Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El secreto egipcio de Napoleun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2008

Испанска, първо издание

Преводач: Ева Младенова Тофтисова

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Отговорен редактор Вера Янчелова

Компютърна обработка Костадин Чаушев

Коректор Недялка Георгиева

Формат 60/90/16. Печатни коли 17

Печатница „Полиграфюг“ АД, Хасково

 

с/о Antonia Kerrigan Literary Agency, Barcelona

ISBN 978–954–26–0694–9

История

  1. — Добавяне

19.
Кайро, 4 раби I[1]

 

Малко повече от четири дни по море бяха нужни на Надия и чичо й Али, за да стигнат до град Кайро. Най-накрая Победоносният — това означава Al Qahira на арабски — се появи една сутрин пред тях със сребърните полумесеци на безбройните си минарета.

Беше трудно човек да си представи по-величествен пейзаж: големи товарни съдове, заобиколени от армия малки фелуки и гребни лодки, напредваха без видим ред във всички посоки. Дори и най-невярващите трябваше да признаят, че Аллах, в безкрайната си мъдрост, беше благословил тази река, дарявайки я с невидим и тайнствен порядък, способен да регулира това невъобразимо движение на стоки и хора. Създателят и Господар на света се радваше да показва безкрайната си сила в такива малки неща.

„Кайро се е променил много, откакто пристигнаха французите — бяха ги предупредили на кораба. — Чужденците бързо превърнаха Майката на всички градове в различно място и Всевишният, поради някаква неясна причина, им го позволи“, бяха добавили.

Това малко интересуваше двамата Бен Рашид. Не бяха дошли в района на Делтата нито поради прищявка, нито заради вярата си, а истината беше, че французите им бяха безразлични.

Баржата им представляваше платформа от големи дънери, върху която бе забито огромно и покрито с кръпки парче брезент, служещо за платно. По време на пътуването не говориха почти с никого. Съвършената бе покрила главата си със задължителния за исляма воал и не беше особено трудно да минат за младо семейство от Юга. Разбира се, платиха добросъвестно цената на билетите, изпълниха задължителните пет молитви на ден, обърнати към Мека, и нетърпеливо изчакаха да хвърлят котва на един малък пристан близо до квартал Гиза около осем часа сутринта.

Горещината беше непоносима.

Първото, което привлече вниманието им, бе огромният брой войници, патрулиращи в близост до пирамидите. Никога не бяха виждали толкова много и така добре въоръжени французи на едно място. Интересното беше, че освен пясък и камъни, там почти нямаше какво да се охранява, поради което полицейското присъствие на въоръжените до зъби европейци им се стори както абсурдно, така и необяснимо. Злите езици шушукаха, че чужденците се подготвят да възпрат ново нападение на Мурад бей. И с основание: само пет дни преди тяхното пристигане страшният Мурад се беше качил необезпокояван на Голямата пирамида и от върха й, с помощта на малко сребърно огледало, бе изпратил кодирани послания до Нефиса — влиятелна дама от Кайро, която ухажваше. Когато французите се усетиха, Мурад вече бе избягал към оазиса Ел Фаюм, но в града бе останало смътното усещане, че безредиците срещу френската окупационна армия могат да се възобновят всеки момент…

— Мисля, че в центъра, далеч от пирамидите, ще сме в по-голяма безопасност. Поне докато дойде денят.

Загадъчната усмивка на Али изненада Съвършената.

— Денят?

— Да, Надия. Моментът, в който ще трябва да идем в Хелиополис, за да потърсим това, което принадлежи на клана ни.

Погледът на нубиеца за миг срещна този на Сфинкса в далечината, побит срещу пирамидата на Хефрен. Вечното му лице сякаш отправяше предизвикателство към всеки, който възнамерява да изтръгне тайните му. От мръсната улица, на която се намираха, гледката към главата на колоса, изникнала от пясъка, приличаше на ехо от пейзаж, принадлежащ на друг свят.

— Заедно сме от няколко дни, а все още не съм сигурна какво имаш предвид, чичо — оплака се Съвършената.

— Ах, Надия! Това, което сме дошли да търсим, е толкова древно, било е пазено на толкова различни свети места, че трябва да сме нащрек за какъвто и да е знак от боговете. Кой знае — прибави тайнствено, с поглед, зареян в хоризонта зад пясъка, който ги заобикаляше, — може би дори няма да ни се наложи да напускаме Гиза, за да намерим тайната на вечния живот.

Момичето сви рамене. Всеки път, когато чичо й обясняваше нещо за „мисията“ им, безброй съмнения изникваха в глвата и. Сега не успяваше да разбере как формулата на безсмъртието можеше да е скрита на повече от едно свято място. В Едфу разбра — или поне така й се стори, че Хелиополис е мястото, където птицата Бену се връща периодично, за възстанови жизнената си сила и да се възроди от собствената си пепел, силна и млада. Ако чичо й бе убеден в това, защо тогава не поемеха веднага към Хелиополис и не изтръгнеха веднъж завинаги тайната от Феникса?

— Има смисъл в това, което казваш — призна нубиецът, като изслуша възраженията й. — Макар че, ако беше изучила из основи древното предание за Хордедеф, както съм го изучил аз, щеше да знаеш защо формулата се пази в толкова различни центрове на силата като Хелиополис и Гиза.

— Хордедеф?

— Виждаш ли? Липсата на подготовка те издава. Хордедеф е бил един от синовете на Хеопс. — Гигантът, с цвят на абанос, се усмихна с превъзходство. — И това предание е едно от най-известните от времето на фараоните.

Момичето наклони леко глава, готово да слуша.

— По време на бащиното му управление принц Хордедеф се опитал да помогне на Хеопс, като разбере какво представлява изключителният и таен храм, построен от бог Тот, за да пази в него ковчежето, в което се съдържала цялата му мъдрост. Хеопс искал на всяка цена да възпроизведе този загубен в зората на времето храм, но не знаел към кого да се обърне, за да изпълни мечтата си. Никой в царството нямал представа къде се намира храмът на Тот, нито, разбира се, какъв е неговият план.

— И Хордедеф го намерил?

— Именно. Прозорливият принц открил един старец, който живеел в Сакара и все още помнел тази тайна. Със сведенията, дадени от стареца, царят побързал да построи лелеяното копие — Голямата пирамида в Гиза.

— Разбирам. — Очите на танцьорката блестяха. — Значи нашето семейство не знае къде се намира ковчежето с мъдростта на Тот… Дали в първоначалния храм или в имитацията на Хеопс.

— Това е чистата истина. Въпреки че в преданието не се споменава нищо по въпроса, възможно е Хеопс да е разкопал руините на храма на Тот и да се е домогнал до ковчежето, съдържащо мъдростта му. След това може да го е затворил в собствената си пирамида. Вероятно затова древните гърци погрешно вярвали, че пирамидата в Гиза е била издигната от самия Тот.

— И кой днес би могъл да знае истината, след като е минало толкова много време?

Али отново се усмихна на наивността на Надия.

— Само „сините мъдреци“. Помниш ли какво ти казах за тях? Помниш ли как в Едфу ти обясних за скромния им произход и за това, че още от времето на боговете са били предопределени за пазители на тайната на живота. Няма съмнение, че днес само те знаят къде точно се намира мястото на Тот в Хелиополис или — ако то липсва, камерата с ковчежето в Голямата пирамида.

— И защо мислиш, че ще ни кажат къде е?

Поредният въпрос на Съвършената увисна във въздуха в продължение на няколко секунди. Изглеждаше, че нубиецът го обмисля внимателно, след което отговори тържествено и без да се колебае:

— Всъщност те чакат единствено появата на някой като теб, за да ни предадат тайната.

— Като мен ли?

Съвършената повдигна недоверчиво вежди.

— Ако смяташ, че си подготвена, дойде моментът да ти бъде разкрита каква е свещената ти мисия.

— Готова съм, чичо.

— В такъв случай — прошепна той, — така да бъде.

Али улови ръката на Надия и я поведе сред тълпата. В първия момент Съвършената не успя да се ориентира, но високото тухлено минаре на джамията на халифа Ал Хаким скоро я упъти: чичо й я теглеше към улица „Байн ал Касрайн“, чието име означаваше „сред дворците“ и която се намираше между малкото останали непокътнати стари фатимидски къщи, предшествали османския упадък.

Навалицата отврати Надия бен Рашид. В букета от миризми се смесваха ароматът на подправки, уханието на уличните гозби и вонята на конски и камилски тор — и всички те се сливаха в натрапчива дисхармония. За разлика от други околни райони на Кайро, улица „Ал Касрайн“ нямаше вид да е включена в общинската система на французите — противно на името си, беше все още тясна, окаяна и мръсна и никой до този момент не бе виждал по нея да минава каруца.

За щастие разходката им се оказа кратка. В една от страничните улички, долепени до главната, зад почерняла от мръсотия завеса се откри неочаквано чист и подреден вътрешен двор. Али явно го познаваше много добре, тъй като нито се спря да попита минувачите, нито се поколеба, преди да влезе вътре.

Съвършената покорно се остави да я води.

Две деца, сгушени в един ъгъл, играеха на нещо, подобно на шах. Като ги видяха да влизат, напуснаха скривалището си и прекосиха двора тичешком. Няколко секунди по-късно едра жена с кръгло приветливо лице излезе да ги посрещне. Промърмори нещо неразбираемо и целуна Али по бузата. Добрата жена, обхваната от неизразима възбуда, забързано поведе Надия към друго, по-голямо помещение без таван, ухаещо на портокалов цвят — там седеше старец с невиждащи очи, който сякаш я очакваше от известно време.

— Надия? — прошепна слепецът, щом усети присъствието й. — Ти си, нали?

Достопочтеният старец обърна глава точно към мястото, където се намираше момичето, но погледът му остана неподвижен.

— Не се страхувай, моля те — продължи той с широка усмивка. — Седни близо до мен, за да мога да те докосвам. От много време исках да се запозная с теб…

Надия се подчини незабавно. Старецът, около седемдесетгодишен, с бяла разрошена брада, оредяла коса и остри скули, излъчваше странен магнетизъм. В гласа му и царствените му жестове се долавяше безспорна власт. Жената, вероятно една от съпругите му, заведе Надия до него и й помогна да се настани върху избродирана с мъниста възглавница.

— Аз съм Ахмед — каза той най-накрая, — великият патриарх на рода Бен Рашид. Духовен водач на клана, откакто Ал Хюсеин ми повери тази отговорност преди много, много години. Но ти, естествено, не ме познаваш.

— Али ми говори много за вас.

— И сигурно ти е разказал за съня, в който ангел Божи ми разкри, че семейството ни ще обедини усилията си, за да си възвърне формулата на Сед. Извора за връщане към живота.

— Да, така е.

Силните жилести ръце на Ахмед се протегнаха, за да поемат ръцете на Надия. Съвършената почувства топлината и силата им.

— И не ти каза защо те доведе при мен?

— Не.

— Нито ти разкри причините, поради които те продадохме като слугиня в Луксор и ти възложихме да наблюдаваш Омар Абиф?

— Не, учителю Ахмед.

Лицето на стареца помръкна. Разочарован от незнанието на гостенката си, патриархът на клана Бен Рашид реши да обучи новата си ученичка възможно най-бързо. Точно той знаеше по-добре от всеки друг колко спешно се налагаше обучението й да бъде завършено и да бъде подготвена за нужния момент. За Времето, което приближаваше.

— Майка ти, Сара… помниш ли я?

Надия отвори широко очи.

— Майка ми? Разбира се! Бях край нея до навършване на тринайсет години, когато кланът ме продаде на Хаим.

— Значи, малката ми, слушай внимателно това, което имам да ти кажа, защото от него зависи мисията, която днес ще ти поверя. Не пропускай нито една подробност, нито пренебрегвай онова, което не ти се нрави или не разбираш…

— Да, учителю.

Ахмед стисна силно нежните й ръце, преди да продължи:

— Майка ти, както и баба ти преди нея, и всички жени от рода ти по майчина линия от шейсет поколения назад, принадлежат на каста, посветена в тайните на Изида. Въпреки че семейството имало семитски произход, то скоро било удостоено с най-високи почести сред древните египтяни.

— Евреи? Семейството ми е от еврейски произход?

— Потърпи, Надия — прекъсна я Ахмед. — Семейството ти произхожда — по пряка и защитена линия, от Мириам, майката на християнския месия. Заради жестокото политическо преследване срещу новородения й син тя била принудена да дойде в Египет. Тази, която Бог бил определил за майка на пророка на християните, се установила край Хелиополис, който по онова време все още бил проспериращо средище на мъдрост и знание, и успяла да получи посвещаване в ритуалите на Изида благодарение на небесните знаци, които съпътствали пристигането й.

— Небесни знаци?

— О, да! Ние, египтяните, сме били умели астролози много преди да се появят първите фараони. В звездните карти на Йешуа и Мириам сме видели някои знаци, които ги превръщали в избраници на боговете. Затова нашите предци с радост се съгласили да ги обучат в най-добре пазените тайни на култа към Изида. В известен смисъл ги очаквали от много време, така както се чака завръщането на далечен и изгубен родственик. Не забравяй, че великият патриарх на евреите Мойсей е бил принц и жрец в Египет и е отнесъл със себе си част от нашата вяра…

— И в какво се състояло посвещаването на Мириам, учителю?

Ахмед се усмихна.

— На Светото семейство било показано как работи могъщата наука за безсмъртието — отговори той тържествено. Младата Мириам усвоила това знание и го предала на сина си с помощта на жреците от Храма на Бену. Но Мириам завещала нашата наука и на някои от другите си потомци.

— Йешуа не е ли бил единственият син на Мириам?

— О, не, нищо подобно. Дори учениците му разказват в писанията си за братята и сестрите на Йешуа. И точно тези сестри са приели необикновеното учение на Изида. Нещо повече: след Мириам такова посвещаване започнало да се извършва още по-усилено, отколкото в древността, тъй като с идването на римляните се появил страхът, че тайната ще бъде загубена завинаги. Мъдреците, притежаващи знанието за живота, били успели да го спасят от алчността на фараони и жреци, но много добре знаели, че ги очакват тежки времена на прекомерни амбиции, и решили да защитят тайната по много особен начин…

Ахмед усети безпокойството на Надия по движенията й. Ръцете на Съвършената се вкопчиха силно в неговите, сякаш се боеше да не падне.

— Да, малката ми — решили, че тайната ще се предава единствено по кръвна линия. Мъдреците постановили, че в бъдеще само жените, принадлежащи към семейството на Мириам, ще имат пълен достъп до тайната наука за безсмъртието… И въпреки че тези жени невинаги се решавали да я приемат или приложат на практика, знанието се предавало успешно.

— А майка ми…?

— Майка ти, както почти всички твои предшественички, не пожела да упражнява онова, за което беше предопределена. Нито пък обстоятелствата бяха като тези, които заобикалят теб, а и никога не бяхме чували, че след Йешуа в земите на Египет е пристигнал мъж, достоен да получи тайната на Изида и да възпроизведе обреда, който някога е върнал Озирис към живота…

Съвършената сви рамене.

— Искате да кажете, че освен нова Изида, трябва да се появи и нов Озирис, с когото да се възпроизведе висшата магия на някогашните богове?

— Нещо такова, Надия.

— И знаете ли вече кой е този Озирис, когото очаквате?

Ахмед замълча за момент, обмисляйки отговора си. След това, галейки нежната ръка на Съвършената, прошепна толкова тихо, та никой друг да не го чуе:

— Бунабарт. Султанът, дошъл от другата страна на морето…

Бележки

[1] 6 август 1799 г. Година 1214 по хиджра. — Б.а.