Хафез
Освен това, че пропилях аз…

Освен това, че пропилях аз всичките си дни и цели,

ела и ми кажи — какво от твоята любов спечелих?

 

Макар че тежката ми скръб край теб премина като вятър —

кълна се, туй, което бе — в сърцето ми направи белег.

 

Във силата на любовта аз знам, че съм частица малка,

но само твоето лице ме спря като звездите бели.

 

От старо вино ми налей! Дано ме то смири накрая,

че в този ъгъл не за смях съм седнал със сълзи узрели.

 

И ако, проповедник, ти тук си дошел за будни хора —

спести си думите, че аз съм пил и слушам неумело.

 

От срам ще мога ли да спра при моя най-добър приятел,

за него ни едно добро не сторих в нашите раздели.

 

От мъка изгоря Хафез. Но тя ни дума не проронва.

С лекарства как да го спася от тези грижи наболели?