Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Малъри-Андерсън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Magic of You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 308 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
belleamie (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. Твоята магия

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 1996

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954-445-021-6

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава дванадесета

След като Уорън си тръгна, оптимизмът на Ейми значително спадна. Тъкмо бе повярвала, че е постигнала някакъв напредък. Беше го видяла, беше го почувствала. А всъщност просто се бе направила на глупачка.

Не трябваше да избързва толкова. Сега разбираше това. Трябваше да действа по-предпазливо, просто да възбуди неговия интерес, а не да го бомбардира с откровеност. Но нали проклетото време бе твърде малко!

Един от братята, може би Бойд, беше споменал, че ще прекарат в Лондон само седмица, най-много две. По дяволите, как би могла да направи невъзможното за толкова време без прямота? Но явно трябваше да измисли друг начин, защото прямотата само разяряваше Уорън, а ако не преодолееше гнева му, Ейми никога нямаше да постигне каквото и да било.

Съпротивата му бе предизвикана от думата „брак“. Глупаво беше от нейна страна да я споменава, след като знаеше какъв заклет ерген е Уорън… и защо. Проклета да е онази американка, която го бе измамила толкова жестоко и сега правеше целта на Ейми толкова непосилна. Но това бяха глупости; всъщност, ако тази жена не бе го измамила, сега той щеше да е женен за нея и Ейми изобщо нямаше да се занимава с него. И все пак, тъкмо споменаването на брака бе разрушило всичко, може би завинаги. Непоправимото беше сторено. Уорън вече знаеше какво иска тя. Сега единственото, което й оставаше, бе да не говори повече за сватба и да се надява той да си помисли, че е променила намеренията си. Това може би щеше да го успокои и лека-полека нещата щяха да потръгнат от само себе си. Да, ако Ейми разполагаше с шест месеца, вместо с някакви си две седмици.

Оптимизмът й определено се стопяваше. Не му помогна и новата поява на Уорън и останалите братя в къщата няколко часа по-късно. Дрю пофлиртува с Ейми, но той сигурно флиртуваше с всяка срещната жена. Уорън, от своя страна, преднамерено не й обръщаше внимание, не я поздрави, не размени с нея повече от две думи.

Този път Джереми бе налице, за да подкрепя баща си срещу „врага“, но това се оказа излишно. Гостуването на Андерсънови бе твърде кратко, за да предизвика сблъсъци.

Ейми се досещаше защо толкова бързаха да си тръгнат, макар да й се щеше да бе по-необразована в тази област. Но при наличието на две омъжени сестри, омъжена братовчедка и млади лели, всички обсъждащи доста открито мъжете — своите и чуждите — тя нямаше как да не знае за мъжките навици повече, отколкото бе редно за момиче на нейната възраст. За братята Андерсън това бе втората вечер в Лондон след дълго презокеанско пътуване. Бяха посетили сестра си. Бяха свършили търговските си дела. Никой от тях не беше женен. Естествено бе сега зрели мъже като тях да си потърсят женска компания за остатъка от нощта.

Тази мисъл беше съсипваща, влудяваща. Ейми вече смяташе Уорън за свой, нищо че в действителност нещата все още не стояха точно така. Ето защо не можеше да понесе това, че докато през деня тя правеше всичко възможно, за да го спечели, нощем той спи в прегръдките на друга жена.

Беше му казала, че рано или късно двамата неизбежно ще се съберат, но вече не бе толкова сигурна, не и след днешния ден. Трябваше да направи нещо, вероятно нещо драстично, което да го накара да легне сам тази нощ и да мисли единствено за нея. Но какво? И как, след като нямаше представа къде е отишъл?

Ейми зърна Джереми, който тъкмо се канеше да излезе, и изведнъж й хрумна как да разбере местонахождението на Уорън. Тя се втурна към фоайето.

— Можеш ли да ми отделиш една минутка, Джереми?

— За тебе винаги, скъпа, макар че тази вечер ще е само една минутка.

— Не закъсняваш за нещо важно, нали?

— Не, просто съм нетърпелив. — Той се ухили. — Както винаги.

Ейми също му се усмихна. Джереми наистина вървеше по стъпките на своя баща, макар че тя не можеше да си представи чичо Джеймс някога да е бил чак толкова чаровен и безотговорен, колкото този нехранимайко. Като прелъстител Джеймс сигурно е подхождал доста по-сериозно, мислеше си Ейми, докато синът му рядко се държеше сериозно по какъвто и да било повод.

— Няма да те задържам — обеща тя. — Искам да отложиш неотложните си занимания само за малко. — Беше облечен добре; това означаваше, че се кани да се отбие на един или няколко от многолюдните приеми, на които Ейми отказваше да присъства, макар че непрекъснато получаваше покани. — Само за да откриеш къде е отишъл Уорън тази вечер.

Ако физиономията на Джереми отразяваше неговите чувства — а беше точно така — молбата й го бе смаяла.

— И за какво ми е да го откривам?

Ейми не бе имала време да обмисли старателно версията си.

— Джордж иска да знае — беше единственото, което й хрумна. — Трябва спешно да му съобщи нещо и не може да чака до утре.

— Добре, но не се надявай да се върна до тук, за да ти кажа къде е Уорън. Ще ти изпратя бележка по някой куриер.

— Сигурна съм, че това ще свърши работа.

Когато Джереми излезе, Ейми се почувства потисната. Нямаше навика да лъже братовчед си, нито пък когото и да било друг от своето семейство. Може и да премълчаваше някои неща от време на време, но никога не бе изричала такава явна лъжа.

Но ако му беше казала, че тя, а не Джорджина, искаше да изпрати съобщение на Уорън, Джереми за нищо на света не би изпълнил молбата й. Той щеше непременно да настоява да узнае за какво толкова й е притрябвал на Ейми проклетият Андерсън, та да не може да изпрати съобщението в хотела му или да изчака до сутринта. А правдоподобно обяснение просто не съществуваше.

А ако бе признала, че иска да измъкне Уорън от лапите на някоя уличница, със сигурност щеше да стане страшно. Първо Джереми щеше да й чете конско поне един час, после всички останали от семейството щяха да бъдат информирани за нежните й чувства към най-неприветливия от братята на Джорджина. И тогава щеше да стане дори още по-лошо. Без съмнение щяха светкавично да натоварят Ейми на първата кола, да я изпратят в провинцията и да я оставят там поне докато Уорън отплаваше обратно за Америка.

Пратеникът на Джереми пристигна по-бързо, отколкото Ейми се бе надявала. След по-малко от час тя вече знаеше името на мястото — „Адът и хрътката“. Явно някаква странноприемница. Никога не беше чувала за нея, но адресът не се намираше в почтените квартали на града. Сега на Ейми й оставаше само да измисли съобщението. Трябваше да е нещо необикновено, нещо извънредно и разтърсващо. Нещо, което със сигурност да накара Уорън да забрави за неговата уличница…