Михаил Булгаков
Египетска мумия

(Разказ на член на профсъюза)

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Египетская мумия, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
vellpape (2014)

Издание:

Михаил Булгаков. За ползата от алкохолизма

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

Предпечат: Митко Ганев

Издателска къща „ФАМА“, София, 2011 г.

ISBN: 978-954-597-411-3

 

Михаил Булгаков

Рассказы и фельетоны


Пристигнахме ние с председателя на нашия местен профкомитет в Ленинград в командировка.

Обиколихме инстанциите, изпълнихме си задачките и председателят ми вика:

— Слушай, Вася, я да идем в Народния дом.

— Да съм забравил там нещо?

— Чудак! — отговаря ми нашият председател на месткома. — В Народния дом ще ти предложат здравословни развлечения и ще си починеш в съответствие с член 98–и от Кодекса на труда. — Председателят знае наизуст всички членове, та даже го смятат за чудо на природата.

— Добре де.

Отидохме. Платихме си, както си му е редът, и почнахме да прилагаме член 98–и. Най–напред използвахме колелото на смъртта. Обикновено огромно колело с прът в средата. При което колелото започва, по неизвестни причини, да се върти с бясна скорост и да изхвърля по дяволите всеки седнал на него съюзен член. Много е смешно, в зависимост от това как ще изхвърчиш. Аз прескочих много комично някаква госпожица и си съдрах панталона. А председателят си навехна оригинално крака и със страшен вик на ужас строши на някакъв гражданин бастуна от абаносово дърво. Докато той летеше, всичко живо изпопада на земята, понеже нашият председател на месткома е човек с огромно тегло. С една дума, когато той падна, аз реших, че ще се наложи да избираме нов председател. Но председателят се надигна, бодър като Статуята на свободата, и напротив, кръв храчеше онзи гражданин със загиналия бастун.

После отидохме в омагьосаната стая, в която таванът и стените се въртят. Там от мен изскочиха бутилките бира „Нова Бавария“, изпити с председателя в бюфета. Откакто се помня, не съм повръщал както в тази проклета стая, а на председателя нищо му нямаше.

Но като излязохме, му казах:

— Приятелю. Отказвам се от твоя член. Проклети да са тия развлечения номер 98!

А той:

— След като вече сме дошли и сме си платили, трябва да видиш и знаменитата египетска мумия.

Влязохме в помещението. Сред небесносиня светлина се появи младеж и заяви:

— Сега, граждани, ще видите феномен с нечувано качество — истинска египетска мумия, докарана преди две хиляди и петстотин години. Тази мумия прорицава миналото, настоящето и бъдещето, като отговаря на въпроси и дава съвети за трудни житейски случаи, а, тайно, и на бременни.

Всички ахнаха от възторг и ужас и представете си, наистина се появи мумия във вид на женска глава, а наоколо й — египетски писмена. Замрях от учудване, като видях, че мумията е съвсем млада, какъвто човек не може да бъде не само на две хиляди и петстотин, но дори на сто години.

Младежът учтиво ни подкани:

— Задавайте й въпроси. По–простички.

Тогава председателят пристъпи напред и попита:

— На какъв език да ги задаваме? Аз египетски не говоря.

Младежът изобщо не се смути и отговори:

— Питайте на руски.

Председателят се изкашля и зададе въпрос:

— Я ми кажи, скъпа мумийо, ти преди февруарския преврат с какво се занимаваше?

Мумията изведнъж пребледня и каза:

— Ходех на курсове.

— Та–ака. Ами, я кажи, скъпа мумийо, била ли си съдена от съветската власт и ако си била, за какво?

Мумията запремига и мълчи.

Младежът крещи:

— Гражданино, бива ли срещу петнайсет копейки да мъчите мумията?

А председателят като почна една бърза стрелба:

— Ами какво е, мила мумийо, твоето отношение към военната повинност?

Мумията се разплака.

— Аз бях милосърдна сестра — рече.

— А какво ще направиш, ако видиш комунисти в църква? Ами кой е другарят Стучка? А къде живее сега Карл Маркс?

Младежът вижда, че мумията се е изложила и крещи относно Маркс:

— Той е умрял!

Че председателят като изрева:

— Не е! Той живее в сърцата на пролетариата.

В този миг светлината угасна и мумията потъна, ридаейки, в преизподнята, а публиката извика на председателя:

— Ура! Благодарим за проверката на фалшивата мумия.

Искаха да го вдигнат на ръце. Но председателят се отказа от почетното вдигане на ръце и ние излязохме от Народния дом, сподирени от виковете на тълпа пролетарии.

Край