Хафез
Изгорях в страстта. Но ти си мой…

Изгорях в страстта. Но ти си мой единствен властелин.

Любовта е тежка мъка, ала мъка с поглед син.

 

Да се види красотата, трябва две зеници ясни

и душа, която знае що е мед и що — пелин.

 

От Хафезовите сълзи и лицата лунолики

на любимите му — свети всичко като цъфнал крин.

 

От мигът, във който тихо чух да ми шептят за обич —

аз политнах като птица чак до свода звездосин.

 

На похвали хорски сит е в щастието си дервиша.

Боже! Дай ми друга радост, други хора и друг чин.

 

И с какво ще ме изплашиш? Във гръдта ми освен мъка

има хиляди богатства с цвят вълшебен на кармин.

 

Боже, сам или с верига Кааба дали ще стигна?

Пътят й не се простира под прохладен балдахин.

 

Стига си ни пял, Хафезе, за Парвизовата слава.

Сам нали си вдигнал чаша в чест на твоята Ширин.