Леонид Соловьов
Повест за Настрадин Ходжа (27)

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Настрадин Ходжа спечелил доверието и милостта на емира, станал негов най-близък съветник във всички дела. Настрадин Ходжа решавал, емирът подписвал, а великият везир Бахтияр само удрял медния издълбан печат. „О, велики аллах, какво става в нашата държава! — мислено възклицавал той, като четял указите на емира за отменянето на данъците, за безплатно ползуване на пътищата и мостовете, за намаление на пазарните берии. — Та така скоро съвсем ще разорят хазната! Този нов мъдрец — дано му се скапят всичките вътрешности! — разруши за една седмица всичко, над което съм се трудил повече от десет години!“

Веднъж той се осмелил да доложи на емира за съмненията си. Повелителят отговорил:

— Какво знаеш ти, нищожни човече, и какво разбираш? Ние също скърбим не по-малко от тебе за тези укази, които опустошават нашата хазна, но какво можем да направим ние, щом така повеляват звездите! Утеши се, Бахтияр, това е за кратко време, докато звездите дойдат в благоприятно съчетание. Обясни му, Хюсеин Хуслия.

Настрадин Ходжа отвел великия везир настрани, накарал го да седне на възглавките и дълго му обяснявал защо допълнителният данък върху ковашкия, бакърджийския и оръжейния занаят трябва незабавно да се отмени.

— Звездите Ал-Авва в съзвездието Дева и Ал-Балда в съзвездието Стрелец противостоят на звездите Сад-Була в съзвездието Водолей — говорел Настрадин Ходжа. — Разбираш ли, о, почтени и сияйни везирю, те си противостоят и са далеч от съчетание.

— Е, та що, като си противостоят? — възразил Бахтияр. — Те и по-рано са си противостояли, но това ни най-малко не ни пречеше да събираме редовно данъците.

— Но ти забрави за звездата Ак-Дабаран в съзвездието на Бика! — възкликнал Настрадин Ходжа. — О, везирю, погледни небето и ще се убедиш!

— Защо ми е да гледам небето! — отговорил упоритият везир. — Моя работа е да се грижа за непокътнатостта и увеличението на хазната; аз виждам, че от оня ден, когато ти се яви в двореца, доходите на хазната намаляха и притокът на данъците секна. Сега тъкмо е дошъл срокът за събиране на данъците от градските занаятчии; обясни ми защо не можем да ги съберем?

— Как защо? — възкликнал Настрадин Ходжа. — Та нали цял час ти приказвам за това! Мигар и досега не разбра, че на всеки от дванайсетте знака на Зодиака се падат две и една трета стоения на луната!

— Но аз трябва да събера данъците! — отново го прекъснал везирът. — Разбираш ли, данъците!

— Почакай — спрял го Настрадин Ходжа. — Аз още не съм ти разяснил, че съзвездието Ас-Сурея и осемте звезди на Ан-Наими…

На това място Настрадин Ходжа се впуснал; в толкова мъгляви и пространни обяснения, че главата на великия везир бръмнала и пред очите му причерняло. Той станал и излязъл, олюлявайки се. А Настрадин Ходжа се върнал при емира:

— О, повелителю! Старостта е покрила със сребро главата му, но го е обогатила само отвън, без да превърне в злато онова, което се намира вътре в главата му. Той не може да побере моята мъдрост. Нищо не разбира, повелителю. О, ако притежаваше само една хилядна от ума, притежаван от великия емир, който затъмнява самия Лухман!

Емирът милостиво и самодоволно се усмихнал. През всичките тия дни Настрадин Ходжа с голямо усърдие му внушавал колко велика е неговата мъдрост и напълно успял в намерението си. И сега, когато му доказвал нещо, емирът слушал с дълбокомислен вид и не възразявал, да не би да открие истинската дълбочина на ума си.

На следния ден Бахтияр казал в кръга на придворните:

— Новият мъдрец, същият този Хюсеин Хуслия, ще ни разори всички! Ние се обогатяваме само в дните, когато се събират данъците, и имаме възможност да гребем от голямата и пълноводна река, която тече към хазната на емира. И ето, дойде време да загребем, но тоя Хюсеин Хуслия ни пречи. Той се позовава на разположението на звездите, но кога и кой е чувал звездите, управлявани от аллаха, да се разполагат в ущърб на знатните и благородни хора, за да благоприятствуват в същото време някакви презрени занаятчии, които, уверен съм, сега безсрамно изплюскват надниците си, вместо да ни ги дадат. Кога и кой е чувал за такова разположение на звездите? Това не е казано в нито една книга, защото такава книга, дори ако се появеше, би била незабавно изгорена, а човекът, който я е съчинил, би бил прокълнат и предаден на смъртно наказание като най-голям богохулник, еретик и злодей!

Придворните мълчали, тъй като не знаели още на чия страна е по-изгодно да застанат — на страната на Бахтияр или на страната на новия мъдрец.

— Още сега притокът на данъците се намалява с всеки ден — продължавал Бахтияр. — И не е далеч времето, когато хазната ще обеднее и ние, приближените на емира, ще се разорим и вместо сърмени халати, ще облечем прости, груби, и вместо с по двайсет жени, ще се задоволяваме само с по две, и вместо сребърни блюда, ще ни поднесат глинени, и вместо крехко, младо овне, ще ни сложат в пилафа жилаво говеждо, което е само за кучетата и занаятчиите! Ето какво ни готви новият мъдрец Хюсеин Хуслия и оня, който не вижда това, е сляп, и тежко му!

Така говорел той, като се мъчел да настрои придворните против новия мъдрец.

Напразни били усилията му.

Хюсеин Хуслия все повече и повече успявал в издигането си.

Особено се отличил той в „Деня на възхваляването“. По стар обичай всички везири, велможи, мъдреци и поети всеки месец се съревновавали пред лицето на емира кой най-добре ще го възхвали. На победителя се давала награда.

Всички изказали похвалите си, но емирът останал недоволен.

— Същото ни казвахте вие и миналия път — рекъл той. — И ние намираме, че вие сте недостатъчно усърдни в славословието. Не искате да обременявате ума си, но ние ще ви накараме да се потрудите днес. Ще ви задаваме въпроси, а вие сте длъжни да отговаряте, като съчетавате в отговорите си възхвалата с правдоподобното.

Емирът попитал:

— Щом ние, великият бухарски емир, съгласно вашите твърдения сме могъщ й непобедим, защо господарите на съседните мюсюлмански страни и досега не са ни пратили посланиците си с богати подаръци и с изява на пълното си, покорство пред нашето непреодолимо владичество? Чакаме вашите отговори на този въпрос.

Пълен смут обзел придворните. Те бъбрели нещо неразбрано, мъчели се по всякакъв начин да се отклонят от пряк отговор. Едничък само Настрадин Ходжа запазвал уверено спокойствие. Когато, дошъл неговият ред, той рекъл:

— Нека жалките ми думи се удостоят с вниманието на великия емир. На въпроса на нашия господар е лесно, да се отговори. Всички останали владетели, които управляват съседните страни, живеят в постоянен страх и трепет пред всемогъществото на нашия господар. И разсъждават по такъв начин: „Ако пратим на великия, славен и могъщ бухарски емир богати подаръци, той ще помисли, че земята ни е много богата, и съблазнен от това, ще дойде с войската си да заграби нашата земя. Ако, наопаки, му пратим по-бедни подаръци, ще се оскърби и пак ще потегли срещу нас с войската си. Той, бухарският емир, е велик, славен и могъщ и най-добре е да не му напомняме за съществуването си.“ Ето как разсъждават другите владетели и причината, за да не пращат в Бухара пратеници с богати дарове, трябва да се търси в непрестанния им трепет пред всемогъществото на нашия господар.

— Ето! — извикал емирът, изпаднал в пълен възторг от отговора на Настрадин Ходжа. — Ето как трябва да се отговаря на въпросите на емира! Чухте ли! Учете се, о, глупци, прилични на пънове! Наистина Хюсеин Хуслия десеторно превъзхожда, всички ви с мъдростта си! Обявяваме му своето благоволение.

И тозчас дворцовият готвач изтичал при Настрадин Ходжа и му натъпкал устата с халва и шекер! Бузите на Настрадин Ходжа се издули, той се задушавал, гъста сладка слюнка потекла по брадата му.

Емирът задал още няколко също тъй коварни въпроса. Отговорите на Настрадин Ходжа, били всеки път най-добрите.

— В какво се състои първото задължение на придворния? — попитал емирът.

Настрадин Ходжа му отговорил така:

— О, велики и блестящи повелително! Първото задължение на придворния се състои във всекидневно упражнение на гръбнака, за да придобие последният необходимата гъвкавост, без която придворният не може да изрази по достоен начин предаността и благоговението си. Гръбнакът на придворния трябва да притежава способност да се прегъва, а също тъй да се извика във всички посоки за разлика от закостенелия гръбнак на простия човек, който не умее и да се поклони както трябва.

— Тъкмо така е! — извикал възхитеният емир. — Тъкмо така, всекидневно упражнение на гръбнака! Повторно обявяваме нашето благоволение на мъдреца Хюсеин Хуслия!

За втори път натъпкали устата на Настрадин Ходжа с халва и шекер.

Този ден мнозина от придворните преминали от страната на Бахтияр на страната на Настрадин Ходжа.

Вечерта Бахтияр повикал при себе си Арсланбег. Новият мъдрец заплашвал еднакво и двамата и за да го сломят, те забравили временно старата си вражда.

— Добре ще е да му сипем нещо в пилафа — рекъл Арсланбег, който бил майстор в тия работи.

— А после емирът ще ни отсече главите! — възразил Бахтияр. — Не, почтени Арсланбег, трябва да се действува другояче. Ние трябва да хвалим и превъзнасяме по всякакъв начин мъдростта на Хюсеин Хуслия и, да направим така, че в сърцето на емира да се прокрадне съмнение, Дали мъдростта на Хюсеин Хуслия не превъзхожда в очите на придворните неговата собствена, емирска мъдрост. А ние неуморно ще хвалим и превъзнасяме Хюсеин Хуслия и ще настъпи ден, когато емирът ще почне да завижда. И този ден ще бъде последен в издигането на Хюсеин Хуслия и пръв в неговото падане!

Но съдбата грижливо вардела Настрадин Ходжа и дори грешките му обръщала в негова полза.

Когато Бахтияр и Арсланбег, които всеки ден хвалели без мярка новия мъдрец, почти постигнали с общи усилия целта си и емирът, за сега още тайно, започнал вече да завижда, случило се така, че Настрадин Ходжа сбъркал.

Те се разхождали с емира в градината, вдъхвали благоуханието на цветята и се наслаждавали от пението на птиците. Емирът бил мълчалив. В това мълчание Настрадин Ходжа долавял скрита неприязън, но не можел да разбере причината й.

— А как е твоят пленник, оня старец? — попитал емирът. — Научи ли ти, Хюсеин Хуслия, истинското му име и намеренията, с които е дошъл в Бухара?

Настрадин Ходжа в това време мислел за Гюлджан и отговорил разсеяно:

— Нека великият повелител прости нищожния си раб. Не можах да изтръгна от този старец нито дума, Той мълчи като риба.

— Но ти опита ли да го подложиш на мъчение?

— О, велики повелителю, и още как! Оня ден му изпотроших ставите, а вчера цял ден разклащах с железни клещи зъбите му.

— Разклащането на зъбите е хубаво изтезание — рекъл емирът. — Странно, че мълчи. Може би ще трябва да ти пратя на помощ изкусен и опитен палач?

— О, не, нека великият повелител не се обременява с грижи! Утре ще приложа ново изтезание: ще пронижа езика и венците на този старец с нажежено шило.

— Почакай, почакай! — възкликнал емирът и лицето му просияло. — Но как тогава ще може да каже името си, щом пронижеш езика му с нажежено шило? Ти не си помислил за това, Хюсеин Хуслия, и не си предвидил, но ние, великият емир, помислихме, предвидихме и предотвратихме грешката ти, от което личи, че макар да си несравнен мъдрец, нашата мъдрост многократно превъзхожда твоята, в което ти сега се убеди.

Радостният, сияещ емир заповядал незабавно да свикат придворните, а когато те се събрали, съобщил им, че днес е надминал с мъдростта си Хюсеин Хуслия, като е предотвратил грешката, която мъдрецът е бил готов да извърши.

Придворният летописец старателно записал всяка дума на емира, за да се прослави мъдростта му в следващите векове.

От този ден завистта напуснала сърцето на емира.

Така благодарение на една случайна грешка Настрадин Ходжа разрушил коварните замисли на враговете си.

Но го спохождали, и все по-често, самотни нощни часове на непоносима мъка. Пълната месечина греела високо над Бухара; със слабо сияние светели кахлените калпаци на безбройните минарета, а мощните им каменни подножия тънели в синкав дим. Летял ветрец, прохладен над покривите и душен долу, дето земята и стените, нажежени през деня, не изстивали и през нощта. Всичко наоколо спяло — дворец, джамии, колиби, само кукумявката тревожела с пронизителни викове горещата дрямка на свещения град. Настрадин Ходжа седял пред отворения прозорец. Той усещал със сърцето си, че Гюлджан не спи, мисли за него и може би двамата сега гледат едно и също минаре, но не се виждат един друг, разделени от стени, решетки, стража, евнуси и старици. Настрадин Ходжа съумял да отключи портите на двореца, но харемът както преди бил заключен здраво, само случаят можел да го отвори пред Настрадин Ходжа. Той неуморно търсел този случай. Напразно! Дори не можал досега да прати вест на Гюлджан за себе си.

Той седял до прозореца, целувал вятъра и му казвал: „Ех, какво ти струва! Литни за минутка през прозореца й, докосни устните й. Предай на Гюлджан моята целувка и моя шепот, кажи й, че не съм я забравил, че ще я спася!“

Вятърът отлитал по-нататък, Настрадин Ходжа оставал сам с мъката си.

Настъпвал денят, а с него — обичайните грижи и тревоги. Пак трябвало да отива в голямата зала и да чака там излизането на емира, да слуша ласкателните думи на придворните, да отгатва хитрите интриги на Бахтияр, да лови погледите му, изпълнени със затаена злост. После трябвало да пада ничком пред емира, да му изказва възхвали, после да седи дълги часове заедно с него, да гледа, скривайки отвращението си, неговото подпухнало, увехнало лице, да слуша внимателно глупавите му приказки, да му обяснява разположението, на звездите. Всичко това до такава степен омръзнало и опротивяло на Настрадин Ходжа, че той дори престанал да измисля за емира нови доказателства и всичко наред — главоболието на емира, недостига на вода в нивите, повишаването на цените на пшеницата, — всичко обяснявал с едни и същи думи, като се позовавал все на едни и същи звезди.

— Звездите Сад-ад-Забих — казвал той с отегчен глас — противостоят на съзвездието Водолей, докато планетата Меркурий е застанала наляво от съзвездието Скорпион. С това се обяснява днес безсънието на повелителя.

— Звездите на Сад-ад-Забих противостоят на планетата Меркурий, докато трябва да запомня това… Повтори, Хюсеин Хуслия.

Великият емир нямал никаква памет. На следния ден разговорът започвал отново:

— Морът по добитъка в планинските местности се обяснява с това, о, велики емире, че звездите Сад-ад-Забих са влезли в съчетание със съзвездието Водолей, докато планетата Меркурий противостои на съзвездието Скорпион.

— Значи звездите Сад-ад-Забих — казвал емирът. — Трябва да запомня това.

„Всемогъщи аллах; колко е глупав! — с тъга мислел Настрадин Ходжа. — Той е по-глупав и от багдадския халиф! Колко ми е омръзнал, и скоро ли ще се измъкна оттук!“ А емирът подхващал други разговори:

— В нашата държава, Хюсеин Хуслия, дарят сега пълен мир и спокойствие. И дори нищо не се чува за оня нечестивец. Къде ли е могъл да се дене и защо ли мълчи? Обясни ми, Хюсеин Хуслия.

— О, всемогъщи господарю, средоточие на вселената! Звездите на Сад-ад-Забих… — започвал отегчено Настрадин Ходжа и повтарял отново всичко, казано вече много пъти. — А освен това, велики емире, тоя нечестивец Настрадин Ходжа е бил в Багдад и, разбира се, е слушал, за моята мъдрост. Когато му е станало известно, че съм пристигнал в Бухара, скрил се е, обзет от страх и трепет, защото знае, че нищо не ми струва да го заловя.

— Да го заловиш! Това би било много хубаво! Но по какъв начин мислиш да го заловиш?

— За това ще изчакам благоприятно съчетание на звездите Сад-ад-Забих с планетата Юпитер.

— С планетата Юпитер — повторил емирът. — Трябва да запомня това. Знаеш ли, Хюсеин Хуслия, каква мъдра мисъл ни осени тая нощ? Помислихме, че Бахтияр трябва да се прогони от неговата длъжност, а тебе да поставим велик везир.

И Настрадин Ходжа трябвало да падне ничком пред емира, да го възхвали и му благодари, а после да му обясни, че сега не бива да се прави смяна на везирите, защото звездите от Сад-ад-Забих не благоприятствуват за това. „По-скоро, по-скоро да се измъкна оттук!“ — възклицавал мислено Настрадин Ходжа.

В очакване на сгоден случай Настрадин Ходжа влачел в двореца безрадостно, тъжно съществование. Теглело го към пазара, сред тълпата, към чайханата, към опушената механа; той би дал всички ястия на емира за една паница подлучена, пареща от пипер чорба от овнешки крака, за жилите и хрущялите в пазарския, евтин пилаф. Би разменил своя сърмен халат за коя да е окъсана вехтория, само вместо славословия и възхвали да чуе проста, неизкуствена реч и гръмовит смях от все сърце.

Но съдбата продължавала да изпитва Настрадин Ходжа и не пращала сгоден случай. А през това време емирът все по-често питал кога най-сетне звездите ще му позволят да вдигне с царствена ръка покривалото на новата наложница.