Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Повесть о Ходже Насреддине, 1940–1956 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- , 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Леонид Соловьов. Повест за Настрадин Ходжа
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983
Превод на Книга първа — „Смутителят на спокойствието“: Атанас Далчев
Превод на стиховете на Книга първа — „Смутителят на спокойствието“: Стоян Бакърджиев
Превод на Книга втора — „Омагьосаният принц“: Иван Костов, Райчо Русев
Художествено оформление Веселин Павлов
Редактор Здравка Петрова
Художник Никола Марков
Художник-редактор Веселин Христов
Технически редактор Васко Вергилов
Коректор Мария Теодосиева
Книга 1: „Повесть о Ходже Насреддине“, 1940
Книга 2: „Очарованный принц“, 1956
Издательство „Художественная литература“. Ленивградское отделение. Ленинград, 1971 г.
История
- — Добавяне
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
До сутринта Настрадин Ходжа разказвал на емира своите планове за залавянето на Настрадин Ходжа. Тези планове били твърде хитри и емирът останал доволен.
На сутринта, след като получил за разходи една кесия злато, Настрадин Ходжа за последен път се изкачил на кулата, сложил в кожения си пояс кесията с парите и се огледал с въздишка: изведнъж му станало жал да се раздели с жилището си — толкова самотни безсънни нощи прекарал тук и толкова много премислил; той оставял сред тези мрачни стени частица от душата си.
Той хлопнал вратата подире си, леко изтичал по стръмната каменна стълба — към свободата. Отново целият свят бил открит пред него. Пътищата, превалите и планинските пътеки го викали на далечен път, зелените гори му обещавали подслон в синката на меките листа, реките го чакали, за да го напоят със студена вода, птиците приготвили за негова радост най-хубавите си песни — твърде дълго време веселият скитник Настрадин Ходжа прекарал в позлатената си клетка и на света домъчняло за него.
Но още пред портите му нанесли страшен удар право в сърцето.
Той спрял и пребледнял се притиснал до стената.
През отворените порти под охраната на многобройна стража влизали на върволица с наведени глави и вързани ръце приятелите му; той видял стария грънчар Нияз, съдържателя на чайханата Али, ковача Юсуф и много други; всички, с които някога се бил срещал и говорил, от които бил искал вода да се напие или вземал стиска сено за магарето си — всички били тук! Арсланбег завършвал печалното шествие.
Настрадин Ходжа не се опомнил скоро, а когато се опомнил, портите били вече затворени и в двора нямало никого: всички били отведени в подземието.
Настрадин Ходжа се спуснал да търси Арсланбег:
— Какво се е случило, почтени Арсланбег? Откъде са тия хора? Какво престъпление са извършили?
— Тия хора са укриватели и съучастници на проклетия Настрадин Ходжа! — отговорил тържествуващо Арсланбег. — Шпионите ми ги проследиха и днес те пред целия народ ще бъдат подложени на жестоко наказание, ако не издадат Настрадин Ходжа. Но ти си блед, Хюсеин Хуслия! Ти си силно разтревожен!…
— Има си хас! — отвърнал Настрадин Ходжа. — Значи наградата се изплъзва от ръцете ми в твоите!
Настрадин Ходжа трябвало да остане в двореца. Пък и можел ли да постъпи иначе, щом смърт заплашвала невинни хора?
По пладне на мегдана се строила войската, тя оградила с троен обръч дъсчената площадка на съдиите. Народът, известен от глашатаите за предстоящите смъртни наказания, чакал безмълвен, От нажеженото небе лъхал палещ зной.
Отворили се портите на двореца и в обичайния ред изтичали навън първо глашатаите, след тях стражата, излезли музикантите, слоновете, свитата и най-сетне от портата изплувала носилката на емира. Народът се проснал ничком. Носилката се изкачила на площадката.
Емирът заел мястото си на трона. От портите на двореца извели осъдените. Тълпата посрещнала появяването им с глух шум. Роднини и приятели на осъдените стоели в първите редици, за да виждат по-добре.
Палачите се суетели, приготвяли секирите, коловете, въжетата. Днешният ден бил тежък за палачите: те трябвало да умъртвят един след друг шейсет души.
Старият Нияз бил пръв в тая нещастна редица. Палачите го били хванали под ръцете, надясно от него била бесилката, наляво — дръвникът, а право пред него стърчал от земята изострен кол.
Великият везир Бахтияр високо и тържествено обявил:
— В името на милостивия и милосърден аллах! Повелителят на Бухара и слънце на вселената, бухарският емир, след като претегли на везните на справедливостта прегрешенията, извършени от шейсетте негови поданици по укривателството на богохулника, смутителя на спокойствието, сеяча на раздори и извършителя на непристойни дела Настрадин Ходжа, постанови следното:
Чрез отделяне на главата от тялото да се лиши от живот грънчарят Нияз като укривател, у когото споменатият скитник, наречен Настрадин Ходжа, се е крил дълго време.
Що се отнася до останалите престъпници, първото им наказание ще бъде да видят с очите си наказанието, което ще се извърши над Нияз, за да треперят в очакване на своята още по-зла участ. За начина, по който Ще бъде наказан всеки един от тях, ще се възвести отделно…
На мегдана царяла такава тишина, че всяка дума на Бахтияр се чувала ясно и в задните редици.
— И нека знаят всички — продължил той, като издигнал глас, — че и занапред всеки укривател ще получи същото и нито един няма да избегне ръката на палача. Ако някой от осъдените посочи местопребиваването на тоя крадец и безделник, не само ще бъде освободен от наказание, не само ще получи награда от емира и небесна благословия, но ще освободи от наказание и всички останали. Грънчарю Нияз, ти можеш да спасиш себе си и другите от джелатите, ако разкриеш местопребиваването на Настрадин Ходжа.
Нияз мълчал дълго, без да повдигне глава. Бахтияр повторил въпроса си.
Нияз отговорил:
— Не, не мога да посоча местопребиваването му.
Палачите помъкнали стареца към дръвника. Някой в тълпата извикал. Старецът паднал на колене и изпънал врат, положил на дръвника побелялата си глава.
В тая минута Настрадин Ходжа, като разблъскал придворните, се изстъпил напред и застанал пред емира:
— О, повелителю! — рекъл високо, така че да го чуе народът. — Заповядай да спрат наказанието, аз ей-сега ще заловя Настрадин Ходжа!
Емирът се вгледал в него с почуда. Народът на мегдана се разшавал. Подчинявайки се на емировия знак, палачът пуснал в нозете си секирата.
— О, владетелю — високо рекъл Настрадин Ходжа. — Ще бъде ли справедливо да бъдат наказани тия дребни укриватели, докато остава жив най-главният укривател, у когото Настрадин Ходжа живя напоследък през цялото време, а живее и сега, оня, който го поеше и хранеше, награждаваше и проявяваше към него всякакви грижи?
— Прав си — рекъл важно емирът. — Ако има такъв укривател, справедливостта налага нему да се отсече главата най-напред. Но покажи ни тоя укривател, Хюсеин Хуслия.
През тълпата минал сдържан ропот; предните предавали на задните думите на емира.
— Но ако емирът не поиска да накаже тоя главен укривател, ако великият емир го остави жив, справедливо ли ще бъде тогава да бъдат наказани дребните укриватели?
Емирът отговорил, все повече и повече зачуден:
— Ако ние не пожелаем да накажем главния укривател, разбира се, ще се откажем от наказанието на дребните укриватели. Но едно не разбираме ние, Хюсеин Хуслия, какви причини могат да ни накарат да се въздържим от наказанието на главния укривател? Къде е той? Покажи ни го и ние веднага ще отделим главата от тялото му.
Настрадин Ходжа се обърнал към народа:
— Чухте ли думите на емира? Повелителят на Бухара каза, че ако той не поиска да накаже главния укривател, който ей-сега ще назова, тогава всички тия малки укриватели, изправени сега пред дръвника, ще бъдат освободени и пуснати при семействата си, Правилно ли казах, о, повелителю?
— Правилно каза, Хюсеин Хуслия — потвърди емирът. — Ние даваме нашата дума. Но покажи ни по-скоро главния укривател.
— Чувате ли? — рекъл Настрадин Ходжа, като се обърнал към народа. — Емирът дава дума!
Той въздъхнал дълбоко. Усещал върху себе си хилядите очи.
— Най-главният укривател…
Той се запънал, обгърнал с очи мегдана; мнозина забелязали скръб и смъртна мъка по лицето му. Той се сбогувал с любимия свят, с хората и слънцето.
— По-бързо! — нетърпеливо извикал емирът. — Говори по-бързо, Хюсеин Хуслия!
Настрадин Ходжа казал с твърд, звънлив глас:
— Най-главният укривател си ти, емире!
Той с рязко движение свалил чалмата си, смъкнал лъжливата си брада.
Тълпата ахнала, замряла. Емирът, изблещил очи, мърдал беззвучно устни. Придворните се вкаменили.
Тишината не траяла дълго.
— Настрадин Ходжа! Настрадин Ходжа! — завикали в тълпата.
— Настрадин Ходжа! — зашепнали си придворните.
— Настрадин Ходжа! — възкликнал Арсланбег.
Най-сетне се опомнил и самият повелител. Устните му неясно промълвили:
— Настрадин Ходжа!
— Да, аз съм! Е, какво, емире, заповядай да ти отсекат главата като на главен укривател! Аз живях в твоя дворец, делях с тебе храната, получавах от тебе награди, бях твой главен и най-близък съветник във всички дела. Ти си укривателят, емире, заповядай да ти отсекат главата!
Хванали Настрадин Ходжа. Той не се съпротивлявал, викал:
— Емирът обеща да освободи осъдените! Вие чухте обещанието на емира!
Народът зашумял, взел да се вълнува. Тройната верига от заптии с мъка сдържала напора на тълпата.
Все по-високо се чували възгласи:
— Освободете осъдените!
— Емирът даде дума!
— Освободете ги!
Шумът в тълпата нараствал и се разширявал. Веригата заптии се огънала назад, притискана от народа. Бахтияр се навел над емира:
— О, повелителю, трябва да ги освободим, иначе народът ще се разбунтува.
Емирът кимнал.
— Емирът държи на думата си! — извикал Бахтияр.
Заптиите се разстъпили. Осъдените веднага изчезнали в тълпата.
Повели Настрадин Ходжа към двореца. Мнозина в тълпата плачели, викали подире му:
— Прощавай, Настрадин Ходжа! Прощавай, наш любими, благородни Настрадин Ходжа, ти ще останеш в сърцата ни винаги безсмъртен.
Той вървял с високо вдигната глава, на лицето му било изписано безстрашие. Пред портите се обърнал, махнал с ръка за сбогом. Тълпата му отговорила е могъщ вик.
Емирът бързо се качил в носилката си. Дворцовото шествие потеглило обратно към двореца.