Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Театральный роман, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Михаил Булгаков

Заглавие: Театрален роман

Преводач: Лиляна Минкова

Година на превод: 1967

Език, от който е преведено: руски

Издание: четвърто (не е указано)

Издател: Дневен труд и 24 часа, Mediasat Group, S. A.

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: в Германия

Художник: Brand X Pictures/Burke/Triolo Productions

ISBN: 84-9819-407-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13154

История

  1. — Добавяне

Предговор

Предупреждавам читателя, че нямам нищо общо с написването на тези записки и че се сдобих с тях при твърде странни и печални обстоятелства.

Точно в деня на самоубийството на Сергей Леонтиевич Максудов, извършено в Киев през пролетта на миналата година, получих изпратена своевременно от самоубиеца внушителна бандеролна пратка и писмо.

В пратката се оказаха тези записки, а съдържанието на писмото беше чудато.

Сергей Леонтиевич заявяваше, че напускайки живота, подарява записките си на мен, неговия единствен приятел, за да ги редактирам, да сложа под тях своето име и да ги издам.

Странно, но предсмъртно желание!

В продължение на година търсих да открия роднини или близки на Сергей Леонтиевич. Напразно! Той не бе излъгал в предсмъртното си писмо: нямаше никого на тоя свят.

И аз приемам подаръка.

Сега второ: съобщавам на читателя, че самоубиецът никога през живота си не е имал каквото и да било отношение към драматургията или към театрите, никога не е преставал да бъде това, което си беше — дребен сътрудник на вестник „Вестител на корабоплаването“, и само един-единствен път се е изявил като белетрист, и то несполучливо: романът на Сергей Леонтиевич не бе издаден.

Тъй че записките на Максудов са плод на неговата фантазия, и при това — уви — фантазия болна. Сергей Леонтиевич страдаше от болест с твърде неприятното име меланхолия.

Аз, който познавам добре театралния живот на Москва, съм готов да гарантирам, че такива театри и такива хора, каквито са описани в произведението на покойника, никъде няма и не е имало.

И най-сетне, трето и последно: работата ми върху записките се изрази в това, че им сложих заглавие и махнах епиграфа, който ми се видя претенциозен, излишен и неприятен.

Този епиграф беше:

Коемуждо по делом его…[1]

Освен това сложих препинателни знаци там, където липсваха.

Стилът на Сергей Леонтиевич не съм докосвал, макар че той явно е немарлив. Впрочем какво може да се иска от човек, който два дена след като е сложил точката в края на записките, се е хвърлил от Верижния мост надолу с главата.

И така…

Бележки

[1] Всекиму според делата. — Б.пр.