Михаил Булгаков
Негърско произшествие (Писмо на рабкора Лаг)

Когато четеш в разни вестници как бият негрите в Америка, не си много изненадан, защото в цивилизованите страни това си е явление житейско.

Но ако в нашата страна се случи произшествие, поразен си до мозъка на костите! В социалистическата държава нямаш право да биеш никого по муцуната, та ако ще да е муцуната на Кирилич.

И тъй, 19 юни т.г.

Беше ден на безкрайно тържество, но и на огромна мъка за всички жени и деца. Понеже стана получаването на заплатите и бюфетът на гара Ряжск–I се препълни с наши отговорни труженици. Сред тях беше удостоил бюфета с присъствието си и нашият отговорен кооперативен деец, някой си В. Той, значи — един.

Освен него и член на местния комитет, той същият член и на бюрото на учрежденския профсъюз, той същият известен скандалджия и алкохолик, извънредно знаменита личност, чието презиме започва с буквата Х. С него станаха двама.

Трети — бившият член на профсъюза Корелин. Нищо особено, доста симпатична личност, която не се беше прославила с големи подвизи в републиката, предимно монтьор.

И четвърто, разни други личности.

С една дума, насядаха те край масите и се нарязаха до пределно натоварване, по четиристотин и двайсет пуда на ос, че после и отгоре, от което почнаха да им загряват шийките и буксите.

Пръв дерайлира именно нашият кооперативен деец и заяви гръмогласно:

— Братлета! Почва да ми се струва, че не сме на гара Ряжск, а в Америка, в град Чикаго!

Защо му се беше привидял Чикаго, един дявол знае.

Останалите ревнаха като деца, изоставени от майките си:

— Загинахме си! Значи няма да видим вече силна руска водка!

— Грешите като риба в лед! — заяви им нашият кооператор, че като ревна:

— Псст!… Ей ти, негъра!

И се появи келнерът Кирилич. Той не е никакъв негър, а обикновен бял човек.

— Какво ще обичате?

— Донес ни бутилка от яката руска.

— Веднага!

Донася той след известно време бутилка силна руска водка и заявява:

— Парите, ако обичате…

Сега цялата компания се възмути до самото си дъно:

— Какво, нямаш ни доверие?! Бе ти знаеш ли ние кои сме?

А Кирилич да вземе да им отговори:

— Много добре зная! — (Как да не знае! Той нали тъкмо затова им иска парите.)

Надигна се нашият разярен кооператор В. И като ревна:

— А, така ли?

И така фрасна с кооперативно–отговорния си юмрук Кирилич по ухото, че на всички присъстващи от първа класа свитки им излязоха от очите.

След което стана скандал.

Как гледате на такива произшествия, другари?

Ние гледаме на такива произшествия крайно отрицателно и тъкмо затова публикуваме вашето писмо.