Джоана Линдзи
Твоята магия (44)

Глава четиридесет и четвърта

Шарлот даде тържествена вечеря за семейството и приятелите, за да оповести официално годежа, но семейството вече знаеше щастливата новина. Ето защо както Антъни, така и Джеймс трябваше да бъдат заплашени от съпругите си, за да се съгласят да отидат.

Но на самата вечеря те се държаха добре за пред външните хора. Антъни дори бе забелязан да поздравява Уорън с ръкостискане, въпреки че никой не разбра какво му е казал, за да го накара да избухне в смях.

По време на вечерта Джереми три пъти дръпна Ейми настрана, за да я попита дали е сигурна, дали наистина е абсолютно сигурна, че не е бременна. Тя сигурно щеше да се смили над него в деня на сватбата си и да му каже, че не е приела на сериозно онзи облог. А можеше и да не го направи. Месец въздържание нямаше да навреди на младия негодник, би могло дори да му помогне да посвети малко време на обучението си, от което най-определено се нуждаеше… ако, разбира се, през следващия срок не бъдеше отново изритан от училище.

Дрю най-безобразно й се подиграваше, че не е избрала него. Правеше го преднамерено, само за да провокира Уорън. Но напоследък избухливият нрав на Уорън очевидно отсъстваше и най-накрая, щом разбра, че няма да предизвика брат си, Дрю се отказа.

Когато Ейми най-сетне остана за момент сама с Уорън, го попита:

— Как ти понася посрещането в клана Малъри?

— Слава богу, че съм толерантен човек.

Тя се засмя доволно на измъчената му физиономия.

— Какво ти каза чичо Тони?

— След като се възхити на насиненото око на брат си, поиска аз да му давам уроци.

И тя беше видяла това насинено око.

— Нали няма да се биеш повече с чичо Джеймс?

— Не бих си и помислил. Сега, когато той ще е и мой чичо, решил съм да му засвидетелствам единствено уважение.

— Мили боже, той ще те убие.

Уорън се засмя и я придърпа към себе си. Тя въздъхна и обви ръце около неговите. Чудеше се дали човек може да бъде по-щастлив, отколкото е тя сега.

Като огледа стаята, изпълнена с хора от нейното семейство, Ейми каза:

— Това ми напомня за вечерта, когато те видях за пръв път и се влюбих в теб. Тогава ти дори не ме забеляза.

— Забелязах те, но ти беше твърде млада…

— Няма да започваме отново, нали?

Той се подсмихна.

— Съвсем не.

Тя се наведе към него, за да прошепне:

— Знаеш ли, няма да мога да чакам.

— За какво?

— Да правя пак секс с теб. Знаеш, че не мога да бъда толкова близо до теб, без да те желая.

Цялото му тяло се изопна, откликвайки на думите й. Той я поправи нежно:

— Това е правене на любов.

— А, значи най-после си схванал — подразни го тя.

— Остави прозореца си отворен довечера.

— Смяташ да се качиш?

— Естествено.

— Колко романтично… но няма да стане. Не мога да рискувам да паднеш и да си счупиш врата. Ще се срещнем в градината.

— За да се любим сред ложе от рози? Едва ли ще ти хареса.

Ейми си спомни онзи забавен разговор за цветята с Джорджина и се усмихна.

— А какво ще кажеш под някоя плачеща върба, върху парче кожа, с ягоди наоколо и…

— Млъкни, или ще те помъкна натам още сега.

Ейми се изкикоти.

— По-добре недей. Чичовците ми може да го схванат погрешно и да хукнат да ме спасяват. Това би ни развалило удоволствието, не мислиш ли?

Разочарован, той попита със сериозен тон:

— Как ти се струва идеята за отвличане?

— Всъщност… звучи примамливо. Само че аз ли ще те отвличам, или ти мене?

Той избухна в смях.

Джеймс, който ги наблюдаваше от другия край на стаята, се обърна към жена си:

— Мили боже, какво е направила тя с бедния човек?

Джорджина се усмихна, доволна от промяната у брат си.

— Той е щастлив. Тя каза, че ще го направи.

— Отвратително е, Джордж.

Тя докосна бузата му с любяща ръка.

— Сложи точка на това, Джеймс.