Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Малъри-Андерсън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Magic of You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 308 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
belleamie (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. Твоята магия

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1996

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954-445-021-6

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава тридесет и четвърта

Уорън се запъти към Ейми с твърдото намерение да я преметне през коляно и да я напердаши. Тя прочете решимостта в очите му, в разгневеното му изражение. Но не се опита да избяга — и без това каютата бе прекалено тясна — нито пък да го разубеди. Остана закована на мястото си с отчаяната надежда, че той няма да го стори.

Това, което последва, наистина приличаше на посегателство спрямо Ейми, но посегателство, което я направи щастлива. Едно докосване — и Уорън вече я държеше прегръдките си, вместо да я удря. Все пак тялото й сигурно щеше да пострада в крайна сметка — толкова силно стискаха ръцете му. А устните му… о, господи, той бе обезумял от страст, не можеше да се контролира! Ейми нямаше защо да се бои. Толкова силен копнеж тя не беше очаквала, не би могла да овладее. Но и за нищо на света не би го възпряла.

На два пъти Уорън я отблъсна от себе си с все по-гневно изражение. Но на лицето му вече се четяха и колебание, и болка, и най-вече — страст. И двата пъти Ейми се изпълни с ужас, а и с ярост, задето той продължаваше да се съпротивлява срещу онова, което според нея бе неизбежно. Но и двата пъти Уорън само изстена и пак я сграбчи, и устните му отново изгаряха от жажда, и Ейми отново ликуваше. Най-сетне, след толкова дълго време и след толкова много съмнения, този упорит мъж щеше бъде неин.

— Господи, мисля, че и двамата ще бъдем изпепелени още преди въобще да сме стигнали до леглото.

Искаше й се да се разсмее от щастие, но това бе невъзможно, защото Уорън отново я целуваше; езикът му проникваше все по-надълбоко и всичко, което Ейми можеше да стори, бе да устои на този натиск и да се втурне във вихъра на страстта. Но думите му показваха, че вече се е предал. Дали това решение беше взето доброволно, или Уорън просто не беше в състояние повече да се съпротивлява, бе въпрос, който изобщо не занимаваше Ейми.

Все пак успяха някак си да се доберат до сламеника, сврян в ъгъла на стаята. Не беше кой знае колко широк, но те не възнамеряваха да спят върху него, нито да лежат отделени един от друг. А и Ейми не носеше рокля, която да затруднява нейните движения. Този път бедрата й можеха да се разтворят, за да приемат тялото му там, където най-силно го желаеше. Усещането, изпитано последния път, когато той бе лежал върху нея по същия начин, отново оживя, за да я изпълни с удивление и възбуда.

Той не можеше да спре да я целува, в невероятната си жажда да усеща вкуса й. Тя не можеше да спре да го докосва, в невероятната си жажда да почувства кожата му, а и своята. Скоро обаче това не им беше достатъчно. Както и преди, когато Уорън я бе съборил върху оня черен коларски път и я бе влудил с движенията на телата им, Ейми знаеше, че има и още, и нямаше търпение да разбере всичко докрай.

Налагаше се да му каже това с тялото си, защото той не й даваше възможност дори да диша, камо ли да говори. Но Ейми не бе сигурна как точно би могла да обясни без думи желанието си, затова просто вкопчи ръце в хълбоците му и се надигна, за да срещне тялото му.

Със сигурност бе му причинила болка, защото от гърдите му се изтръгна силен стон. Но внезапно ръката му се озова помежду им. Слава богу, памучният колан на туниката й не бе стегнат във възел, така че беше отвързан без усилие, също както и връвта на панталоните й. След секунди дрехите на Ейми бяха захвърлени настрана, срязаните панталони на Уорън — просто смъкнати надолу, и с един свиреп тласък той проникна в нея.

Болката не беше страшна. Тялото на Ейми бе подготвено за нея и копнееше да я почувства. Все пак за миг тя изтръпна. Уорън очевидно също го забеляза, защото се надигна и я погледна с нескрита изненада.

Ейми се уплаши, че ще я остави точно когато вече бе започнала да привиква към непознатото усещане за топлина и пълнота дълбоко вътре в себе си.

— Не мисли, просто чувствай — прошепна тя, като го притегли отново и го целуна с цялата страст, на която бе способна.

Миг по-късно той се подчини и присъедини езика си към нейния еротичен танц. Едната му ръка се зарови в косата й, другата се спусна надолу, за да увие краката й около тялото му и да я повдигне. Така той проникна още по-дълбоко, запалвайки трескав огън в двама им.

Изживяването бе по-вълнуващо, отколкото изобщо си беше представяла. Бе ураган от извънмерно удоволствие, океан от неизпитвано блаженство. И Уорън беше там с нея, прегръщаше я, изпитваше същите чувства като нея, нежно я направляваше.

— О, господи, господи, господи! — мълвеше той, притиснал устни до шията й.

Тя самата не би могла да изрази усещанията си по-добре от това.

— Все пак аз няма да се оженя за теб.

Ейми вдигна глава от гърдите на Уорън, за да го погледне. От известно време насам той лежеше безмълвен, но тя знаеше, че размишлява и се измъчва заради онова, което бяха направили. Но не беше я отблъснал настрана, напротив — държеше я здраво в прегръдките си и тя бе достатъчно доволна от това, за да запази мълчание.

Явно обаче размисълът беше заличил доброто у него, защото думите му, а и тонът, с който бяха изречени, отново й обявяваха война. Ейми нямаше настроение да се подчинява.

— Защо ли това не ме изненадва? — бе единственото, което отвърна тя.

— Затова го направи, нали? — каза Уорън обвинително. — За да ме накараш да се оженя за теб?

— Правихме любов, защото и двамата го искахме.

— Това не беше правене на любов; беше секс.

Прииска й се да го удари, но вместо това само му се усмихна и каза:

— Добре. Ти си правел секс, а аз правех любов. — Без да откъсва очи от неговите, тя прокара език около зърното на гърдата му.

Уорън светкавично скочи на крака. Ейми почти се изсмя. Човекът определено бе в беда, след като тя можеше да прави такива неща, а тя наистина можеше. Нямаше намерение да го оставя повече да я държи на разстояние от себе си.

Но той все още се мъчеше да запази нещата такива, каквито са били.

— Мътните да го вземат, Ейми, ти беше девствена!

Ето значи какво го глождеше. Тя му се усмихна закачливо.

— Бях ти казала.

— Знаеш какво смятах аз.

— Да, и беше твърде грозно от твоя страна да ме очерняш така. Но никога не съм ти се сърдила за това, нали?

— По-добре да беше, по дяволите.

Погледът й бавно се плъзна надолу по стройното му тяло, за да се спре върху прекрасната гледка на отново разбудената му мъжественост. Ейми изви черната си вежда, без да успее да сдържи усмивката, която той намираше за вироглава.

— Сигурен ли си в това?

Уорън изрева в безсилен гняв. В момента нямаше как да скрие нищо от нея. За миг Ейми го съжали, но всъщност бе доволна, защото най-много от всичко искаше той да се върне в леглото колкото може по-скоро, за да опознае по-добре това негово величествено тяло.

— Признавам, че се надявах това да доведе до подобрение на нашите отношения, но щом искаш да сме само любовници, така да бъде.

Думите й не доведоха до очаквания резултат. Уорън изобщо не почувства облекчение. Вместо това отново се нахвърли върху нея:

— По дяволите, кога ще започнеш да се държиш нормално?

— Кога ти ще осъзнаеш, че се държа нормално… за мен?

Тя се протегна греховно изкусително под жадния му поглед. „Дали е в кръвта й?“ — запита се Уорън. Как така успяваше да направи най-точните движения, да каже най-точните думи, след като на практика нямаше никакъв опит в тези неща? И как би могъл да й устои, когато тя лежеше на неговото легло гола, и преднамерено възбуждаше желанието му да я люби отново? Нямаше как.

Той падна на колене до нея. Ръцете му се устремиха право към тези островърхи гърди, които го подмамваха. Тялото й се изви като дъга под дланите му, от дълбините на гърлото й се изтръгна мъркащ звук на удоволствие, единият й крак се вдигна, за да се спусне чувствено на гърба му. Уорън затвори очи, за да я опознае само с тялото си, а и защото тя бе толкова красива в безсрамната си голота, че ако я гледаше, би полудял.

Гладка като коприна, толкова крехка, толкова женствена. Това не беше дете. Очите му се отвориха, за да се взрат в тъмния мъх между нейните бедра, в щедрата извивка на хълбоците й, в заоблената зрялост на гърдите й, в насладата, изписана на лицето й, докато го гледаше как я наблюдава…

Беше използвал възрастта й като извинение, за да остане настрана от нея. Но това наистина не бе нищо повече от извинение, което вече със сигурност не беше валидно. И все пак не можеше да се отрече, че през цялото време и при цялото си предизвикателно поведение, тя е била целомъдрена. И никога не се бе опитвала кой знае колко упорито да го убеди в тази крещяща истина, нали?

Пръстите на Уорън се плъзнаха към огнената паст между бедрата й, докато самият той се наведе до устните й, за да каже:

— След това ще те набия, задето ме измами.

— Не съм…

— Млъкни, Ейми. Първо ще те любя така, както се полага на едно толкова непорочно създание като теб.

Целувката му прекъсна нейната въздишка. Но Ейми ни най-малко не се интересуваше от това какво ще стане после. Знаеше само, че тя щеше да го обича до края на живота си заради стаената у него нежност, която той бе на път да й разкрие.

Ейми не можеше да спре да докосва Уорън и да го обсипва с ласки. Удивителното бе в това, че той й позволяваше да го прави, въпреки че вече беше напълно изтощен и вероятно би искал да заспи. Самата тя не бе ни най-малко уморена, а и как би могла, след всичко, което беше преживяла тази нощ?

Бе излязла права в увереността си, че когато се люби с него, нещата ще се променят. Сега връзката им щеше да започне отначало, вече беше започнала. Това все още не означаваше брак, но впоследствие щеше да се стигне дотам. Ейми бе убедена, че ще стане точно така. А междувременно Уорън щеше толкова да свикне да се люби с нея, че нямаше да може да живее, без да го прави, щеше да се погрижи за това.

Преди известно време се бе появил Тайши, за да я отведе обратно в каютата й, но Ейми не бе помръднала от мястото си, нито пък Уорън я беше пуснал да стане от сламеника. Всъщност той бе хвърлил към Тайши толкова заплашителен поглед, че дребосъкът просто бе излязъл заднешком от стаята, заключвайки ги отново вътре. Ейми бе избухнала в кикот, продължил цели пет минути. Накрая Уорън я беше принудил да млъкне, като отново я бе целунал. Сега тя реши да полюбопитства.

— Би ли ми казал какво правиш на този кораб?

— Бих могъл да задам същия въпрос на теб.

— Канех се да прелъстя мъжа, когото обожавам, но никой не си беше направил труда да ми каже, че се е преместил.

— В това няма нищо забавно, Ейми.

— Истината рядко е забавна — отвърна тя сухо. — И така, какво е твоето обяснение?

— Чичото на девойката настоя да я спася от опасността, в която сметна, че аз съм я въвлякъл.

Ейми въздъхна.

— Трябваше да се досетя, че чичо Джеймс има пръст във всичко това. Предполагам, че ти дължа извинение.

— Не, не ми дължиш — отвърна той, чувствайки се виновен, задето я бе накарал да смята, че това е била единствената причина. Но не призна истината.

— Много ли си разстроен, че трябва да им предадеш тази прословута ваза?

— Ако се бе случило преди време, може би щях да бъда. Но сега това изобщо не ми се вижда толкова важно.

— И с това всичко ще приключи?

— Боя се, че не. Те ще ни убият веднага, щом получат вазата.

Ейми се надигна изненадано, за да го погледне.

— Наистина ли мислиш така?

— Да.

— Е, няма да е много благородно от тяхна страна, нали?

Той я придърпа обратно към гърдите си.

— Не се ли страхуваш?

— Сигурна съм, че ще се страхувам, когато му дойде времето, но когато съм уплашена, не мога да мисля, така че засега предпочитам да оставя страха настрана.

Уорън я притисна към себе си, за да й покаже колко се радва, че тя не пищи и не плаче заради нещо, което и без това не може да бъде избегнато.

Но след миг в главата на Ейми се породи подозрение.

— Надявам се няма да ми кажеш, че най-сетне си се предал и си ми позволил да те прелъстя само защото знаеш, че не ти остава много да живееш?

— Не ти ме прелъсти. Аз ти се нахвърлих.

— Глупости. Това беше добре планирано прелъстяване… е, всъщност, не съвсем добре, защото не мислех наистина, че ще се добера до каютата ти… И отговори на въпроса ми.

— Нямам никакво намерение да умирам скоро. Това стига ли ти?

— Как смяташ да се измъкнеш?

— Единственото ми оръжие е вазата — обясни той. — Така че трябва да измисля начин да им я предам и въпреки това да им попреча да ни убият.

— Измислил ли си го вече?

— Още не.

— Жанг твърди, че си откраднал вазата — отбеляза тя почти небрежно.

— Той е лъжец — ядосано отговори Уорън. — Това копеле я заложи срещу моя кораб в една игра на комар. И загуби, но това не влизаше в плановете му. Още същата нощ се опита да ме убие, за да си върне вазата.

— Доста нечестно, не смяташ ли?

— За човек като Ятсен честността няма значение. Единственото, което има значение за него, е да получи това, което иска. Малко напомня на теб, нали?

Ейми се изчерви силно от неочакваната нападка. Май не биваше да отваря дума по въпрос, за който със сигурност знаеше, че ще възбуди неговото негодувание, особено когато това негодувание можеше толкова лесно да се обърне срещу нея, както и бе станало току-що. На всичко отгоре той не беше свършил.

— Имаш нужда от един хубав пердах, задето си се напъхала сама в ноктите на Жанг. Ако си бе стояла у дома, като истинска млада дама, нямаше да хванат нито теб, нито мен.

— Това най-вероятно е самата истина — каза тя колебливо, сетне реши да рискува и се отърколи върху него. — Но ти не би ме напердашил, когато вместо това можеш да ме любиш.

— Вярно — съгласи се Уорън, докато я наместваше удобно върху тялото си. — Не мисля, че бих.