Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder on the Orient Express [=Murder in the Calais Coach], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 124 гласа)

Информация

Корекция
ira999 (2008)
Допълнителна корекция
Boman (2008)
Сканиране
Darko

Издание:

Агата Кристи. Убийство в „Ориент експрес“

 

Преводач Александър Хрусанов

Редактор Красимира Тодорова

Художник Стефан Кънчев

Коректор Антоанета Димитрова

 

Дадена за печат на 28. II. 1990 г. Излязла от печат януари 1991 г.

Печатни коли 12,50. Издателски коли 11,50. Цена 7.90 лв.

 

Фирма „ФАР“, София, 1991

ДФ „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. Murder on the Orient Express

Collins, London, 1937

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от anelia)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство в Ориент Експрес (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство в Ориент Експрес
Murder on the Orient Express
АвторАгата Кристи
Първо издание1934 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаКучето на смъртта
СледващаНезавършен портрет
Убийство в Ориент Експрес в Общомедия

Убийство в Ориент Експрес е роман на Агата Кристи с главен герой белгийският детектив Еркюл Поаро. За първи път е публикуван във Великобритания през 1934 г. По-късно същата година романът е издаден и в САЩ, под името Murder in the Calais Coach, за да се избегне евентуалното объркване с романа на Греъм Грийн Orient Express, публикуван през 1932 г.

Резюме на сюжета

„Убийство в Ориент експрес“ е най-известният криминален роман в света, а екранизацията му е обявена за най-успешния британски филм на всички времена. Еркюл Поаро пътува с Ориент експрес, но малко след полунощ луксозният влак засяда в снежна преспа. На сутринта пътниците са с един по-малко. Американски магнат е намерен мъртъв в купето си, а вратата е заключена отвътре. Пътуващите са откъснати от света и разчитат на Поаро, който единствен може да открие убиеца сред тях.

Посвещение

Агата Кристи посвещава книгата на втория си съпруг археолога Макс Малоун. Писателката му посвещава още три книги: Загадката на Ситафорд, Ела и ми кажи как живееш, и последната ѝ написана книга Задната врата на съдбата.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Murder on the Orient Express в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ЧАСТ ВТОРА
ПОКАЗАНИЯТА

ГЛАВА I
ПОКАЗАНИЯТА НА КОНДУКТОРА НА СПАЛНИЯ ВАГОН

Във вагон-ресторанта всичко беше готово.

Поаро и Бук седнаха заедно от едната страна на една маса. Докторът седна срещу тях през пътеката.

На масата пред Поаро имаше план на вагона Истанбул—Кале, в който с червено мастило бяха отбелязани имената на пътниците.

Паспортите и билетите бяха на купчина от едната страна. Имаше хартия за писане, мастило, писалка и моливи.

— Прекрасно — одобри Поаро. — Можем да открием сесията на нашия следователски съд, без да се бавим повече. Смятам най-напред да чуем показанията на кондуктора на спалния вагон. Вие сигурно знаете някои неща за този човек. Какво представлява? Може ли да се разчита на думите му?

— Бих казал с пълна увереност, че може. Пиер Мишел работи в компанията повече от петнайсет години. Французин е, живее близо до Кале. Напълно почтен и честен. Може би умствените му способности не са забележителни.

Поаро кимна с разбиране.

— Добре — каза той. — Хайде да го видим.

Пиер Мишел беше възвърнал донякъде самообладанието си, но имаше крайно изнервен вид.

— Надявам се, не смятате, че има някаква небрежност от моя страна, мосьо — рече той загрижено, а погледът му се местеше от Поаро на мосьо Бук. — Случилото се е ужасно. Надявам се, не мислите мосьо, че това се отразява по някакъв начин върху мен?

След като успокои страховете на кондуктора, Поаро почна да задава въпроси. Той уточни най-напред името на Мишел, продължителността на службата и колко време е работил по този маршрут. Знаеше тези подробности, но обичайните въпроси позволиха на Мишел да се почувствува по-спокойно.

— А сега — продължи Поаро — нека минем към случилото се миналата нощ. Кога си легна мистър Ратчет?

— Почти веднага след вечеря, мосьо. Всъщност преди да напуснем Белград. Същото направи и предишната вечер. Беше ми наредил да оправя леглото, докато е на вечеря, и аз постъпих точно така.

— Влизал ли е някой в купето му след това?

— Прислужникът и младият американски джентълмен — неговият секретар.

Някой друг?

Не мосьо, доколкото знам, друг не е влизал.

Добре. И тогава ли го видяхте или чухте за последен път?

— Не мосьо. Вие забравяте, че той позвъни към един без двайсет — скоро след като бяхме спрели.

— Какво точно се случи?

— Аз почуках на вратата, но той извика, че бил сбъркал…

— На английски или на френски?

— На френски.

— Какви бяха точно думите му?

— Няма нищо. Излъгал съм се.

— Точно така — потвърди Поаро, — Това чух и аз. И след това си отидохте?

— Да, мосьо.

Върнахте ли се на мястото си?

Не, мосьо. Най-напред се отзовах на един друг звънец, който току-що бе иззвънял.

— А сега, Мишел, ще ви задам един важен въпрос. Къде бяхте в един и четвърт?

— Аз ли, мосьо? Бях на малкото си столче в края на вагона с лице към коридора.

— Сигурен ли сте?

— Да, разбира се, освен…

— Да?

— Отидох в съседния вагон, вагона от Атина, за да поговоря с колегата. Говорихме за снега. Беше малко след един часа. Не мога да кажа точно.

— И кога се върнахте?

— Спомням си, че иззвъня един от моите звънци, нали ви казах. Викаше ме американката. Беше звъняла няколко пъти.

— Да — отвърна Поаро. — А след това?

— След това ли, мосьо? Отзовах се на вашия звънец и ви донесох минерална вода. После, около половин час по-късно, оправих леглото в едно от другите купета — на младия американски господин, секретаря на мистър Ратчет.

— Сам ли беше в купето си мистър Мъкуийн, когато влязохте да оправите леглото му?

— Английският полковник от №35 беше при него. Седяха и разговаряха.

— Какво направи полковникът, когато напусна купето на мистър Мъкуийн?

— Върна се в своето купе.

— Номер 15 е доста близо до вашето столче, нали?

— Да, мосьо, то е второто купе от другия край на коридора.

— Леглото на полковника беше вече оправено?

— Да, мосьо. Бях го оправил, докато той вечеряше.

— По кое време беше това?

— Не мога да кажа точно, мосьо. Но сигурно не по-късно от два часа.

— А след това?

— След това седях на столчето си до сутринта.

— Не отидохте ли отново във вагона от Атина?

— Не, мосьо.

— Може би сте заспали?

— Не, мосьо. Спрелият влак не ми позволи да подремна, както правя обикновено.

— Видяхте ли някой от пътниците да минава нагоре или надолу по коридора?

Кондукторът се замисли.

— Струва ми се, че една от дамите отиде до тоалетната в другия край.

— Коя от дамите?

— Не зная. Тя беше в другия край на коридора и с гръб към мен. Носеше яркочервено кимоно с дракони.

Поаро кимна.

— А след това?

— Нищо, мосьо, до сутринта.

— Сигурен ли сте?

— А, извинете, вие отворихте вашата врата и погледнахте за миг навън.

— Добре, приятелю — каза Поаро. — Питах се дали ще си спомните. Между другото аз се събудих от удара на нещо тежко, което сякаш падна върху вратата ми. Знаете ли какво би могло да бъде това?

Мъжът го погледна втренчено.

— Нищо не е имало, мосьо, нищо. Сигурен съм.

— Тогава трябва да съм сънувал някакъв кошмар — каза Поаро философски.

— Освен ако сте чули нещо в съседното купе — добави Бук.

Поаро не обърна внимание на предположението му. Може би не желаеше да направи това пред кондуктора на спалния вагон.

— Нека минем на друг въпрос — рече той. — Да предположим, че снощи убиецът се е качил във влака. Сигурно ли е, че не е могъл да го напусне след извършването на убийството?

Пиер Мишел поклати глава.

— Нито да се е скрил някъде в него?

— Влакът е претърсен основно — каза Бук, — Оставете тази мисъл, приятелю.

— Освен това — прибави Мишел — никой не може да се качи в спалния вагон, без да го видя.

— Коя беше последната гара?

— Винковци.

— По кое време беше това?

— Трябваше да тръгнем оттам в 11:58. Но поради атмосферните условия, имахме двайсет минути закъснение.

— Би ли могъл да дойде някой от другата част на влака?

— Не, мосьо. След вечеря вратите между обикновените и спалните вагони се заключват.

— Вие слизахте ли от влака във Винковци?

— Да, мосьо. Слязох на перона както обикновено и застанах до стъпалата на вратата. Другите кондуктори направиха същото.

— А как стои въпросът с предната врата? Тази, която е по-близо до вагон-ресторанта?

— Тя е винаги заключена отвътре.

— Сега не е заключена по този начин. Кондукторът остана изненадан, но после лицето му светна.

— Някой от пътниците я е отворил, за да погледа снега.

— Вероятно — съгласи се Поаро.

В течение на една-две минути той чукаше замислено с пръсти по масата.

— Нали не ме обвинявате в нещо? — попита плахо кондукторът.

Поаро му се усмихна добродушно.

— Просто имахте лош късмет, приятелю — каза той. — А! Още нещо, докато не съм го забравил. Споменахте, че докато сте чукали на вратата на мистър Ратчет, е иззвънял друг звънец. Всъщност и аз го чух. Чий звънец беше?

— На принцеса Драгомирова. Искаше да повикам прислужницата й.

— И вие я повикахте?

— Да, мосьо.

Поаро се зае да изучава замислено плана пред себе си. След това наклони глава.

— Засега това е всичко — каза той.

— Благодаря, мосьо.

Кондукторът стана. Погледна към Бук.

— Не се тревожете — отзова се сърдечно той. — Не виждам никаква небрежност от ваша страна.

Пиер Мишел напусна купето успокоен.