Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пивной рассказ, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
vellpape (2014)

Издание:

Михаил Булгаков. За ползата от алкохолизма

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

Предпечат: Митко Ганев

Издателска къща „ФАМА“, София, 2011 г.

ISBN: 978-954-597-411-3

 

Михаил Булгаков

Рассказы и фельетоны


Вагонът–лавка на Киевската транспортно–потребителска кооперация четири месеца продаваше само бира.

Из писмо на кореспондент

На гарата очакваха с нетърпение вагона–лавка и го дочакаха. Той пристигна и железничарите се втурнаха на тълпи към него.

— Дочакахме…

Първото, което се хвърли в очи на жителите на гарата, беше лозунгът на стената на вагона:

Неприлични думи да не се използват!

Под него друг:

На лица в нетрезво състояние не продаваме!

— Брей! — смаяха се железничарите. — Виж ти какви лозунги са се пръкнали. Досега пишеха: „Укрепвай кооперацията…“ или, да речем: „Съветската кооперация ще спаси… как беше… май беше ситуацията…“ Или нещо научно… Това тук е по–просто.

— Укрепили сме я, изглежда!

— Та да не псуваме, значи.

— Братлета, замириса на бира!… Ама не разбирам откъде?

— Ерьомкин лъха на бира, те с майстора пресушиха преди малко шест бирички.

Вратата на вагона се отвори и надникна кооперативен на вид гражданин.

— Не се блъскайте, граждани — помоли той и от думите му във въздуха се понесе толкова приятна струя, че Ерьомкин, вместо да попита: „Ботуши има ли?“ — попита:

— Сушена риба има ли?

— Разбира се, хем първо качество — отговори радостно коопспецът.

— Аз за басма съм дошъл.

— Ще прощавате, но басма няма.

— От оная на квадратчетата, няма ли?

— Съжалявам, но няма.

— Американ?

— Прощавайте, но и американ няма.

— Какъв плат имате?

— Бира, кадифена, тъмна.

— Ха–ха–ха!… Хайде, дайте, ако обичате, шест бутилки.

— Ботушите колко струват?

— Много съжалявам, но ботуши няма… Какво? Газ ли? Не продаваме. И газолин не продаваме. Вместо газолин, лелко, мога да ви предложа, „Стенка Разин“ или „Червена Бавария“.

— Изтрябвал ми е твоят „Разин“! Мен за примуса ми трябва.

— За примуси нищо не продаваме.

— Ами тогава що сте се довлекли, дяволи недни?

— Ще ви помоля, бабо, да не псувате.

— Като хвана бутилката, че като замлатя ваште кооператори. Ти стока чакаш, а те пиячка докарали…

— Биричка, ако може, две дузинки.

— Грах няма ли?

— Бира!

— Бира!

— Бира!

— Бира!

— Бира!

— Бира!

* * *

Вечерта, когато гарата потъна в бира до козирката, единственият останал трезвен — кореспондентът — седеше и на лунна светлина (в лампата нямаше какво да налее) пишеше до „Гудок“:

От името на служителите на нашата гара на Московско–Киевската жп линия моля „Гудок“ да накара заспалия учрежденски профсъюз № 5 и управата на кооперацията да се явят на линията с продукти. В противен случай в знак на протест се отказваме от доброволното членство в кооперацията.

Тлъстата луна си кротуваше на небето, понеже и тя май беше пийнала и намигаше…

Край