Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Заколдованное место, 1925 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Лиляна Минкова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- vellpape (2014)
Издание:
Михаил Булгаков. За ползата от алкохолизма
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Мария Христова
Предпечат: Митко Ганев
Издателска къща „ФАМА“, София, 2011 г.
ISBN: 978-954-597-411-3
Михаил Булгаков
Рассказы и фельетоны
История
- — Добавяне
На гара Бобринска Югозападна има кооперативна лавка. Когото и да сложат да работи там, след два месеца — начет и съд.
1
Гражданинът Талдикин седеше сред приятели и слушаше. Лицето на гражданина Талдикин сияеше, приятелите се чукаха с Талдикин.
— Поздравяваме те, Талдикин. Хайде, прояви се като завеждащ лавка.
2
Два месеца по–късно гражданинът Талдикин седеше на скамейката на подсъдимите, ридаеше тихо и слушаше речта на члена на колегията на защитниците, застанал зад него с палци, пъхнати в ръкавните извивки на жилетката.
— Другари съдии! — виеше членът на колегията. — Преди да говорим за това разхитил ли е доверителят ми осемстотин и четирийсет златни рубли и петнайсет копейки, да си зададем въпроса имало ли ги е тези златни осемстотин и четирийсет рубли и петнайсет копейки изобщо на този свят? Внимателното разглеждане на инвентарна книга номер петнайсет сочи, че такива пари няма. Пита се какво тогава е пропилял гражданинът Талдикин? Изобщо нищо не е пилял, защото за всеки здравомислещ човек е ясно, че не можеш да пропилееш нещо, което го няма! От друга страна, инвентарна книга номер шестнайсет показва, че тези златни осемстотин и четирийсет рубли и петнайсет копейки съществуват, но ако е така, ако са налице, значи разхищение няма!…
Съдиите слушаха съвсем замаяни защитника и от тях капеше пот.
А от Талдикин сълзи.
3
Съдията стоеше прав и четеше:
— … но като се вземе под внимание… на три години условно.
Сълзите по лицето на Талдикин вече съхнеха.
4
Членовете на управата на Търговско–потребителското обединение седяха и си приказваха:
— Ама че е прасе тоя Талдикин! Трябва да назначим друг. Изглежда, на Бинтов ще му се наложи да поработи в лавката. Бинтов, взимай заповедта.
5
Гражданинът Бинтов седеше на скамейката на подсъдимите и слушаше защитника.
А защитникът пееше:
— Аз твърдя, че първо, тези деветстотин и петдесет рубли и двайсет и три копейки изобщо не съществуват; второ — доказвам, че моят подзащитен Бинтов не ги е вземал; и, трето, че ги е върнал до копейка!
— … и като се вземе под внимание — редеше мрачно съдията, поклащайки глава по адрес на Бинтов, — присъдата е условна.
6
В Търговско–потребителското обединение:
— По дяволите тоя Бинтов, ще назначим Персик.
7
Персик стоеше и, притиснал калпак към корема, изричаше последната си дума:
Аз вече няма, граждани съдии, никога вече…
8
След Персик седна Шумихин, след Шумихин — Козлодоев.
9
В Търговско–потребителското обединение седяха и си говореха:
— Стига! Да назначим ударна тройка в състав от петнайсет другари да разследват каква е тая зловредна лавка! Когото и да сложиш, след два месеца — народен съд! Не може да продължава така. Когото и да погледнеш — светла личност, добър, честен гражданин, а щом се озове зад тезгяха, и току завре муцуна в Калта. Ударна тройка — тръгвай!
10
Ударната тройка се качи на влака и замина.
Резултатите от разследването още не са ни известни.