Михаил Булгаков
Обмяна на веществата (Бележник)

Изкарах в Одеса от сода каустик 1000 десетачки. На днешна дата пристигнах в Москва. Настанявам се. Ще ми стигнат ли? Хе–хе! И още как…

Който човек има пари, лесно може да си намери квартира в Москва. Вече имам. Управата дава под наем за 28 десетачки на месец великолепна стая с гоблен, телефон и клозет. Всички други живеещи в къщата са жалки дрипльовци.

Подписах договор за година. Пренесох се. Гобленът е зелен. Днес, като минавах през двора, някакви жени ме гледаха, сочеха ме с пръст. Нека ми се кланят. Председателят рече: „Вие сте ни единственият богат човек“. Хе–хе. Приятно е. Парите са сила — спор няма. Купите са козове!

Купих мебели — 80 десетачки.

Пружи матра — 15.

Дявол я взел тая стая, много пари гълта.

Е, моля ви се!… Цъфна един с огромна брада. С неприятно лице. Колко плащате за стаята, ме пита? Вас к’во ви засяга? Оказа се финансов инспектор!…

Бе той луд ли е?! Наемът, рече, е 1/5 част от бюджета, значи печелите на месец 28×5 = 140 десетачки. Или за година 1680 десетачки! Следователно дължите данък… Смята, смята и пресметна, че бил 120 десетачки!

О–о, не… няма да ги платя!

Платих ги, хем с глобата, да го вземат мътните дано!

В къщата се спука водопроводът. Разхвърлиха според наема кой колко да даде. Аз двайсе десетачки.

Ремонт на стълбището. От мен пропорционално — 18 десетачки.

Аеро. Деца — 1 десетачка.

Армията безпризорна — 1 десетачка.

(Вие сте „богат“ — викат).

Доброволното дружество за подпомагане на химическата индустрия… На земеделието…

За туберкулозните пролетарии дадох петнайсе копейки.

Асфалтираха двора, от всички по рубла, от мен 5 десетачки. Бе я вървете по дяволите! Идеше ми да я зарежа тая стая… но не може, неустойката е 500 десетачки.

Умът ми не го побира… Цялата къща се издържа за моя сметка. Навсякъде сложиха липсващите стъкла, детска площадка направиха, председателят на управата — с нов панталон (решиха да му дават заплата).

Цъфна финансовият и ме обложи с допълнителен данък като „извънредно богат човек“. Еднократно 500 десетачки. Чак изскимтях. Нищичко не разбирам. Откъм двора мирише на асфалт. Разорих се — му викам, а той: Само се опитайте да не ги платите.

Описаха мебелите, гоблена, телефона, куфарите, деветте ми костюма, част от златото.

Заминавам за Одеса да изкарам нещо от сода.