Хафез
Лирика

В голямото съзвездие на старата персийска поезия — Рудаки, Омар Хайям, Фирдоуси, Саади — блести ярко името на Хафез. Живял и творил през XIV век, той става безсмъртен певец на виното и любовта, на човешкото свободомислие. Това не са обикновени песни: това са малки бисери, нанизани от еднозвучната рима в безценни огърлици, радвали не едно сърце.

Тогава, когато Данте е слизал в своя ад, за да открие човека — Хафез прави първите си стъпки в ада на Персийското средновековие… Ненавиждащ лицемерието на божиите служители, отричащ постите и обредността, мразещ ограниченията на човека — той възпява обикновените човешки наслади, благоговее пред природната хубост и издига в култ виното и любовта като основни негови поетически символи, като четка и боя, с които върху платното на времето ще нанесе всички багри на живота.

Всъщност поезията на Хафез е с дълбок философски подтекст. Тя е пълна с неочаквани метаморфози, полутонове, не с кървав плач — а с чисти сълзи.

За пръв път на български език този поетичен сборник представя най-цялостно един от големите поети на Персия.