Лиляна Минкова (преводач)

Преводни произведения

Фейлетон

Мемоари/спомени

Роман

Новела

Повест

Очерк

Пиеса

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Лиляна Минкова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Лиляна Минкова
български русист
Родена
Лиляна Тодорова Минкова
Починала
2016 г. (83 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Работила вСофийски университет
Българска академия на науките

Лиляна Тодорова Минкова е българска литературна историчка, преводачка от няколко езика и изследовател на българо-руските и българо-украинскитe литературни връзки през XIX век. Тя е сред най-авторитетните учени, посветили се на преводната литература през епохата на Българското възраждане и на българския културен кръг в Москва.

Биография

Родена е на 29 август 1932 г. в София. Осиновена е от вдовицата на бележития български и руски просветен деец Тодор Минков, пристигнала в България след 1925 г. През 1952 г. завършва гимназия „Пенчо П. Славейков“ в София. През 1956 г. се дипломира в Софийския държавен университет, Факултет по славянски филологии, специалност „Руска филология“ и започва научната си дейност като редовен аспирант в Института за литература, секция по Руска литература. През 1969 г. става кандидат на филологическите науки (днес доктор по филология) с дисертация на тема „Любен Каравелов и украинската литература“.[1]

Работила е в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ като хоноруван асистент по руска класическа литература в периода 1958 – 1960 г., а от 1961 г. – на различни академични длъжности в Институт за литература при БАН, Секция по сравнително литературознание. От 1994 г. е старши научен сътрудник I степен. Автор е на книги и множество научни статии и студии[2].

Преводач е на класически руски произведения като „Майстора и Маргарита“, „Театрален роман“, „Животът на господин дьо Молиер“, „Зойкина квартира“[3], „Бялата гвардия“ и други произведения на Михаил Булгаков, „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров и много други произведения на руската литература (от Николай Гогол, Фьодор Достоевски, Иван Бунин, Александър Куприн, Михаил Пришвин, Василий Шукшин), а също преводи от френски (Молиер, Алфред дьо Мюсе, Робер Ескарпи) и украински език.

За превода на романа „Дванайсетте стола“ Лиляна Минкова става носител на наградата „Христо Г. Данов“ (2005)[4][5].

През януари 2016 г. проф. Лиляна Минкова лично дарява на Нов български университет своите архиви[6].

Награди и отличия

Носител е на ордените „Св. св. Кирил и Методий“ І степен (1982) и „Дружба народов“ (1988).[7]

Библиография

Изследвания

  • О. М. Бодянски и Българското възраждане. София: БАН, 1978
  • Български възрожденци в Русия. София: Карина-Мариана Тодорова, 2005, 352 с. ISBN 954-315-031-1
  • Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски (2009; съавтор Лучия Антонова-Василева)
  • Захари Княжески – един от първите. София: Фама, 2012, 192 с. ISBN 978-954-597-437-3

Източници

  1. ↑ Лиляна Тодорова Минкова. НАЦИД, архив на оригинала от 25 октомври 2022, https://web.archive.org/web/20221025125140/https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/8869, посетен на 25 октомври 2022 
  2. ↑ Страница за ст.н. с. д-р Лиляна Минкова в сайта на Института за литература към БАН, архив на оригинала от 29 май 2007, https://web.archive.org/web/20070529094012/http://www.ilit.bas.bg/bg/liliana_minkova.php, посетен на 6 януари 2008 
  3. ↑ Афиш на „Зойкина квартира“ на сайта moreto.net.
  4. ↑ „Константин Павлов с награда „Христо Г. Данов“, в. „Монитор“, 11 юни 2005.
  5. ↑ „Дванайсетте стола“ на сайта knigabg.com.
  6. ↑ Фонд „Проф. Лиляна Минкова“, Архив на Нов български университет.
  7. ↑ Лиляна Минкова в Sesdiva.eu.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни