Джоана Линдзи
Твоята магия (21)

Глава двадесет и първа

Още щом входната врата се хлопна след последния Андерсън, Ейми се втурна по стълбите с надеждата, че ще може да избегне разговора с Джереми поне до сутринта, когато щеше да бъде по-добре подготвена за неизбежната критика. Но негодникът успя да я надхитри. Чакаше я в коридора със скръстени ръце, небрежно облегнат на вратата на стаята й.

Разбира се, би могла да се върне назад, да се присъедини отново към чичо си и леля си, сетне да се качи заедно с тях до горния етаж и да се надява, че като ги чуе да идват, Джереми ще напусне поста си. Проблемът бе там, че при сериозната важност на въпроса, братовчед й би могъл да я последва до салона и да реши да го обсъди с нея, независимо от присъствието и на други хора. Така че настоящото положение май бе за предпочитане — Джереми поне се стараеше да запази нещата поверителни. Засега.

Все пак Ейми предпочиташе да има повечко време на разположение. Ето защо тя протегна ръка, за да отвори вратата, и се опита да каже това на братовчед си.

— Наистина не искам да говоря за това.

— Толкова по-зле — бе всичко, което отговори Джереми, докато влизаше в стаята след нея.

Лошото при Джереми — въпреки че всъщност беше положителна черта, ала не точно в този момент — бе в това, че независимо от безгрижната си натура, той можеше да бъде не по-малко сериозен от всеки друг член на семейството, когато се налагаше. А от вида му си личеше, че сега случаят е точно такъв.

— Кажи ми, че съм направил погрешен извод — нападна я той веднага, след като вратата се затвори зад гърба му. — Хайде, по дяволите, кажи го, ако можеш.

Ейми приседна на ръба на леглото си и го погледна в очите.

— Все пак ще запазим тишина, нали? — попита тя. Имаше предвид неговия тон, а не темата, макар че двете неща в случая бяха свързани.

— Зависи.

Това не й хареса.

— От какво?

— От това дали ще получа от теб клетва, скрепена с кръвта ти.

Щом можеше да каже това, не всичко бе загубено. Тя му се ухили.

— Опитай пак.

Джереми закрачи напред-назад, което намали значително моментната й увереност в добрия изход.

— Налага се да разсъдиш трезво, Ейми. Не можеш да имаш точно него.

— Напротив, мога, но продължавай. Кажи ми защо си мислиш, че не мога?

— Той е най-лошият от всички тях.

— Знам това.

— Характерът му напълно изключва здравия разум.

— И това знам — и то от първа ръка.

— Никога няма да се спогоди със семейството.

— Това е само предположение.

— Баща ми го ненавижда.

Тя завъртя очи.

— Мисля, че вече целият свят е разбрал за това.

— Знаеш, че този янки е щял да го обеси. Действително е щял да го обеси.

— Виж тук не съм съгласна с теб. Уорън обича Джордж твърде много, за да го направи наистина.

— Точно по онова време Джордж далеч не е превъзнасяла татко — припомни й той.

— Няма нужда да го е превъзнасяла. Тя е носела неговото дете, а това е достатъчно само по себе си.

Джереми най-сетне се спря на едно място и впери поглед в нея. Изражението му бе повече от сериозно.

— Защо, Ейми? Само това ми кажи. Той е най-неприятният човек, когото познавам. Така че защо, по дяволите, трябваше да избереш точно него?

— Не точно аз го избрах.

— Как така?

— Направиха го чувствата ми — опита се да обясни тя. — Начинът, по който реагирам всеки път, когато той е наблизо.

— Мътните да го вземат, по-добре недей да ми казваш, че всичко е само въпрос на плътско влечение.

— Проклятие, говори по-тихо — изсъска Ейми. — Има и плътско влечение, да, сигурна съм. Искрено се надявам да желая човека, за когото възнамерявам да се омъжа. Ти самият би ме укорявал, ако не е така, нали?

Той не отговори, защото не считаше, че въпросът й има връзка с проблема. Вместо това каза:

— Добре, има и плътско влечение. Да чуем какво друго има.

— Искам да го накарам отново да се усмихва. Искам да го направя щастлив. Искам да излекувам раните му.

— Тогава защо, по дяволите, просто не му дадеш някоя книга с анекдоти?

Ейми гневно присви очи.

— Ако ще бъдеш саркастичен…

— Искам да ти кажа, че това беше искрен съвет — възкликна той негодуващо.

Тя го погледна скептично, но остави съмненията настрана.

— Аз наистина се нуждая от него, Джереми, и то страшно много. Не мога да се задоволя с някаква временна авантюра. А и страстта, която той събужда у мен, няма да отмине. Когато ме целува…

— Не искам да слушам това.

— Дявол да го вземе, повярвай ми. Мислиш ли, че бих избрала Уорън Андерсън, ако имах някаква възможност за избор? Той е всичко, което ти каза, че и по-лошо. Но не мога да се противопоставя на начина, по който ме кара да се чувствам.

— Можеш — упорито настоя Джереми. — Можеш просто да не му обръщаш внимание.

— Ти ли ми казваш това? Човекът, който всяка вечер излиза от къщи само за да си свали панталоните?

По бузите му избиха яркочервени петна и той изпъшка.

— Защо аз съм единственият, на когото му се случва да разбере колко дяволски груба можеш да бъдеш?

Най-после Ейми бе в състояние да му се усмихне.

— Вече не си. Уорън също откри това и на него също никак не му харесва. Толкова по-зле и за двама ви.

Джереми я изгледа гневно.

— А какво смята той за всичко това?

— Той отказва да бъде с мен.

— Е, слава богу.

— Но ме желае.

— Естествено. Трябва да е полумъртъв, за да не те желае, а той не е. Но какво ще остане, след като плътската страст отмине? Нищо. Изглежда, че поне той знае това.

— Значи според теб аз не мога да го накарам да се влюби в мен? — попита тя малко надменно.

— Тази студенокръвна риба? Съжалявам, Ейми, но това просто няма да стане. Приеми го още сега и си спести сърдечните разочарования.

Ейми поклати глава.

— Имам късмет, че моята увереност е достатъчно голяма и ще стигне и за двама ни.

— Ще имаш късмет, ако татко не го убие, когато научи всичко това.

Тя изви вежда, а тонът й стана откровено заплашителен.

— Ще му кажеш ли?

— Хайде, не се сърди — запротестира братовчед й. — Ще бъде за твое собствено добро.

— Остави аз да се тревожа за своето собствено добро и си помисли, че винаги съм ти се доверявала безрезервно и че никак няма да ми хареса, ако предадеш това доверие.

— Проклятие — въздъхна той.

— Можеш, освен това да си припомниш нашия облог, Джереми, и да се подготвиш за едномесечно въздържание.

Думите й накараха Джереми да настръхне.

— Значи ще настояваш да изпълня облога?

— Несъмнено.

— Е, нашият малък разговор наистина постигна чудотворни резултати — каза той начумерено.

— Не се цупи толкова. Уорън ще ти хареса, когато го променя.

— И къде си намерила вълшебната си пръчица?

В другия край на коридора Джеймс прекоси спалнята, за да положи Джорджина на леглото.

— И без повече такива вечери — предупреди той, докато й помагаше да облече нощницата си. — Беше твърде уморително за теб.

— Да бъда носена на ръце от стая в стая? Глупости. По-скоро е било твърде уморително за теб.

Джеймс направи крачка назад и вдигна вежда.

— Да не би да се съмняваш в мъжествеността ми?

— Опазил ме бог. Все още не съм готова да приема доказателствата за твоята сила и неизтощимост, Джеймс Малъри… но щом бъда готова, ще те уведомя незабавно.

Той бързо я целуна за обещанието, после отиде да изгаси лампите, които камериерката беше оставила запалени. Съпругата му проследи с поглед неговите движения из стаята — приятен навик, придобит от Джорджина още по времето, когато беше изпълнявала ролята на каютен прислужник на Джеймс на борда на „Мейдън Ан“.

Тя го изчака да дойде отново до леглото с нощницата й в ръка, за да подхвърли:

— Когато Клинтън и останалите си заминат, Уорън ще остане сам в „Олбъни“.

— Е, и?

— Ние имаме голяма къща, Джеймс.

— Не си го и помисляй, Джордж.

Джорджина не обърна внимание на предупредителния му тон.

— Съжалявам, но вече си го помислих. Аз съм му сестра. Няма причина, поради която да не може да отседне у нас.

— Напротив. Първата чудесна причина, която ми идва наум, е, че ние двамата ще се избием един друг, мътните да го вземат.

— Бих искала да смятам, че можеш да проявиш повече търпимост.

— Наистина мога. Но негодникът, когото имаш за брат, не може.

— Отношението му към теб доста се е подобрило напоследък.

— Така ли? Тогава защо взема уроци на ринга в залата на Нейтън?

Джорджина се намръщи.

— Не е вярно.

— Ще ме прощаваш. Видях го със собствените си очи.

— Няма нужда да звучиш толкова доволно, дяволите да те вземат. Може би просто се е упражнявал.

— Опитай пак, Джордж.

Тя пренебрежително махна с ръка.

— Е, това не е нещо, за което трябва да се притесняваш.

— Приличам ли ти на притеснен?

— Тъкмо там е работата. Виждала съм как се биеш. Уорън няма никакъв шанс срещу теб, дори ако взема уроци. Предполагам, че самият той вече го е осъзнал.

— Да, но Тони възнамерява да го обучава.

— За какво му е да го обучава?

— Защото това му се струва забавно.

— А, така ли? — почти изръмжа тя. — Е, не би трябвало да се учудвам, че този твой брат все още не е успял да ми стане симпатичен.

— Той не го прави заради теб, нито заради брат ти, скъпа. Прави го заради мен.

— Досетих се и сама.

— Много ценя досетливостта ти.

— Така и трябва — измърмори Джорджина.

Джеймс се засмя, легна и я придърпа в прегръдките си.

— Хайде сега, нали няма да ми предложиш да си обърна и другата буза, ако той ме удари по едната?

— Не, но се надявам, когато или ако го направи, да бъдеш по-въздържан.

— Надявай се, скъпа.

— Стига, Джеймс, ти в действителност не би наранил брат ми, нали?

— Зависи какво разбираш под нараняване.

— Много добре. Разбирам, че ще трябва да поговоря с него по този въпрос, след като ти не желаеш да проявиш здрав разум.

— Нищо няма да постигнеш — пророкува той. — Брат ти няма да се почувства удовлетворен, докато не се сбие отново с мен. Въпрос на принципи, нали разбираш?

— Искаш да кажеш — на гордост. Наистина мразя всичко това. Не виждам защо вие двамата да не можете да се спогодите.

— Аз се държа изключително любезно с него.

Тя въздъхна.

— Знам, и съм ти безкрайно признателна за това. Но дори „любезното“ ти поведение е твърде много за Уорън.

— Ако искаш да се въздържам изобщо да разговарям с него, само кажи. Сигурен съм, че мога да се справя.

— Не, проблемът е у Уорън — печално каза Джорджина. — Колкото и да ми се иска да го разреша, не мисля, че ще мога… но как успяхме толкова да се отклоним от темата? Въпреки всичко бих желала да предложа на Уорън нашето гостоприемство.

— Категорично съм против.

— Но ти чу как тази вечер той спомена, че ще потърси постоянна квартира в Лондон, за да има къде да отсядат, когато идват тук. Значи Уорън няма да остане у нас задълго.

— Не.

— Тогава просто ще се преместя в „Олбъни“, за да му правя компания.

— Стига, Джордж…

— Говоря сериозно, Джеймс.

Внезапно той се предаде.

— Чудесно, покани го. Но бъди сигурна, че ще ти откаже. Истина е, че бих предпочел да прекарвам колкото е възможно по-малко време с него, но мога да те уверя, че самият той има същите предпочитания.

Джорджина се усмихна и се притисна към него.

— Докато аз се опитвам да направя нещо по въпроса, защо не ми помогнеш да намеря идеалната жена, която да опитоми моя избухлив брат? Той не иска да се жени, но една подходяща жена би могла да…

— Забрави за това, Джордж. Сериозно ти казвам, забрави го. Не бих пожелал такъв мъж и на най-злия си враг.

— Аз искрено вярвам, че бракът може да го промени към добро, Джеймс.

— Дума да не става.

— Но…

— Ти самата би ли поискала да прекараш с него остатъка от живота си?

— Е, не, не ако е такъв, какъвто е сега, но… Джеймс, той тъне в нещастие.

— Ами остави го да потъне. Няма човек, който да го заслужава повече.

— Смятам да му помогна — упорито каза тя.

— Ако можеш да проявиш такава жестокост към някоя бедна, нищо неподозираща жена, направи го.

— Няма нищо смешно, Джеймс Малъри.

— Казах го съвсем сериозно.