Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сапоги-невидимки, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vellpape (2014)

Издание:

Михаил Булгаков. За ползата от алкохолизма

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

Предпечат: Митко Ганев

Издателска къща „ФАМА“, София, 2011 г.

ISBN: 978-954-597-411-3

 

Михаил Булгаков

Рассказы и фельетоны

История

  1. — Добавяне

Може ли да те попитам с какво си мажеш ботушите, с мас или с катран?

Из Гогол

 

Бе я върви по дяволите, куме! С нищо не ги мажа, щото нямам.

Из мен

Насън

Прекрасен сън се присъни на Петър Хикин, прикачвач на сточна гара Киев. Как уж му се явил на Хикин непознат гражданин със златна верижка на корема и му казал:

— Чух, че ти, Хикин, преживяваш обувна криза.

— Каква ти криза — отговорил Хикин, — ботушите ми чисто и просто вече за нищо не стават. Нямам с какво да изляза.

— Ах, какъв скандал! — усмихнал се непознатият. — Толкова симпатичен човек и да не може да излезе. Хич бива ли да си седиш по цял ден вкъщи? Още повече, че от това и работата ти може да пострада. Прав ли съм?

— Разсъждението ви е правилно — съгласил се босият спящ Хикин, — понеже да си седим вкъщи ни е невъзможно. Жената жив ще ме изяде.

— Вещица? — попитал непознатият.

— Същинска — признал Хикин.

— Виж какво, Хикин. Ти знаеш ли аз кой съм?

— Че отде да знам — изхъркал спящият Хикин.

— Виж сега какво, Хикин, работата е там, че аз съм вълшебник. И понеже си човек добродетелен, ти подарявам ботуши.

— Покорно благодаря — изсвирукал насън Хикин.

— Но запомни добре, братко, че тези ботуши не са какви да е, а вълшебни. Ботуши–невидимки.

— Ами?

— Ами да!

Сънната мъгла се разсеяла и пред Хикин се появили ботуши с невиждана красота. Хикин веднага ги грабнал, обул ги и като хъркал и мляскал на сън, отишъл при законната си съпруга Мария.

Стаята била изпълнена с вонята на газената лампа, прикачвачът се нагълтал с тежката смрад, запристъпвал някак накриво, изкосо и се превърнал в кошмар.

Пред него изплувало личицето на законната Мария и гласчето й попитало:

— Ти к’во се разхождаш по долни гащи бе, идиот?

— Ти само виж, Манюшка, какви ботуши ми отпусна вълшебникът — кротко изписукал Хикин.

— Вълшебник ли?! — извикала съпругата. — Ох, майчице, на тоя пияница вече вълшебници му се привиждат. Не гледаш ли, че си бос като насекомо, алкохолик нещастен. Я се огледай в някоя локва.

— Ще ми платиш, Маня, за тази дума — казал с треперещ глас Хикин, понеже се докачил на „насекомо“, — проумей го с акъла си: ботушите са невидимки.

— Невидимки ли?! Ох, мъко моя, я го вижте, добри хора, тоя татко на огромно семейство! Опиянчи се, та се и побърка.

Че като ревнали дечицата, налягали върху пещта, и в семейството на прикачвача настанал същински ад.

В съня си Хикин се изстрелял от сточна гара Киев чак на многолюдната улица Крещатик.

Сънувал той, че уж подир него върви тълпа граждани с лачени обувки, дюдюка и вие:

— Хо… хо!… У–у–у! Вижте го, граждани, тоя прикачвач! Пропил си е ботушите! Ура! Бийте го тоя кучи син!

Милиционерите взели да свиркат.

Един се приближил към Хикин, козирувал и рапортувал:

— Позор, гражданино Хикин. Ще ви помоля да напуснете главната улица и да не разваляте пейзажа.

— Я се разкарай бе, червенушко! — изревал насън Хикин. — Ти сляп ли си? Ботушите ми са невидими.

— А, невидими значи? — попитал милиционерът. — Ами в такъв случай, благоволете, мосьо Хикин, да дойдете в участъка, там ще ви докажат кой по–точно е невидим.

И засвирил като славей.

От това свирукане Хикин се събудил плувнал в пот.

И нищичко: ни ти вълшебник, ни ботуши.

Наяве

Отишъл Хикин на гарата и гледа — чудесна обява:

Работнико, кредит вземи,

той няма да ти навреди!

Областната

транспортно–потребителска кооперация

отпуска на многоуважаемите си клиенти

безграничен кредит.

А на кредит е хем евтино, хем качествено.

— Сънят ми е бил пророчески! — зарадвал се Хикин и се понесъл към лавката.

В лавката ставало нещо неописуемо. Напирали като плътна стена, настоявали да им продадат ботуши. Поискал и Хикин, получил каквото искал, обул се и попитал само:

— Защо при вас са с три рубли по–скъпи, отколкото на пазара?

— О, ама само ги погледнете, господине, толкова хубави ботуши — отговорил с ангелска усмивка продавачът, — ботуши първо качество — само за познавачи. От собствени материали.

Обул Хикин ботушите за познавачи и отишъл да си изпълнява служебните задължения — да прикачва вагони. Хубаво, ама по време на задълженията запрал един як дъжд за познавачи и след пет минути Хикин бил вече без ботуши. Хикин направо побеснял, изхлузил си от краката остатъците от ботушите за познавачи и се явил бос в транспортно–потребителската кооперация.

— От собствени материали, така ли? — попитал той със страшен глас пълномощника.

— Да — отговорил нагло пълномощникът.

— Само че са картонени!

— Да съм ти обещавал за петнайсет рубли железни ботуши?

Хикин станал кръв червен, размахал разкисналите се ботуши и казал на пълномощника думи, които не могат да бъдат напечатани тук.

Понеже били нецензурни думи.

Край