Михаил Булгаков
Нов начин на книгоразпространение

Книгосъюзът в Харков е продал за опаковъчна хартия 182 пуда и 6 фунта книги, издадени от Народния комисариат по земеделието за разпространяване в селата. Освен това лавкаджиите са продавали по 4 рубли за пуд изданията на Съюза на украинските писатели „Плуг“.

Рабкор

В склада за книги нямаше жив купувач и продавачите стърчаха унило зад тезгяхите. Звънчето издрънча и се появи гражданин с разперена като ветрило рижа брада. Той каза:

— Здрасти…

— Мога ли да ви помогна? — попита го зарадван продавачът.

— Ами ще искаме на гражданина Лермонтов съчинението — каза гражданинът и леко хълцукна.

— Пълното събрание ли ще обичате?

Гражданинът се позамисли и отговори:

— Пълното. Едно петнайсе–двайсе пуда.

На продавача му щръкна перуката.

— Прощавайте, ама то цялото тежи към пет фунта, не повече!

— Ний туй го знаем — отговори гражданинът, — често го купуваме. Загърнете ми петдесетина екземплярчета. Ваште момчета да ги изнесат, мен отвън ме чака каруцар.

Продавачът се стрелна по дървената стълба и отгоре, от последната лавица доложи почтително:

— За съжаление са останали само пет екземпляра.

— И–их, жалко — ядоса се купувачът. — Ех, дайте барем пет.

Ами тогава, драги, доизкусури ми с „Историята на света“.

— Колко екземпляра? — попита радостно продавачът.

— Бе претегли половин стотачка…

— Екземплярчета?

— Пудчета.

Всички продавачи се измъкнаха от книжните си бърлоги и лично завеждащият предложи на купувача стол. Продавачите засноваха по стълбите като моряци по реите.

— Вася! Лавица петнайсета. Смъкни „Световната“, всичката, една да не остане. Ще желаете ли с подвързия? Твърда корица с позлатени винетки.

— Не ни трябва — отговори купувачът. — Подвързиите не ни вършат работа. Ние гледаме само хартията да е лоша.

Продавачите пак се слисаха.

— Щом искате лоша — съобрази най–сетне един от тях, — мога да ви предложа съчиненията на Пушкин, издание на Народния комисариат по земеделието.

— Пушкин няма да свърши работа — отговори гражданинът, — той е с картинки, а те са корави. Виж, от Наркомземовското ми завий четири–пет пуда, да го опитам.

След известно време лавиците се опразниха и лично завеждащият издаде на купувача фактура. Момчетата изнасяха, запъхтени, пакетите с книги. Купувачът плати с шумолящи бели банкноти по десет рубли и каза:

— До приятна нова среща.

— Позволете един въпрос — обърна се почтително завеждащият, — сигурно сте представител на голям склад?

— На голям — отговори с достойнство купувачът, — селда продаваме. Моето уважение.

И си тръгна.