Шърли Бъзби
Лилия в нощта (16)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Отдавна бе минало среднощ, когато и последният гост напусна хасиендата. Сабрина уморено пожела лека нощ на баща си и Брет и побърза да се качи в стаята си. Метна новата рокля на един стол и се вмъкна с доволна въздишка под завивките, с твърдото убеждение, че ще заспи веднага.

Но не стана така. Тази вечер се бяха случили толкова много неща и прекрасните спомени дълго я държаха будна. Обръщаше се от една страна на друга и с радост очакваше новия ден.

Накрая стана и се заразхожда неспокойно из стаята. После гола, както си беше, излезе на балкона и се загледа в нощта. Лунната светлина се отразяваше във водата на езерото и Сабрина изведнъж разбра какво й се иска да направи. Наметна една стара рокля върху голото си тяло, промъкна се по тъмната стълба надолу до входната врата и изтича боса към павилиона.

Езерото искреше сребърно на лунната светлина. Сабрина се разходи безцелно покрай брега, нагази и усети, че водата беше още топла от дневната горещина. Нощта бе тиха, дори викът на кукумявката не я нарушаваше. Сабрина повярва, че е единственият буден човек в този свят, нощният въздух я успокои и омекоти бурната радост на очакването.

Но тя не беше сама и не беше единствената будна Брет също не можа да заспи. Чу как Сабрина се промъкна на пръсти покрай стаята му, защото продължаваше да крачи неспокойно напред-назад, смаян от увереността, че той, Брет Дейнджърмънд, наистина се беше влюбил.

Седмици наред се съпротивляваше на все по-бурно завладяващото го чувство, не искаше да го признае пред себе си, а тази вечер за малко да се обвърже завинаги. Осъзна, че беше само въпрос на време, докато се реши окончателно на женитба.

Не беше излъгал, когато каза, че инстинктът му го съветваше да бяга. Но мисълта да не види никога Сабрина го хвърляше в дълбоко отчаяние. Усещаше се като муха в паяжина, а демоните от миналото все по-често надигаха грозни глави.

След историята с Даяна Парди в Лондон преди много години бе станал още по-подозрителен. Знаеше, че изглежда добре, че е опитен любовник, но дали това беше истинската причина… или богатството му? Съмняваше се дори в Сабрина — може би тя се интересуваше повече от парите му, отколкото от самия него. Повтаряше си постоянно колко е смешна тази мисъл — богатството на дел Торес сигурно бе по-голямо от неговото, — но раните бяха дълбоки. Може би тя искаше парите му, защото семейство де Ла Вега бяха пред разорение? Най-вече тази мисъл му пречеше да поиска ръката й. Щом годеницата му идваше при него от леглото на друг, трябваше най-малкото да е сигурен, че ляга в прегръдките му не заради парите.

Запали си пура и понечи да излезе навън, за да подиша нощния въздух, когато чу тихите стъпки на Сабрина. Тя изскочи от къщи и изтича по посока към езерото. Отива в павилиона, помисли си Брет и в душата му нахлу отвращение. Сигурно има среща с Карлос. Трябваше на всяка цена да използва този случай, за да си изясни дали малката безсрамница го мами или не.

Слезе безшумно към езерото и се скри в сянката на павилиона, без да изпуска от очи Сабрина, която се разхождаше замечтано по брега.

Чу веселия й смях и само след секунди девойката потопи босите си крака във водата. Вдигна роклята си до коленете и пристъпи грациозно навътре. Капките, които се пръскаха под краката й, блестяха като диаманти на лунната светлина. Спря за миг и се загледа с копнеж в спокойното като огледало езеро.

След малко изскочи на брега, изхлузи роклята през главата си и я захвърли надалеч. Спря за миг, обляна от меката светлина на луната, и Брет затаи дъх, поразен от красотата й. Стройна фигурка от злато и слонова кост, сякаш статуя на езическа богиня, която се отдаваше с вдигнати ръце на своя любим, месеца. Очите му погълнаха мамещите пълни гърди, твърдия корем и гъвкавите бедра.

В сърцето му нахлу лудо желание. Захвърли пурата и като насън се зае да сваля ризата и панталона си.

Все още вярвайки, че е сама, Сабрина се хвърли с радостен вик в езерото и заплува със силен замах. Водата милваше като коприна топлото й тяло, охлаждаше, галеше и възбуждаше сетивата й като никога досега. Обърна се гъвкаво по гръб и в този миг Брет излезе от сянката на павилиона. Лунната светлина озаряваше голотата му, както и нейната преди. Той закрачи към нея и Сабрина неволно се възхити от мъжествената му красота. Движеше се с мускулестата грация на диво животно — владетел на гората. Синьочерната коса изглеждаше сребърна, а широките гърди е къдрави тъмни косми излъчваха могъща сила. Сабрина безпомощно сведе поглед към стройните му крака и плахо се запита дали всички мъже са така прекрасно устроени. Щом влезеше при нея във водата, и двамата знаеха какво ще се случи. Очите им се срещнаха и Брет промълви:

— Ще ме отпратиш ли, или мога да дойда при теб? — Като че наистина имаше избор.

Всъщност и двамата знаеха, че мигът е настъпил. Безмълвна, с лудо разтуптяно сърце, Сабрина видя как Брет се потопи в езерото и заплува навътре. След минута стигна до нея и се изправи на крака. Двамата се гледаха, без да говорят, докато Брет прошепна:

— Ти ли си наистина, или е мираж?

Сабрина протегна ръка и погали с пръст устните му.

— Истина е — прошепна тихо тя. — А ти?

Ръцете му бавно обхванаха раменете й, той я притегли към себе си, а водата правеше всички движения невероятно леки. Устата му докосна нейната, ръката помилва голото й задниче, притисна го до мъжките бедра, позволявайки й да усети възбудата и горещината на тялото му.

— О, да, истински съм — мълвеше той. — Тук съм и жадувам за теб, моя малка лунна магьоснице. — И устните им се срещнаха в безкрайно дълга целувка.

Сабрина се отдаде на неизпитваната досега сладост, устните й се разтвориха, тялото й потръпна от хилядите нови, вълнуващи усещания. Водата обгърна плътно прегърнатите им тела и превърна усещанията им в копринено мек, сладостен сън.

Сабрина обви ръце около врата на Брет и зарови пръсти в гъстата му черна коса. Беше мечтала да лежи гола в прегръдките му, но реалността далеч надмина очакванията й. Топлината и силата на това стоманено тяло я караха да потръпва от наслада.

Брет стъпи здраво на песъчливото дъно, обхвана бедрата на Сабрина и ги притегли между своите. Долната част на тялото й леко докосна втвърдения член и мъжът изстена. Целувките му станаха още по-настойчиви. После устните му се откъснаха неохотно от нейните и оставиха пареща следа по брадичката и към ухото. Дъхът на Сабрина се у чести, тялото й пламна от страст. Топлият език в ухото й беше непоносимо възбуждащ, ръцете й неволно притеглиха устата му отново към нейната и тя го зацелува със същата страст, както той нея преди. Милувките на езика й го подлудиха.

Брет я повдигна и чувствено плъзна бедрата й между краката си. Всеки път, когато телата им се докосваха, двамата потръпваха от наслада. Сабрина усещаше милувката на твърдия член и простенваше от страх и очакване. Всяка фибра на тялото й беше напрегната, всяко леко докосване, всяко движение я караше да се разтреперва до мозъка на костите си.

Ръцете му обхванаха стегнатото задниче и той я повдигна още, докато горната част на тялото й се издигна над водата. Устните му се плъзнаха по мократа шия към сладките й гърди. Сабрина отметна глава назад и се отдаде изцяло на страстта си. Езикът му замилва възбудените зърна на гърдите и тя бе като замаяна от наслада. Топлото, пулсиращо чувство в долната част на тялото й стана по-силно, по-настойчиво. Ръцете й се впиха в раменете му, стройното тяло се изви срещу неговото и тя инстинктивно обгърна с крака ханша му. Брет изстена тихо, кръвта се качи в главата му. Промуши ръка между двете тела и я плъзна по корема и между краката й. Пръстите му предизвикаха същинска буря от невероятни физически усещания, тя се притисна към ръката му и извика от удоволствие. Брет не можеше да чака повече. Устните й потърсиха неговите, сякаш Сабрина знаеше какво ще се случи. Мъжките ръце обгърнаха хълбоците й и Брет я вдигна високо във въздуха. За момент тя сякаш заплува над него, но в следващия момент мъжът проникна устремно в утробата й, свлече я надолу и водата около тях се развълнува. Болезненият й вик потъна в устните му, но той го чу и усети лекото препятствие на девствеността й. Стройното тяло се сви от острата болка.

Брет смаяно впи очи в красивото й лице.

— Господи, Сабрина! — изпъшка той. — Не исках… Никога не бих ти причинил болка, ако знаех…

Ала не можа да продължи. Престана да мисли, отдаден изцяло на страстта и любовта си. Тя беше толкова невероятно топла, толкова тясна. Ръцете му погалиха бедрата й, устните задъхано зашепнаха:

— Не мога да спра сега! Умирам от копнеж по теб, тези път няма връщане!

Отново впи устни в нейните, обгърна здраво тялото й и проникна още по-дълбоко в утробата й. За момент спря, за да не й причини още по-силна болка, но Сабрина се вкопчи безпомощно в него. Поток от тъжни мисли я объркваше — вече не беше девствена, но нали стана негова. Лека-полека болката отмина, остана само насладата, невероятното опиянение, за което дори не беше мечтала.

Уви бедра около хълбоците му, изви тялото си, за да се слее изцяло с неговото. Искаше още, искаше да усети мощните му тласъци. Брет се задвижи бавно, с плаха нежност, после все по-бързо и по-мощно, докато двамата се понесоха високо, към онзи страстен свят без задръжки, познат само на любещите се. А когато всичко отмина, когато постигнаха върха, те се вкопчиха един в друг, сякаш искаха да задържат завинаги вълшебния миг.

Сабрина беше толкова поразена от пулсиращата експлозия на тялото си, че дойде на себе си едва когато Брет я положи внимателно на възглавниците в павилиона и тя почувства топлата му кожа до своята. Ръцете му галеха гърдите й и ги събуждаха отново за живот. Устата му се плъзна по стройното тяло, което потрепери от удоволствие и неопитните момински ръце се опитаха да отговорят на нежностите му. Учудена и любопитна, Сабрина плъзна ръка по твърдите мускули. Удиви се колко меки бяха космите по тялото му и какво удоволствие й доставяше да го милва. Ръцете й прекосиха плоския корем и обхванаха пулсиращия му член. Брет потрепери. Сабрина е учудване опипа големината му, после инстинктивно задвижи ръка нагоре-надолу.

Брет изпъшка и се отдръпна.

— Още не — промълви дрезгаво той. — Искам да те любя цялата нощ, да те докосвам, да те вкусвам, да се изливам в теб, но ако не престанеш да ме милваш, ще останем разочаровани и двамата.

Дивата жажда в очите му накара Сабрина да потрепери. Тя обгърна е ръце врата му и му предложи устните си, но той прошепна:

— Искам да те гледам, да запечатам завинаги в съзнанието си спомена за тази нощ. — Свали ръцете й и се подпря на лакът, за да я съзерцава на лунната светлина. Това беше най-прекрасното женско тяло, което бе виждал някога. Очите му се насладиха на съвършените гърди и се плъзнаха към триъгълника от огненочервени къдрици между краката й. Нежно разтвори бедрата й и целуна меката плът. Сабрина извика и се опъна като струна, смаяна от силата на усещанията си. Устата му се придвижи към корема и кожата й запламтя като огън. Накрая устните им се срещнаха в жадна целувка.

Сабрина се притисна с все сили към него. Тялото й изгаряше от жажда, копнееше да се слее е неговото. Отговори на целувката му, възбудена като него.

Брет я изгледа изненадано. Погали гърдите й, усети твърдостта им и попита:

— Правилно ли те разбирам? Това ли е, на което се надявах?

Сабрина се изчерви, но посланието в очите й беше недвусмислено и Брет се засмя. Скоро отново останаха сами в света, съединени в екстаза ми взаимното отдаване, чак до мига на кулминацията.

После безмълвно станаха и изтичаха в езерото. Плуваха доволно рамо до рамо, а после се облякоха и се запътиха прегърнати към къщи.

Промъкнаха се в хасиендата като двама съзаклятници. Сабрина се кискаше, но Брет с целувки я накара да млъкне. Пусна я с неохота и погледна дълбоко в очите й. Гласът му прозвуча дрезгаво:

— Ще говоря с баща ти.

Сабрина кимна мълчаливо и се опита да се усмихне. Брет прокара пръст по напуканите й устни.

— А сега е по-добре да се прибереш в стаята си.

На устните й се появи дяволита усмивка, тя се надигна, целуна го нежно по бузата, после игриво плъзна пръсти по корема му. Той изстена и понечи да я прегърне, но тя се врътна и през смях изчезна в стаята си.

След като Сабрина си отиде, Брет постоя още малко в коридора. По устните му играеше замислена усмивка, зелените очи бяха изпълнени с нежност. Най-после и той се прибра в стаята си.

Сабрина се оказа девствена! Следователно твърденията на Карлос, че двамата са любовници, бяха нагла лъжа! Но това съвсем не означаваше, че и другото, което му каза, е било лъжа. Защо да не е вярно, че тя е избрала по-богатия от двамата?

Отиде до барчето и си наля чаша бренди.

А може би тази нощ Сабрина просто му постави клопка? Дали не стана жертва на обичайното женско коварство? Но той я желаеше и много добре знаеше, че щом му се удаде възможност, ще поиска ръката й от Алехандро. Въпреки това съмненията продължаваха да разяждат душата му. Може би Сабрина все пак се интересуваше не от него, а от богатството на Дейнджърмъндови?

Разгневен, той извади от гардероба чиста риза и обу ботушите си. Трябваше да избяга от тази тясна стая — сред простора на гората.

Вече се развиделяваше, когато тихо напусна хасиендата. Зарея се безцелно из гората, загледан в златно червеното зарево на изгряващото слънце, което постепенно пропъждаше тъмните сенки на нощта. Вървя дълго, изпаднал в плен на горчивите си мисли. Беше ли Сабрина жената от сънищата му, или беше коварна и дръзка уличница?

Но каквото и да беше, той щеше да я направи своя жена. Вече не можеше да си представи живота без нея Обичаше рискованите начинания и въпреки опасността трябваше да спечели веднъж завинаги тази малка вещица.

Златните лъчи на слънцето си проправиха път през покрива от листа и осветиха цветята и тревата. Брет спря пред храст яркооранжеви горски лилии с виолетови точки. Високите, грациозни растения с тежки цветове му напомниха за Сабрина. Може би цветът им извика в паметта му разкошната й червенозлатиста грива, а може би и екзотичното излъчване на това диво растение. Той погали кадифено меките листа и се усмихна замечтано. Защо сравняваше любимата си с цвете — по — й подхождаше да я нарече тигрица! Лилия с дух на тигър, каза си той и с усмивка си припомни деня, в който Сабрина разпори с нож ръката му. Тигрица, каза си пак, тя е моята тигрова лилия.