Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El secreto egipcio de Napoleun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2008

Испанска, първо издание

Преводач: Ева Младенова Тофтисова

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Отговорен редактор Вера Янчелова

Компютърна обработка Костадин Чаушев

Коректор Недялка Георгиева

Формат 60/90/16. Печатни коли 17

Печатница „Полиграфюг“ АД, Хасково

 

с/о Antonia Kerrigan Literary Agency, Barcelona

ISBN 978–954–26–0694–9

История

  1. — Добавяне

2.

Нощта се спускаше бързо над „Абу Сарга“.

Така някогашните копти наричали храма „Свети Сергий“, убедени, че основите му са последната твърд, която ще падне при настъпването на Апокалипсиса, за който говори Йоан в последната книга от Библията.

Със залеза на слънцето оживлението в квартала, контролиран от „ревностните защитници на Бога“, секна изведнъж и въпреки че гълчавата около намиращите се в съседство амбулантни сергии на арабите продължаваше, вътрешността на храма оставаше далеч от тази суетня. Църквата, винаги изпълнена със сенки, не правеше разлика между нощ и ден. Такова сигурно беше и Небесното царство — неизменно, спокойно, вечно.

Марко VIII се радваше, че бе взел толкова стриктни предпазни мерки за срещата си с Чирило от Болоня. Това, което монахът бе започнал да му разкрива, беше достатъчно, за да подбуди истински ръкопашен бой между членовете на епископалната колегия. Не му бе трудно да си представи Гаваргиус от Асют да реве срещу всичко, което би могло да доведе до промяна на традицията, и Матей от Даманхур да крещи в защита на противното. За стария лъв от Делтата и за многобройните му последователи възстановяването на „автентичната истина“ за свещената история стоеше по-високо от всяка доктринална догма.

Но нещата можеха да се влошат: вестта за намирането на изгубената книга на свети Марко бе дошла, когато оставаха по-малко от две седмици до мулид — празника Успение Богородично. Патриархът беше уверен, че публично разкритие от подобен мащаб, за каквото намекваха посетителите му, щеше да провали планираните тържества. Затова щеше да запази мълчание. Това бе най-разумното решение.

— Ваше Светейшество… — прошепна Чирило, с поглед, прикован в дървения под на църквата, докато се опитваше да отгатне реакцията на патриарха. — Има още нещо, което трябва да знаете.

— Още нещо? Нещо… важно ли?

— Знаете, че Kata Markon — Евангелието на Марко, което Първите отци са приели за каноническо, когато Църквата е била само една, съдържа мъчителна за светата ни вяра загадка, която се разрешава по неочакван начин от текста, с който се сдобихме.

Такла погледна учителя си с любопитство. Никога не бе чувал Чирило да говори така, нито да споменава за подобна тайна, докато работеше над превода. Патриархът също беше целият в слух.

— Продължете, отче.

— На първо място, както знаем, Евангелието на Марко е книга, в която почти не се говори за свръхестествените способности на Исус. Това обстоятелство винаги е предизвиквало недоволство сред нас, коптите — в смисъл, че истинската вяра в Египет е донесена от свети Марко, а нашата религия признава единствено божествената същност на Исус, но не и човешката.

— Е, и?

— За разлика от това, което разказват Матей или Лука, свети Марко дори пропуска да спомене, че Исус е роден от непорочно зачатие. В Новия завет само отбелязва слизането на Светия Дух при Месията по време на кръщението в река Йордан, но дори това чудо е описано твърде пестеливо.

— И къде е загадката, отче?

Патриархът, който междувременно бе седнал на една от големите пейки в „Свети Сергий“, дори не мигаше. Кръстосал ръце в скута си, той само от време на време се осмеляваше да прекъсва обясненията на болонския монах, чието недъгаво тяло неспокойно потрепваше.

— Впечатлението, което създава каноническото Евангелие, подкрепено от много евангелски учени, е, че свети Марко умишлено се е постарал да избегне всякакъв намек за чудеса или свръхестествена намеса. Смятат, че мисията му е била да ни представи обикновен смъртен, а не бог. Обаче… — Чирило като че ли се поколеба за миг, преди да направи следващата крачка.

— Обаче — прекъсна го патриархът с усмивка, предугаждайки какво се канеше да разкрие преводачът му — това тълкуване явно е било погрешно. Исус никога не е бил обикновен смъртен. Винаги е бил Бог. Греша ли?

Старецът избягваше погледа на Светия отец.

— Не бива да прибързвате. Не е съвсем така.

— Не е ли?

Недоволството на патриарха накара Чирило внимателно да претегля думите си:

— И двамата знаем, Ваше Светейшество, че Рим заклейми нашата Църква като еретическа, защото през IV век константинополският архимандрит Евтихий разпалено е твърдял, че същността на Месията е само божествена. За какво им е било да мислят другояче? Нима на Господа наш не му стигаше това, че е Бог? Да се защитава тезата за двойствената му природа — човешка и божествена, — както правят последователите на италианския папа, означава да се подценява Създателят. Затова ни нарекли монофизити и искали да ни отлъчат завинаги от християнството.

— Нима вече не мислите така? — В тона на Марко VIII се прокрадваше зловещата сянка на съмнението.

— Вече не.

— Обяснете.

— Добре. Както без съмнение ви е известно, свети Марко завършва Евангелието за човешката същност на Исус с глава шестнадесета, стих осми. Там описва какво намерили Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и Саломия в гроба Господен в неделята на Възкресение[1]. Трите му ученички видели, разтревожени, че камъкът, който покривал гроба, е отместен и тялото на Месията е изчезнало. Всъщност успели да разговарят само с „момък в бяла дреха“, който спокойно седял в гроба. И той им казал, че техният Исус се е завърнал към живота.

— Добре, но това е метафора, която показва как Исус, божествен по природа, не е могъл да възкръсне, просто, защото вече е бил безсмъртен, когато е бил разпнат. Никога не е умирал.

— Не! — извика Чирило. — Ето тук е грешката! Нашата грешка! След като Марко толкова настоятелно описва в каноническото Евангелие човешката природа на Исус, значи е знаел, че той е бил смъртен…, а после нещо го е възкресило.

Марко VIII се поколеба. Дали Чирило не бе загубил разсъдъка си? Как можеше да отрича по този начин един от основните постулати на собствената си доктрина?

— Изненадвам се, че точно вие говорите такива неща, отче — каза патриархът, без да изоставя церемониалния си тон. — Знаете по-добре от всеки друг, защото именно това преподавахте на учениците си в продължение на години, че краят на Евангелието на свети Марко продължава с още дванайсет стиха в шестнадесета глава и в тях са описани появите на възкръсналия Исус. Доколкото си спомням, Господът наш се е явил първо на Магдалина и след това на учениците си и ги е приканил да разпространяват Евангелието по цялата земя. И точно вие, отче, ни обяснявахте в семинарията, че тези последни стихове са били добавени през II век от свети Ириней, за да подкрепят виждането, че Исус първо е бил смъртен, а след това се е завърнал към живота.

— Грешал съм.

— Грешали сте?

— Новият текст, който преведох според вашите нареждания, съдържа продължението на живота на Исус Христос след възкресението Му. Марко, който съзнавал последиците, нарочно го отделил от каноническия текст, понеже в него се разказва, че след като бил подложен на мъчението на Голгота, Исус за малко отново възвърнал човешката си същност.

— В такъв случай свети Ириней…?

— Свети Ириней всъщност е направил голяма услуга на християнството. Той трябва да е познавал истината и милостиво я е прибавил към каноническия текст.

— Отче, не мога да приема това. Църквата не може да го приеме.

Старецът остана невъзмутим.

— По-добре прочетете превода, който съм ви донесъл, Ваше Светейшество, преди да се изказвате толкова категорично. Ако Бог е пожелал да сложи този текст в ръцете ни сега, то е, за да ни избави от вековното ни заблуждение.

Патриархът преглътна поредното си възражение. Ако Чирило от Болоня беше прав, тогава излизаше, че част от доктрината, защитавана от коптите през последните петнайсет века, можеше да бъде подложена на съмнение.

— Само още едно нещо ми кажете: това, което твърди текстът, съвпада ли със завещаното ни от благочестивия Климент Александрийски?

Марко VIII зачака отговора на този важен въпрос. Подобно на патриарха, през годините си на семинарист Чирило бе изучавал богатата кореспонденция, оставена от просветения монах, живял през II век и съвременник на свети Ириней. Истината беше, че в някои от посланията си Климент споменаваше за „тайното евангелие на Марко“ и го описваше като трактат, съдържащ най-висшето учение на Назарянина, както и точни указания как да бъде победена смъртта и да се постигне безсмъртие на тялото. Но коптите винаги бяха тълкували това като религиозна метафора, отнасяща се до издигането на душата към небето след напускане на земното тяло. Въпреки това въпросните писма, които съдържаха множество подробности, несъмнено показваха един Исус, способен да надвие смъртта при почти всякакви обстоятелства; представяха го като същество, владеещо тайната на живота, което можеше да връща диханието на мъртвите, да прониква в света на мрака и да освобождава оттам душите, които заслужават да продължат пътя си в света на живите.

Едно от малкото известни за Климент неща беше, че е имал достъп до „тайното евангелие“ и го е използвал в обучението на най-приближените си ученици. Въпреки това, духовникът предупреждавал събратята си по вяра, че в бъдеще ще трябва да отричат съществуването на евангелието, „ако се наложи — и под клетва“;, тъй като „не всички истински неща трябва да се казват на всички човеци“.

Чирило се усмихна снизходително:

— Бъдете спокоен, Ваше Светейшество. Тайният текст не противоречи ни най-малко на учението на отец Климент. Точно обратното: потвърждава, че то трябва да се тълкува буквално, и ни задължава да приемем, че Исус първо е бил човек, а след това — безсмъртен. Сега, отче, можем да сме сигурни, че това е документът, осветляващ голяма част от най-възвишеното му учение. Климент трябва да е бил един от най-внимателните му читатели.

— Това ли е всичко?

Патриархът бе усетил, че последните думи на Чирило не бяха изречени особено убедително. Докато говореше, ведрото му изражение бе помръквало все повече, сякаш някакъв зловещ спомен беше натежал върху приведените му рамене.

— Има ли нещо, което ви тревожи?

Монахът се поколеба.

— Всъщност да, Ваше Светейшество.

— Можете да ми се доверите.

— Помислихте ли вече какво ще правим с това ново евангелие на Марко? Въпреки че не заплашва основите на вярата ни, разкритията, които съдържа, могат да ни злепоставят пред другите християнски църкви. Освен това информацията относно връщането към живота на нашия Бог може да се окаже дори… греховна.

— Аз отговарям, отче Чирило. Текстът е в сигурни ръце, уверявам ви.

— Знам това. Но някой би могъл да използва текста за лична изгода, за да…

— За какво, братко?

— …Да разруши вярата ни отвътре. Или още по-лошо, Ваше Светейшество — да промени естествения ред на нещата според собствените си прищевки. Бог не е дал на единствения Си Син властта над живота и смъртта, за да попадне в ръцете на безотговорни хора.

— Църквата ще се погрижи за всичко.

— Но Църквата е съставена от хора, а хората се страхуват от смъртта и могат да се поблазнят.

— Стига толкова, братко! — прекъсна го патриархът. — Не искам повече да слушам за това днес.

— Разберете тревогата ми… Дори аз, старецът, насмалко да се поддам на изкушението да предизвикам Бог със собственото му разкритие.

— Какво се опитвате да кажете?

— Точно това: че трябваше да се преборя с изкушението да постигна възкресението на плътта, следвайки напътствията, дадени от Исус.

Лицето на Марко VIII пребледня от изненада.

— И това ли разкрива?

— Да.

— В такъв случай книгата не можеше да попадне в по-добри ръце.

Като каза това, Марко се надигна от пейката, остави настрана Библията си и без да размени и дума с монасите или да им протегне десница, за да целунат патриаршеския пръстен, напусна надменно църквата, скътал превода под расото си.

Такла и старецът от Болоня се спогледаха, без да знаят какво да кажат.

Бележки

[1] Марк. 16:1–8: „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарянина, разшития; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха“.