър“ беше преобразен с много усилия и значителни средства: голите стени бяха облицовани с коприна, дървеният под беше покрит с дебели килими, цял керван каруци бяха докарали от Ню Орлиънс елегантни мебели, а работниците бяха създали и малък вътрешен двор, който напомняше за Накодочес. Павилионът беше неговият собствен принос. Беше се нагърбил съзнателно, с гордост и радост с тази тежка работа и очакваше с детинско нетърпение реакцията на Сабрина, надявайки се да облекчи първите й мигове в Луизиана. Езеро не можеше да й предложи, но от павилиона се разкриваше изглед към тихото течение на Мисисипи и той се надяваше реката да бъде приемлив заместител.

По време на престоя си в плантацията Брет размишляваше по цял ден, даде си сметка за собствените си чувства и това, което откри, никак не му хареса. Полудяваше от гняв, че я е принудил да му се отдаде — тази мисъл не му позволяваше да заспи. Желаеше я с цялото си същество, но тя трябваше да дойде при него по собствена воля, за да бъде всичко както преди, когато се бяха любили първия — и единствен — път. А мисълта, че след шест месеца щеше да я пусне да си отиде, беше направо непоносима! Не можеше да си представи живота без нея. Дълбоко в душата му зейваше болезнена празнота, за която положително нямаше лек…

Разкриви лице, сякаш го измъчваше болка. Докъде беше стигнал — той, съвършеният циник, той, горделивецът, който не се оставяше никоя жена да го води за носа! Наля си още една чаша бренди. Е, със Сабрина очевидно щеше да изпита на гърба си част от глупостите, които вършат мъжете заради жени.

Опита се да не мисли за това, че Сабрина ще се прибере е Карлос, само двамата в затворената карета, по дългия път обратно към Ню Орлиънс… Но напразно. Постоянно си я представяше в обятията му и това го караше да беснее от ревност. Макар че се стараеше да я потисне и да не мисли за онова, което можеше да се случи.

Ала колкото по-късно ставаше и колкото повече намаляваше питието в бутилката, толкова повече губеше контрол над чувствата си.

 

 

Сабрина не се разтревожи особено, когато Карлос й съобщи, че майка му си е заминала, но не беше и кой знае колко зарадвана. Стана й неприятно при мисълта, че ще пътува седем мили сама с него в затворената карета, но нямаше друг избор. Примирено прие помощта му и се качи в каретата е надеждата, че той ще остане кротък и почтителен.

По пътя реши да използва възможността и зададе въпроса, който вече цяла седмица не й даваше мира:

— Кога и защо си излъгал Брет?

Отначало Карлос се изненада, но после се сети какво имаше предвид братовчедка му и побесня от гняв. Ужасно му се искаше да я зашлеви през лицето и да я нарече уличница, както заслужаваше. Той само излъга грингото, твърдейки, че е любовник на Сабрина, а врагът му беше използвал единствената възможност да се убеди в противното…

За щастие Сабрина не можа да види лицето му. Иначе най-лошите й подозрения щяха моментално да се потвърдят. Ала инстинктивно почувства яростта му и съжали, че испанският нож, подарък от баща й, не беше с нея.

Най-сетне Карлос заговори и в гласа му прозвуча презрение:

— Защо не попиташ грингото? Той с радост ще ме очерни пред теб.

Сабрина прехапа устни и призна:

— Вече го направих, но той не ми даде отговор.

— Тогава продължавай да гадаеш!

Но тя не се отказа.

— Брет твърди, че си му сервирал непростими лъжи, когато бил на гости у нас. Вярно ли е?

Карлос се задъхваше от гняв. Вече му беше все едно. И без това Сабрина скоро щеше да опознае истинското му лице. Сграбчи я брутално за китката и изсъска в лицето й:

— Да! Излъгах грингото! Казах му, че си моя любовница. — С такава сила дръпна ръката й, че тя едва не се строполи на пода. — Но има и още нещо, сладка братовчедке! Има само една възможност Дейнджърмънд да е открил, че съм излъгал. Само една! Мръсница!

Сабрина беше извън себе си от гняв и цялата трепереше. Дори не усети бруталния натиск върху ръката си.

Той беше излъгал, беше насъскал Брет срещу нея, а сега имаше наглостта да я обвинява!

Надигна се и с всички сили го удари по лицето.

Бузите на Карлос пламнаха. Сабрина не беше някое крехко момиченце. Едва не се забрави, готов да я стисне за тънката шийка. Но се овладя, пое дълбоко въздух и се засмя.

— А аз през цялото време те мислех за непорочна девица! Търпях! Ухажвах те внимателно, за да спечеля отново доверието ти. А ти си била само зарязаната любовница на някакъв гринго…

Сабрина осъзна в какво опасно положение е попаднала, но не можа да се овладее.

— Пусни ме, Карлос! Пусни ме или ще ти издера очите!

Грубата мъжка уста се сведе безмилостно върху нейната. Сабрина се противеше е всички сили, но напразно. Карлос я притисна във възглавниците на каретата и изви безмилостно китката й. Пламнала от гняв и отвращение, тя оскуба със свободната си ръка косата му и с все сила дръпна главата му назад, за да го отдалечи от себе си.

Карлос извика от болка и се опита да хване ръката й, но Сабрина бе подготвена за това и светкавично го удари с юмрук по брадата. Главата му отхвръкна назад и той пусна китката й. Дишайки тежко, двамата седнаха един срещу друг. В същия миг каретата навлезе в завоя и колелото падна.

Превозното средство се олюля, подскочи и спря. Чуха се възбудени гласове и секунди по-късно вратата рязко се отвори.

Сабрина едва не изплака от облекчение, когато видя загриженото лице на Оли. Момъкът провря глава в каретата и извика:

— Всичко ли е наред, мис? Дявол да го вземе! Как не умрях, като изхвръкна колелото!

Сабрина с благодарност пое предложената й ръка и леко скочи от изкривената карета. В светлината на фенера Оли веднага забеляза, че лицето й беше побеляло като платно, и разтревожено попита:

— Наред ли е всичко? Защо сте толкова бледа?

— Нищо й няма! — намеси се Карлос, който ги следваше по петите. Разгледа повредата и надменно нареди: — Вие двамата се върнете в плантацията на Роблес и се погрижете да докарате друга карета.

Погледът на Оли не беше особено любезен.

— Няма да оставя мис Сабрина сама — заяви решително той и попита кочияша Джоел: — Мислиш ли, че ще можем да го оправим?

Това не бе предвидено в плана на Карлос и той изрева нетърпеливо:

— Не чухте ли заповедта? Марш към плантацията и докарайте друга кола!

Шум от приближаващи коне наруши тишината. Оли застана по средата на шосето, без да удостои с внимание побеснелия Карлос, и започна да размахва фенера на каретата. Миг по-късно се появи елегантна кола. Пътуващите в нея се връщаха от същото соаре, на което беше присъствала и Сабрина. Карлос не беше на себе си от яд и разочарование, ала изписа на лицето си невинно изражение и прие поканата да ги откарат в града.

Сабрина възторжено благодари на спътниците си. Щом се озоваха пред къщата на Брет, се обърна към Карлос, с когото не бе разменила нито дума по пътя, и проговори с леден глас:

— Тази вечер получи добър урок, братовчеде. — Отлично съзнаваше, че Оли я чува. — Няма да ти благодаря за стореното. Само те предупреждавам, че ако пак се опиташ…

Ала не можа да продължи, защото в този миг къщната врата се отвори със силен трясък. В рамката се появи Брет и видът му беше толкова застрашителен, че Карлос стреснато отстъпи крачка назад.

Свещите от фоайето осветяваха слабо улицата. На светлината им Брет изглеждаше невероятно висок и силен и Сабрина потръпна от уплаха. Лицето му оставаше в сянка, бялата риза бе отворена до колана и откриваше гъвкавите, мускулести гърди.

Пулсът й се ускори. Не бе сторила нищо, ок което трябваше да се срамува, но инстинктивно усещаше, че Брет не е достъпен за разумни обяснения. И имаше право. Нефритенозелените очи заискриха опасно, дълбокият глас прозвуча предизвикателно:

— Какво виждам? Малката ми повереница и нейният придружител най-после успяха да стигнат до дома!

Оли тихо свирна през зъби. Шефът се беше заредил порядъчно, а в такива случаи ставаше непредвидим и по-опасен от обикновено. Ала само човек, който го познаваше като Оли, можеше да забележи, че е пил прекалено много.

Карлос и Сабрина не подозираха какво ги очаква, ала по гърбовете им полазиха зелени тръпки. Нямаше съмнение, че Брет можеше всеки момент да избухне. Карлос счете, че е най-добре да отстъпи. Планът му се провали и в момента не можеше да постигне нищо повече. Имаше нужда от време, за да обмисли още веднъж положението и да потърси ново разрешение на въпроса. След ужасния спор гази вечер щеше да му бъде още по-трудно да улови Сабрина. Прокле за стотен път ненавременното пристигане на другата карета, но най-вече прокле самия себе си, защото бе дал свобода на езика си. Добре поне, че не спомена какво възнамеряваше да направи с нея, и все още имаше шанс да намери приемливо обяснение за държанието си. Ревност? Можеше ли да убеди Сабрина, че преди шест години е излъгал грингото в пристъп на ревност, за да я запази? Ала в момента най-важното беше да се измъкне невредим от тази опасна ситуация.

Затова промълви с изискана учтивост:

— Колко мило, че сте ни чакали. Щяхме да се приберем много по-рано в къщи, но загубихме едно колело и това ни задържа. — Той се насили да се усмихне. — За щастие каретата на Фурние беше непосредствено след нас и сеньорът ни предложи гостоприемството си.

Брет го изгледа убийствено, после бързо отмести очи към Оли. Прислужникът кимна и Карлос ядно се изчерви, че грингото така открито не му се доверяваше и оставяше един слуга да потвърди обяснението му. Как му се щеше да го удари през лицето, ала трябваше да изчезне оттук по възможност без много шум. Задоволи се с едно саркастично:

— Както виждате, казах истината.

— Този път — отговори тихо Брет. Посочи с пръст Сабрина и заповяда: — Влизай вътре! И ме почакай във фоайето. Ще си поговорим, след като се справя с братовчед ти.

Позата му беше толкова заплашителна, че Сабрина се подчини мълчаливо. Влезе в къщата и той затвори вратата след нея. Как ли щеше да се държи с Карлос? И, о Боже, как ли щеше да разговаря после с нея? Не бе извършила нищо лошо и бе готова да намрази Карлос, но Брет явно виждаше нещата в съвсем друга светлина. Разбира се, не можеше да знае какво изпитваше в момента към братовчед си…

Двамата мъже продължаваха да стоят един срещу друг. Карлос заговори пръв:

— Е, след като Сабрина се прибра жива и здрава в къщи, аз ще се сбогувам.

Брет кимна.

— Надявам се да сте се насладили особено на тази вечер, сеньор да Ла Вега, защото днес беше последната ви среща със Сабрина. — Нефритенозелените очи искряха. — Няма да ви отказвам да се виждате е майка си, но помнете едно: Сабрина е моя подопечна и аз няма да търпя мъже като вас, лъжци и самохвалковци, да й досаждат.

Брет нарочно говореше толкова грубо, надявайки се, че Карлос ще приеме предизвикателството и ще го нападне.

Но Карлос не реагира.

— Разбирам ви добре, гринго. Но не забравяйте, че познавам Сабрина от дете. Не можете насила да изтръгнете от сърцето й привързаността и лоялността към най-близкия й човек. Може би тогава излъгах за връзката си с нея. Но нима не разбирате, че през всичките тези години аз успях да си взема своето? И то беше Сабрина — гола и покорна в обятията ми! Може да сте събудили страстта й, но през изминалите години тя научи от мен толкова неща за физическата любов, колкото вие никога не бихте могли да й дадете. Нека е под ваша опека, но сърцето и тялото й принадлежат на мен!

Кръвта нахлу в главата на Брет и той се втурна надолу по стълбите е едничката мисъл да запуши веднъж завинаги тази отвратителна уста. Лъжи! Лъжи! — кънтеше в главата му. Ала другото, циничното му „аз“, не се изненада особено от думите на испанеца. Едно обаче беше сигурно: трябваше да накара този тип да млъкне.

Брет се нахвърли върху Карлос с такава сила, че Оли се сви от ужас, но не направи никакъв опит да се намеси. Пиян и сляп от гняв, шефът можеше да се справи с двама като този испанец.

Както винаги, Оли излезе прав. Двата железни юмрука на Брет улучиха безпогрешно и лицето на Карлос пострада доста тежко. Той също успя да нанесе един или два удара, но Брет изобщо не ги усети.

Карлос отчаяно търсеше изход. Трябваше да спаси честта си и да даде урок на този гринго. Издърпа от джоба ножа, който носеше винаги у себе си, отстъпи назад и ядно процеди:

— Само още една крачка, гринго, и ще те разпоря!

Брет се спря.

— Нима вярвате, че е това можете да ме спрете?

Карлос кимна, черните му очи бляскаха решително.

Толкова му се искаше да промуши противника си! Внезапно осъзна колко изгодно би било да го премахне от пътя си завинаги. Със смъртта му щеше да свърши и настойничеството. А без настойник Сабрина оставаше в негова власт. Изсмя се и предизвикателно изкрещя:

— Може да сте умел с юмруците, гринго, но жената все още ми принадлежи! Как ще ми попречите да си я взема? Този път не лъжа, като ви казвам, че скоро ще се оженя за нея!

Двамата мъже предпазливо обикаляха в кръг. Оли нервно опипваше пистолета във вътрешния си джоб. Трябваше ли да прекъсне схватката? Боят с юмруци беше едно, но шефът беше невъоръжен, а онзи го заплашваше с нож!

Не стана нужда да взема решение, защото ръката на Брет внезапно се стрелна напред като лъвска лапа и сграбчи китката на противника му. Изви я, докато Карлос с болезнен вик изпусна ножа. Брет го блъсна в уличната кал и ядно изсъска:

— Следващия път ще ви убия, сеньор! И само да ви видя в близост до Сабрина, ще се погрижа смъртта ви да бъде бавна и мъчителна.

Карлос се надигна и направи опит да избърше лепкавата кал от елегантните си вечерни панталони. Гласът му се задавяше от гняв:

— Тази вечер спечелихте, гринго, но битката още не е приключила.

Брет вдигна рамене, тъмнозелените очи бяха твърди и студени.

— Приключила е, що се отнася до брачните ви намерения към Сабрина.

Карлос трябваше да се задоволи е един убийствен поглед, обърна се и се отдалечи със сковани крачки. Брет се загледа след него със странна смесица от гняв и примирение. Сви ръце в юмруци и му се дощя да върне испанеца, за да го напердаши както трябва. Но частта от мозъка, която все още действаше, му повтаряше, че не бива да бъде толкова глупав. Защо да рискува живота си за тази алчна и жалка червенокоса мръсница? При тази мисъл цялата насъбрана в сърцето му ярост се насочи към Сабрина. Обърна се с подчертано приятелски тон към Оли, макар да знаеше, че не може да го излъже:

— Желая ти лека нощ. Утре ще говорим. — Тръгна нагоре по стълбите и добави: — Първо ще обсъдя въпроса с моята повереница.

Оли замислено го проследи как изчезна в къщата и промърмори:

— Не бих искал сега да съм на мястото на мис Сабрина, даже ако ми предложат всички съкровища на Индия…