Хавиер Сиера
Египетската тайна на Наполеон (32)

30.

Скалата Маади, южно от пирамидите, не позволяваше на хората на Балазан да отгатнат какво се случва от другата страна на Хеопсовата пирамида. Титипай обаче ни най-малко не беше разтревожен. Знаеше, че през цялото време учителят Балазан и необикновеният му гост са били в течение на случващото се там. Всъщност, като верен страж, негова бе отговорността да им осигури последните дози от магическата помада, позволяваща на вътрешното същество да излезе от видимата обвивка.

В този час — девет вечерта, — когато звездното тяло на Нут^[1] покриваше величествено платото Гиза, ка на двамата учители вече трябваше да се носят към върха на Голямата пирамида. Скоро щяха да се съберат с Наполеон Бонапарт и да му покажат пътя към Аменти — отвъдното.

Беше чуден момент. Повече от седемнайсет века никой не беше приемал небесните инструкции направо от ръцете им. Никой смъртен не бе заслужил честта да получи помощта на Пазителите на истината, за да достигне до вечния живот по време на земното си съществуване. И всичко вървеше по вода.

Въпреки това, Тагар бе неспокоен.

— Кажи ми, Титипай, какво ще правим с копта, когато свършим работата си?

Младият ученик на Балазан намести тюрбана върху обръснатата си глава. Стоеше на стража пред шатрата, в която почиваха телата на Чирило от Болоня и уважавания му учител. Никой не можеше да прекъсне свещената им почивка.

— Защо те тревожи това, Тагар?

— Патриарх Марко е задействал голяма операция за издирването му. Искат да знаят какво се е случило с него. Тази сутрин в Кайро узнах, че ни обвиняват за смъртта му и възнамеряват на всяка цена да ни заловят.

Титипай се усмихна.

— Е, в известен смисъл са прави. След всичко, което Чирило от Болоня е научил — както при превода на евангелието, така и докато е слушал учителя Балазан през последните дни, — коптът в него е умрял.

— Какво искаш да кажеш?

— Че никой, който е видял истината, не продължава да живее в лъжовния си свят. Оттогава нататък юздите на съществуването му биват поети от съкровеното му съзнание. Чувството е почти като повторно раждане.

— Коптската религия лъжа ли е?

— Не. Тя е само част от истината, но е толкова непълна, че понякога се оказва опасна.

— А ислямът? А християнството?

— И те.

— Това ли ще се случи и със султан Бунабарт, водача на армията на Запада?

— Донякъде да.

Големите черни очи на Тагар блестяха като звезди под ясното небе над Гиза.

— Донякъде? Какво искаш да кажеш?

— Че Наполеон, за разлика от отец Чирило, вече е мъртъв. Съвсем мъртъв.