Иля Илф, Евгений Петров
Праведници и мъченици

(„Отломка от империята“, филм на режисьора

Ермлер. „Турксиб“, филм на режисьора Турин)

Това беше компания от праведници, страдалци и мъченици. С една дума, те бяха кинорежисьори. Много бяха, десетина души. Те пиеха чай и с горчиви усмивки разговаряха за съдбините на съветското кино.

— Ужас! Ужас! — възкликна един нисичък и дебел режисьор. — Какво им е нужно? Какво искат от нас? И какво им трябва?

— От нас искат съветски филми.

— Ами нали аз през цялото време поставям филми с идеология — заквича шишкото. — Кой постави филма „Манастирските грешници“? Аз. Напълно съветски филм, а те казват, че било порнография.

— Да — мрачно заяви друг режисьор с облещени очи. — Порнография сега не може.

— Ама че скучно нещо — развика се киношишкото. — Какъв ще е тоя филм без порнография?

Но отговор на този въпрос нямаше. Мълчаха киноправедниците, киномъчениците, кинострадалците.

— Тежко! — каза трети режисьор с болярска брада. — Порнографията е забранена, а мигар мистиката не е забранена?

— И мистика не може.

— Какъв кошмар!

— Фокстрот не може.

— А да не би да разрешават криминални филми?

— И криминални не може.

— Истински хаос.

— Докъде я докарахме!

— Докарахме я дотам, че не се позволява даже и честна комсомолска целувка в едър план.

— За целувчица в едър план два месеца ще те заклеймяват из вестниците.

— И тайните на минаретата са забранени.

— От отчаяние вземаш, та скалъпиш нещо остро агитационно, но пак в резултат общо недоволство. Примитивно било, казват. Неизразително.

— Ще ти се да умреш. Да легнеш и да умреш. Като Петроний.

— Тъкмо стана дума за Петроний. Поставих тия дни едно филмче. Из римския живот. Мистика няма, фокстрот няма, целувка в едър план няма. Нищо няма, абсолютна история, граничеща с натурализъм — при мен Нерон повръща на пиршеството. И какво? Не може! Жалка работа, казват. Какво значи това? И исторически филми вече не може? В сърцето ти се прицелват? За гушата те стискат?

Беловласият халтураджия, който изрече това, се отпусна в изнемога на плюшения диван.

— И разлагащата се Европа не може — добави един млад човек, очевидно многообещаващ асистент.

Всички се нахвърлиха върху младия човек.

— Открихте Америка! Ако ни позволяваха разлагащата се Европа… О-о-о!

Като се наприказваха до насита, режисьорите се разотидоха по своите шатри. Всичко им беше ясно:

— Естествено. Съсипаха кинематографията. Пускай кепенците. Невъзможно е да се работи.

Оказа се обаче, че няма никакви следи от кепенци.

В двата последни филма „Турксиб“ и „Отломка от империята“ няма ни мистика, ни порнография, ни разлагаща се Европа, ни тайни на минаретата, ни повръщащи цезари, ни дългометражни целувки в едър план, въобще нищо от онова, което компанията киноправедници счита за елементи, придаващи интерес на филма.

И ако някой каже на постановчиците на безкрайното количество кинобоклуци, че именно поради това са хубави и „Турксиб“, и „Отломка от империята“, те няма никога да му вярват.

И наистина: вместо хански наложници главната роля във филма „Турксиб“ играят релсите.

В „Отломка от империята“ изящният млад човек с профил на Рамон Наваро е заменен от отдавна небръснатия подофицер Филимонов.

В тия филми има нещо, което забравят праведниците и мъчениците. Има талант, правдива тема и обикновена политическа грамотност.

И на воплите на кинорежисьорите, на скръбните въпроси „какво е нужно в края на краищата“, има само един отговор:

— Талант и умение да се върви в крак с времето.