Джоана Линдзи
Твоята магия (3)

Глава трета

В дома си, една пресечка на север от Бъркли Скуеър, Ейми Малъри най-сетне се приготвяше за лягане. Седнала пред тоалетната масичка, тя разресваше дългата си черна коса, наблюдавайки в огледалото отражението на майка си Шарлот, която се щураше из стаята, помагаше на старата Агнес да прибере балните дрехи на Ейми и се тюхкаше какво да прави със скъсания чорап, протритата обувка и изцапаните розови ръкавици.

Ейми отдавна се канеше да поговори с баща си за собствена камериерка. Двете й по-големи сестри, Клер и Даяна, си имаха домашни помощници и бяха ги взели със себе си, когато напуснаха дома, за да заживеят със своите съпрузи. А Ейми винаги използваше нечия чужда камериерка. Ето сега например, единствената, останала на разположение, беше старата Агнес, която бе в семейството още от детството на майка й. Ейми искаше жена, която наистина да й помага, а не непрекъснато да мърмори и да се разпорежда с живота и вещите й както намери за добре. Крайно време бе този въпрос да бъде решен и… Господи, не можеше да повярва, че мисли за такива дреболии сега, в края на най-вълнуващия ден в своя живот.

Всъщност имаше един ден, който бе дори по-вълнуващ. Ден, който никога нямаше да забрави. Оттогава бяха изминали шест месеца, но споменът за него живееше в съзнанието й. Това беше денят, в който Ейми бе срещнала братята на Джорджина Малъри и бе взела дръзкото, но твърдо решение да се омъжи за единия от тях. Изминалите месеци не бяха променили това решение. Единственото, което Ейми не можеше да измисли, беше как да осъществи намерението си, след като мъжът на нейните мечти бе отплавал обратно към Америка, без да се появи повече.

Като оставим настрана факта, че без друго щеше да запомни завинаги днешния ден заради най-сетне предоставената й възможност да навлезе в света на възрастните, при това предизвиквайки истински фурор с дебюта си, това, с което този ден наистина щеше да остане незабравим, бе подслушаният разговор, или по-точно спор между леля Джордж и чичо Джеймс. Ставаше въпрос за писмото, в което им съобщаваха, че петимата братя на Джорджина пристигат в Англия за раждането на първото й дете. Ако днешният ден бе за Ейми като чудесна торта, то тази новина безспорно беше глазурата.

Той се връщаше.

Сега вече Ейми щеше да го заслепи с чара и остроумието си, да го накара да я забележи. Защото първият път със сигурност не беше я забелязал. Вероятно дори не си спомняше, че я е виждал. И защо ли да я помни? Тогава тя бе толкова объркана от обзелите я чувства, че езикът й сякаш беше вързан. Изобщо, далеч не се бе представила в най-добрата си светлина.

В действителност Ейми бе съзряла както физически, така и духовно още преди няколко години и безсилното очакване възрастните да започнат най-после да я приемат на сериозно, я беше изпълнило с недоволство. Макар да имаше много достойнства, търпението далеч не беше сред тях. Когато пожелаеше, Ейми можеше да бъде много смела, а също и закачливо пряма и в никакъв случай не бе срамежливото и сдържано момиче, което всички очакваха от нея да бъде. Все пак, тя не искаше да разочарова семейството си със своята необузданост, затова се стараеше да прикрива дръзката си, авантюристична природа. Дързостта бе считана за ценно качество сред разюзданите мъже в рода — а у фамилията Малъри тези мъже бяха повече от достатъчно — но, разбира се, за една жена тя беше крайно неподходяща. Единствено Джереми бе започнал да разгадава истинската същност на братовчедка си, но пък откак бяха станали толкова добри приятели, Ейми не се и опитваше да го заблуждава.

Нямаше да се опитва да заблуди и брата на леля Джордж, не и този път. Напротив, спрямо него щеше да прояви цялата си смелост — разбира се, ако тези проклети чувства не запечатаха устата й отново. Не, не биваше. Разполагаше с твърде малко време. Той нямаше да остане за дълго в Англия. Пристигаше само за да присъства на раждането, така че Ейми нямаше да има пълната възможност да го заплени; всъщност изобщо не се знаеше дали ще има достатъчно време за каквото и да било, а и от това, което вече бе научила за него, беше ясно, че ще трябва да се възползва от всяка секунда, ако иска да успее.

Никак не бе трудно да узнае повече подробности за своя бъдещ съпруг — Ейми нито за миг не се съмняваше, че той ще бъде неин съпруг — необходимо бе просто да се сближи с леля Джордж, а тя бе само четири години по-голяма от нея. Затова Ейми беше започнала да посещава Джорджина още докато тя и чичо Джеймс живееха у чичо Тони на Пикадили, а после, когато трябваше да обзаведат новата си къща, услужливо им бе предложила помощта си. При всяко посещение тя неусетно насочваше разговора към братята на Джорджина, която винаги с удоволствие разказваше за тях, без да се налага Ейми да задава каквито и да било въпроси.

Не искаше никой да разбере причините за нейния интерес. Не искаше да й казват, че е твърде млада за мъжа, когото бе избрала. Тогава може и да е била млада, но сега не беше. А Джорджина, обзета от силна тъга за своите братя, бе много словоохотлива и не чакаше подкана, за да заговори за детските им дяволии, за номерата, които й бяха свивали, и за приключенията и несполуките, които ги бяха застигали в периода на тяхното възмъжаване.

Ейми бе научила, че Бойд, двадесет и седем годишен, е най-младият от петимата, но е сериозен като зрял мъж. Дрю, на двадесет и осем, беше вироглавият пакостник, но и чаровникът на семейството. Томас пък бе на тридесет и две и според сестра си притежаваше търпението на светец. Нищо не било в състояние да смути неговото спокойствие, дори упоритите усилия на чичо Джеймс да го вбеси. Току-що навършил тридесет и шест години, Уорън, по думите на сестра си, бе най-високомерният от всички и циникът в семейството. Джорджина го наричаше „черноглед“ и твърдеше, че е истински негодник по отношение на жените. А четиридесет и една годишният Клинтън, главата на рода Андерсън, според сестра си бе строг и сериозен мъж, който, изглежда, много приличаше на Джейсън Малъри — най-възрастният от фамилията Малъри и трети маркиз на Хавърстън. И наистина, за всеобща изненада, Клинтън и Джейсън си бяха допаднали още при първата си среща. Очевидно никак не бе лесно да се вкарват в правия път нехранимайковци като техните братя и този общ проблем бе сближил двамата мъже.

Скоро Ейми с униние установи, че макар всеки от петимата братя Андерсън да се отличаваше със забележително красива външност, тя беше избрала тъкмо оня, който изглеждаше най-неподходящ за нея. Но всъщност не тя, а чувствата, които бе разпалил в гърдите й, бяха направили избора. Те й бяха посочили без никакво колебание, че това е мъжът за нея. Никой не бе в състояние да я накара да се чувства така — нито останалите братя, нито който и да било друг мъж, дори и след тази вечер, когато цветът на младата аристокрация се беше събрал около нея, търсейки вниманието й. Ейми неведнъж бе чувала своите лели Джордж и Рослин да си припомнят тръпките, които бяха изпитали при първата среща с бъдещите си съпрузи и знаеше какво означават тези чувства.

Не можеше да им се противопостави. А и притежаваше достатъчно оптимизъм и достатъчно самоувереност, особено след забележителния й успех на бала, за да смята, че по пътя към целта няма да има проблеми… е, може би само малко… всъщност вероятно ужасно много, но че всички те ще бъдат преодолени, когато се изправи пред своя избраник. И ето че сега щеше да й се удаде тази възможност.

— Дай на мен — каза майка й и пое гребена, за да продължи да разресва косата й. — Сигурно си много изтощена, и има защо. Струва ми се, че не пропусна нито един танц.

След час щеше да съмне, но Ейми не беше изморена. Възбудата й все още бе твърде голяма, за да й позволи да заспи. Но ако признаеше това пред майка си, Шарлот щеше да остане при нея и да бърбори още часове наред. Затова Ейми кимна. Искаше да остане за малко насаме със себе си, преди умората да я надвие.

— Знаех си, че тя ще има голям успех — навъсено каза Агнес, клатейки сивокосата си глава. — Знаех си, че ще засрами по-големите ти момичета, Лоти. Добре направи, че ги омъжи преди тази твоя дъщеря да дебютира, винаги съм ти го казвала.

Агнес командваше не само Ейми, но и майка й. Ала Шарлот никога не се оплакваше от това, нито пък й минаваше през ума да постави прислужницата на място. Луничките на старата жена бяха избледнели, тялото й бе станало тромаво, а пръстите й не бяха сръчни както някога, но след годините, прекарани в дома им, Агнес вече бе част от семейството и толкова.

Ейми въздъхна. Идеята да замени Агнес със собствена камериерка беше добра, но тя знаеше, че никога няма да го направи. Не можеше да нарани чувствата на старата жена.

Вдигна очи към огледалото и срещна погледа на майка си. На четиридесет и една години, Шарлот все още бе красива жена, въпреки че сега чертите й бяха леко намръщени след забележките на Агнес. В кестенявата й коса нямаше нито един бял косъм. Всичките й деца бяха наследили нейните кафяви очи — всички, освен Ейми. Подобно на Антъни, Реджи и Джереми, тя притежаваше екзотичното съчетание между черни коси и кобалтовосини очи, идващо още от прапрабаба им по бащина линия, за която се говореше, че е била циганка. Веднъж Джейсън поверително бе казал на Ейми, че това не е само слух, а чиста истина, но тя все пак не можеше да бъде сигурна дали чичо й просто не се опитваше да я подразни.

— Предполагам, че тази вечер сестрите ти наистина може да са изпитали малко завист — каза Шарлот, — особено Клер.

— Клер е твърде щастлива със своя Уолтър и едва ли си спомня, че й трябваха цели две години, за да го открие. А и нейната придирчивост, или по-скоро търпение, бяха възнаградени — скоро Уолтър ще придобие гръмка титла. За какво Клер да ми завижда, когато ще става дукеса, мамо?

Шарлот се усмихна.

— Права си.

— Що се отнася до Даяна, не съм видяла това с очите си — Ейми все още не можеше да им прости, че бяха я накарали да чака почти до осемнадесетия си рожден ден, докато Даяна бе дебютирала едва на седемнадесет и половина, — но съм чувала, че е имала не по-малко ухажори от мен. Просто се е влюбила в първия, който е почукал на вратата й след бала.

— Точно така беше — въздъхна Шарлот. — Което ми напомня, че утре, тоест днес, у дома най-вероятно ще има истинско нашествие от млади, заслепени от красотата ти обожатели. Наистина трябва да поспиш, иначе славата ти ще угасне още преди следобедния чай.

Ейми се изкикоти.

— Няма, мамо. Ще се наслаждавам на всяка минута от ритуала на ухажването, докато се появи мъжът, когото искам, и ме грабне.

— Колко вулгарно казано — възкликна Шарлот. — Да те грабне, да. Започваш да звучиш като момчето на Джеймс.

— Хм, дяволите да го вземат, така ли ти се струва, ама честно?

Възрастната жена се засмя.

— Престани. И не позволявай на баща си да чуе как имитираш Джереми, защото незабавно ще отиде да говори с брат си, а Джеймс Малъри никак не понася насмешките, предложенията или добронамерените съвети. Честно казано, и до днес ми е трудно да повярвам, че Едуард и Джеймс са братя. Толкова са различни.

— Татко не прилича на нито един от братята си, но аз го харесвам точно такъв, какъвто е.

— Как няма да го харесваш — тросна се Шарлот, — като те глези толкова много.

— Е, невинаги е бил много отстъпчив, нали? Иначе нямаше да трябва да чакам…

Краят на изречението бе задушен в прегръдката на майка й.

— Вината е моя, съкровище. Но не ме упреквай, задето исках да задържа своето момиченце още за малко при себе си. Всички вие пораснахте толкова бързо. Ти си най-малката, но след успеха ти тази вечер знам, че някой добър младеж ще те „грабне“ за нула време. Разбира се, това е и моето желание, но някак не ми се иска да се случи толкова скоро, колкото ми се струва, че ще стане. А сега поспи малко — каза Шарлот толкова ненадейно, че Ейми се стресна.

Едва след това осъзна, че майка й почти се беше разплакала, и че по тази причина бе излязла забързано от стаята, помъквайки Агнес след себе си. Ейми въздъхна. От една страна се надяваше думите на Шарлот да се окажат пророчески, но от друга изпита истински ужас, че може да е така. Ако успееше да постигне целта си, майка й наистина щеше да тъгува много по-силно, отколкото за другите си деца, защото за да бъде с мъжа, когото бе избрала, Ейми трябваше да се премести в Америка и да постави цял един океан между себе си и своето семейство. Тази мисъл беше съвсем нова за нея.

Проклети чувства. Защо не бяха се спрели на англичанин?