Михаил Булгаков
Запорожците пишат писмо на турския султан

Тамбов, Началника на 4–ти участък.

… Моля съобщете незабавно: с каква именно цел станахте абонат на местния вестник „Тамбовска правда“?

Из служ. записка на началника

от 7 май т.г.

Съобщил рабкор № 56

НУ–4, тоест началникът на 4–ти участък на жп линията, затвори добре вратата за канцеларията и каза:

— Поздравявам ви, драги колеги. После се обърна към счетоводителя, поклони му се подигравателно и добави: — Най–вече на вас мерси, уважаеми другарю Кришкин. Грачихте, грачихте: абонирай ни, абонирай ни — на ти сега един абонамент! Та сега какво ще му отговорим?

Мълчание.

— Четящи читатели — продължи язвително НУ–4, — живеехме си мирно и тихо, никого не закачахме. Да, ама не, на тях вестник им трябвал. Как ще се оправдая сега пред началството?

Мълчание.

— Мълчите, а? — попита с горчивина НУ–4. — Натопихте ме и да ви няма, така ли? Сам си се оправяй, дъртако неден, казвай защо си подкокоросал подчинените си да се абонират за вестник?

— Ядосан ли е? — попита деловодителят.

— Не е за приказка — отговори НУ, — направо е побеснял. С каква цел се абонирахте — това иска да знае?

— Ехиден въпрос — отбеляза старшият майстор.

— Да бе, бъдете спокойни — обади се НУ, — там умеят да питат. Там просто ей тъй не питат. И тъй, вашето уважаемо мнение, другари четящи?

— Трябва да свикаме военен съвет. Все ще измислим нещо — посъветва деловодителят.

— Правилно! Седнете в кръг, братлета — изкомандва тревожно НУ, — заедно я загазихме, заедно ще отговаряме. Като другари.

Всички събраха с грохот столовете си.

— Запорожците пишат писмо на турския султан, картина на прочутия художник Айвазовски!

— Картината е на Репин — каза образованата машинописка.

— По дяволите, не е важно! И тъй, моля желаещите да представят предложенията сй. Как по–хитро да му го извъртим?

— Само да не помисли, че сме го чели!

— Опазил ни Господ…

— Няма да се отървем от неприятности.

— Аз имам предложение!

— Е?

— Да му напишем, значи, така: предвид на това, че тапетите в поверената ми канцелария вследствие на гражданската война…

— Вася, записвай…

— … съвсем избеляха, бе закупен комплект от вестник „Тамбовска правда“ за облепване на споменатото помещение.

— Чудесно!

— Не е много чудесно. Ще отговори с въпрос — поради що не го облепихте с чиста хартия?

— Ами ако опитаме така… Пиши, Васюк: по причина на това, че цигарената хартия е ужасно скъпа, от мен бе закупен комплект от този вестник, за да го ползват служащите от поверения ми участък като цигарена хартия.

Основание: вестник „Тамбовска правда“ се печата на полезна за здравето долнокачествена тънка хартия. Освен това „Известията на Изпълнителния комитет“ не стават за пушене, понеже са дебели.

— Хитро!

— А знаете ли какво? — обади се изведнъж един от приятелите на НУ — Аз знаете ли какво измислих? Ванюша, имам предложение…

— Давай!

Приятелят се смути.

— В присъствието на дами ми е неудобно.

— На ухо ми го кажи.

Сред тихия смях на запорожците, които явно се бяха сетили за какво става дума, приятелят прошепна нещо на ухото на НУ.

— Глупак — отговори му кратко НУ, — седни си.

— Абажури за лампите сме правили!

— Запиши.

— Масите сме застилали!

— Това е добре!

— Летни фуражки за майсторите!

— За разпалване на печките в служебните помещения!…

До вечерта отговорът беше готов, преписан на пишеща машина и изпратен:

В отговор на вашето запитване под № 4393 от 1 май т.г. съобщавам, че вестник „Тамбовска правда“ беше закупен от мен за техническите нужди на поверения ми участък като например: облепване на служебните помещения, разпалване на печките, застилане на масите, направа на абажури за лампите в канцеларията и на фуражки в качеството на летни работни дрехи.

Що се отнася до подозрението, че уж в участъка били чели вестника, съобщавам, че нищо подобно не съм забелязал. В случай, че открия нещо, срещу виновните ще бъдат взети бързи мерки. С уважение, ваш НУ…