Хафез
Присъдата й — сам видя ти — бе тежка…

Присъдата й — сам видя ти — бе тежка и несправедлива.

Погази тя сърдечни клетви, надежди и слова лъжливи.

 

Но аз ръце издигнах: „Боже, прости й!“ В мен убила всичко,

тя ми отвърна като гълъб: „Не, тази жертва е фалшива…“

 

Настигна ме принуда чужда, къде сте, милосърдни хора!

Любимата ми няма милост към моята съдба трънлива.

 

Но чудо: как гори в обида неунизеният пред тебе —

и нека той пред нас изправи осанката си горделива.

 

За виното, благодаря ти! Гони оттука мухтасиба

и му кажи: „Такава чаша не знае и Джамшид щастливи.“

 

А ти, Хафез, в това изкуство на стиховете пръв ще бъдеш —

съперникът ти не умее да пее тъй красноречиво.