Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Театральный роман, 1929 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Лиляна Минкова, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Михаил Булгаков
Заглавие: Театрален роман
Преводач: Лиляна Минкова
Година на превод: 1967
Език, от който е преведено: руски
Издание: четвърто (не е указано)
Издател: Дневен труд и 24 часа, Mediasat Group, S. A.
Град на издателя: София
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: в Германия
Художник: Brand X Pictures/Burke/Triolo Productions
ISBN: 84-9819-407-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13154
История
- — Добавяне
Предговор
Предупреждавам читателя, че нямам нищо общо с написването на тези записки и че се сдобих с тях при твърде странни и печални обстоятелства.
Точно в деня на самоубийството на Сергей Леонтиевич Максудов, извършено в Киев през пролетта на миналата година, получих изпратена своевременно от самоубиеца внушителна бандеролна пратка и писмо.
В пратката се оказаха тези записки, а съдържанието на писмото беше чудато.
Сергей Леонтиевич заявяваше, че напускайки живота, подарява записките си на мен, неговия единствен приятел, за да ги редактирам, да сложа под тях своето име и да ги издам.
Странно, но предсмъртно желание!
В продължение на година търсих да открия роднини или близки на Сергей Леонтиевич. Напразно! Той не бе излъгал в предсмъртното си писмо: нямаше никого на тоя свят.
И аз приемам подаръка.
Сега второ: съобщавам на читателя, че самоубиецът никога през живота си не е имал каквото и да било отношение към драматургията или към театрите, никога не е преставал да бъде това, което си беше — дребен сътрудник на вестник „Вестител на корабоплаването“, и само един-единствен път се е изявил като белетрист, и то несполучливо: романът на Сергей Леонтиевич не бе издаден.
Тъй че записките на Максудов са плод на неговата фантазия, и при това — уви — фантазия болна. Сергей Леонтиевич страдаше от болест с твърде неприятното име меланхолия.
Аз, който познавам добре театралния живот на Москва, съм готов да гарантирам, че такива театри и такива хора, каквито са описани в произведението на покойника, никъде няма и не е имало.
И най-сетне, трето и последно: работата ми върху записките се изрази в това, че им сложих заглавие и махнах епиграфа, който ми се видя претенциозен, излишен и неприятен.
Този епиграф беше:
Коемуждо по делом его…[1]
Освен това сложих препинателни знаци там, където липсваха.
Стилът на Сергей Леонтиевич не съм докосвал, макар че той явно е немарлив. Впрочем какво може да се иска от човек, който два дена след като е сложил точката в края на записките, се е хвърлил от Верижния мост надолу с главата.
И така…