Хафез
Разказа снощи свойта тайна…

Разказа снощи свойта тайна един приятел откровен

и ме помоли да не крия от виночерпеца край мен.

 

Той ми прошепна: „От живота приемай всичко с лекота,

че истината е жестока, а твоя жребий — предрешен!“

 

А след това ми даде чаша. И сякаш в звездното небе

Зухра започна да танцува и пее с бат одушевен.

 

Додето с нас не станеш близък, ти няма нищо да прозреш,

че непознатият за думи апостолски не е роден.

 

Когато любовта говори, не говори след нея ти,

във зрение и слух превърнат, бъди сред чувствата стаен.

 

Сред умни хора не е леко да се покажеш, че си с ум.

Не можеш ли? Тогава слушай от мислите им покорен.

 

Засмей се като чаша вино, макар гръдта ти да е в кръв,

но ако някой те обиди, ще станеш като чанг смутен.

 

О, юноша, помни съвета: не се ядосвай за света —

урокът ми е като бисер, бъди от него озарен!

 

И пак ми дай безсмъртна чаша, макар че мъдрият Асаф

узна — Хафез все пие вино и с гуляйджийте е сроден.