Хафез
Благословена тишина…

Благословена тишина. От друго — няма нужда.

Приятелски очи и дом. От друго — няма нужда.

 

Измъчена от скръб душа, ти, както имаш нужда

от бог — кога ще промълвиш: „Вий нямате ли нужда?“

 

Хей, ангел бял на хубостта, за бога, изгоряхме —

ти спри поне един бедняк: „Вий нямате ли нужда?“

 

Над нуждите си аз стоя без никакви въпроси —

великодушният човек от милост — няма нужда.

 

Говори близкото сърце като свещена чаша,

не го измъчвай с празна реч, от думи — няма нужда!

 

И с благодарност взел в ръка най-драгоценен бисер,

защо в морето ще седиш? От него — няма нужда.

 

Надменник ли си, замини! И повече не идвай.

Само приятели са тук, от други — няма нужда.

 

О, няма нужда от война — душата ни щом искаш.

Щом дрехите връз теб са твои — да молиш — няма нужда!

 

Примамен пак от любовта, край животворни устни

вървя и пламенен ответ да моля — няма нужда.

 

Поспри, Хафез, че всеки дар сам себе си разкрива.

С надменниците не спори, не трябва — няма нужда.