Хафез
Казват, срамно е да пиеш вино сам…

Казват, срамно е да пиеш вино сам на този свят.

Аз на всички веселяци съм от днес другар и брат.

 

А се мъчат да развържат — мъдреци и звездобройци —

злия възел на съдбата… Но все няма резултат!

 

Кратки дни. Съдби презрени. И след миналото време

колко приказки се движат в постоянен кръговрат.

 

Чаша глинена с достойнство приеми и не забравяй:

глина стана Джам Велики, и Бахман, и Кей-Кубад.

 

А Кавус къде е? Тронът? С прах от старата им славаю

плаче вятърът в полето, в разрушения палат.

 

Где са на Ширин очите? Само алени лалета

никнат в кървавите сълзи, във сърцето на Фархад!

 

Само алени лалета взел сред топлите си длани —

пий в превратността жестока този винен аромат.

 

И до крайност в механата през нощта да се напием.

Нека песните ни дълго да огласят Харабат.

 

Станал бих и бих си тръгнал… Но за нищо не ме пуска

тази сладостна прохлада в ромона на Рокнабад.

 

Пей като Хафез! И вино пий под звуците на чанга!

Нека плачещите струни пак да те развеселят!