Михаил Булгаков
Как, изтребвайки пиянството, председателят изтреби железничарите (Плачевна история)

От стаята с надпис на вратата: „Ако за вас не е доложено, не влизайте“ долиташе трясък.

Председателят на учрежденския профсъюз си блъскаше главата, размишлявайки за вредата от пиянството.

— Разбери бе — говореше той на секретаря и въртеше копчето на якето му, — всичките ни беди са от пиянството. То руши съюзната дисциплина, то е заплаха за транспорта, подрива из корен културно–просветната дейност като такава и руши организма! Прав ли съм?

— Абсолютно прав — потвърди секретарят и добави: — Толкова сте умен, Амос Фьодорович, та чак е неприятно!

— Ето на, виждаш ли. Следователно пред нас стои задачата тази хидра на пиянството да я унищожим.

— Трудна работа — въздъхна секретарят, — хич можем ли тая проклетия да я изтребим?

— Налага се, приятелю! Не се тревожи: аз ще изтръгна нашите железничари от ноктите на пиянството и порока, каквото и да ми струва това! Аз непременно ще измисля нещо.

— Вас за тия работи ви бива — подмаза се секретарят, — понеже сте хитър.

— Ами да!

Като седна да мисли, председателят само за някакви си шестнайсет часа измисли нещо невероятно.

* * *

След няколко дена във всички изби, кръчми и тем подобни влажни заведения се появи обява:

Собственици, имайте предвид,

че железничарите са некредитоспособни.

Затова не им давайте нищо на вересия.

Ефектът беше наистина смайващ.

* * *

— Здравей.

— Здрасти — отговори навъсено собственикът.

— Бе ти к’во си се вкиснал? Я ни измъкни четири бирички.

— Нямам бирички.

— Как тъй нямаш? Да не си се чалнал?

— Не съм се чалнал. Покажи парите.

— Бе ти подиграваш ли се? Утре, като дадат заплатата, ще ти се издължа.

— А, не. Отде да знам дали изобщо вземаш заплата.

— Да не си мръднал?… Аз ли не вземам?! Абе ти не ме ли познаваш?

— Много добре си те зная. Ти не си кредитоспособен.

— Ей, ще те фрасна за тия думи по ухото…

— Не ми закачай ухото. Прочети обявата…

Железничарят я прочете и се вцепени…

* * *

— Една бира!

— Вие кой сте?

— Брей, не ме ли позна? Помощникът на началник–гарата.

— Е, значи бира няма.

— Как тъй няма, ами това в кошовете какво е?

— Рициново масло.

— Бе к’ви ги дрънкаш. Виж ги ония двамата, сръбнали са от твоето рициново и сега пеят.

— Да, ама те са други.

— Че какви са?

— Друга категория са. Те са дърводелци.

— Слушай, гадино недна! С какво право ще ни обиждаш нас, железничарите…

— Прочетете обявата.

* * *

— Здравей, Абраме. Донесох ти плат. Да ми ушиеш, приятелю, панталон.

— Ако дадеш парите предварително.

— Какви пари, бе? Нали си окачил обява: „За членове на профсъюза — най–широк кредит“.

— Не за членове като теб. За железничарите — среден пръст.

— За–а–що???

— Ами виж вашият председател каква обява е окачил по кръчметата…

* * *

— Манка, тичай до бакалницата, вземи газ на вересия… Какво има?

— Хи–хи. Не дават.

— Как тъй не дават?

— Ами на железничари, викат, не даваме. Щото те били неспособни…

* * *

— Федос Петрович, дай петачка до сряда, в събота ще ти я върна.

— Няма да ти дам…

— По каква причина отказваш на най–добрия си приятел?

— Не си кредитоспособен.

* * *

След две седмици из цялата територия на учрежденския профсъюз се носеше воят на железничарите. И кой знае как щеше да свърши всичко това, ако от профсъюза на жп линията не бяха пратили до учрежденския председател писмо:

Скъпи Амос Фьодорович! Разкарайте тия ваши обяви, по дяволите. Те не спират пиянството, а само тровят живота.

Подпис

Амос Фьодорович се смути и свали обявите.