Агата Кристи
Убийството в „Ориент експрес“ (25)

ГЛАВА II
ДЕСЕТ ВЪПРОСА

На хартията пишеше:

Неща, които се нуждаят от обяснение

1. Носната кърпа с инициал „X“. Чия е?

2. Чистачката за лула. Полковник Арбътнот ли я е изпуснал? Или някой друг?

3. Кой е носил яркочервеното кимоно?

4. Кой е бил мъжът или жената, преоблечен в униформата на кондуктор от спалните вагони?

5. Защо стрелките на часовника сочат 1:15?

6. Било ли е престъплението извършено по това време?

7. Било ли е извършено по-рано?

8. Било ли е извършено по-късно?

9. Можем ли да бъдем сигурни, че Ратчет е бил прободен не само от едно лице?

10. Какво друго обяснение за раните му би могло да съществува?

— Е, да видим какво сме в състояние да направим — каза Бук, като се посъвзе от това предизвикателство спрямо мисловните му способности. — Да започнем с носната кърпа. Нека бъдем методични и да спазваме реда.

— Разбира се — потвърди Поаро, като кимна със задоволство.

Бук продължи някак си поучително: — Инициалът „X“ е свързан с трима души — мисис Хюбърд, мис Дебенхем, чието второ име е Хермиън, и прислужницата Хилдегарде Шмит.

— Аха! А от тях трите?

— Трудно е да се каже. Но струва ми се, че бих посочил мис Дебенхем. Доколкото знаем, тя може да се назовава с второто си име, а не с първото. Освен това спрямо нея вече има известно подозрение. Този разговор, приятелю, който вие сте дочули, наистина е малко странен, а също така странен е и отказът й да го обясни.

— Що се отнася до мен, аз категорично посочвам американката — заяви доктор Константин. — Носната кърпа е доста скъпа, а както цял свят знае, американците не се въздържат да купуват скъпи неща.

— Значи, и двамата елиминирате прислужницата? — попита Поаро.

— Да. Както тя самата каза, това е кърпа на човек от висшите класи.

— А вторият въпрос — чистачката за лула? Дали полковник Арбътнот я е изпуснал, или някой друг?

— Това е труден въпрос. Англичаните не убиват с нож. В това сте прав. Склонен съм да мисля, че някой друг е изпуснал чистачката за лула… и го е направил, за да хвърли подозрение върху дългокракия англичанин.

— Както сам казахте, мосьо Поаро — намеси се докторът, — две такива следи биха представлявали прекалена небрежност. Съгласен съм с мосьо Бук. Носната кърпа е истинска немарливост — поради това никоя жена не признава, че е нейна. А чистачката за лула е лъжлива улика. В потвърждение на това забележете, че полковник Арбътнот не прояви никакво объркване и призна непринудено, че пуши лула и използува такъв вид чистачки.

— Добре разсъждавате — каза Поаро.

— Въпрос № 3 — кой е носил червеното кимоно? — продължи Бук. — Ще призная, че по този въпрос нямам никакво мнение. А вие какво мислите по въпроса, доктор Константин?

— Нищо.

— Тогава тук се признаваме за победени. В следващия въпрос обаче има известни възможности. Кой е бил мъжът или жената, който се е маскирал в униформата на кондуктор от спалните вагони? Е, можем да посочим със сигурност известен брой хора, които не са могли да бъдат. Хардман, полковник Арбътнот, Фоскарели, граф Андрени и Хектор Мъкуийн са твърде високи. Мисис Хюбърд, Хилдегарде Шмит и Грета Олсон са твърде обемисти. Остават прислужникът, мис Дебенхем, принцеса Драгомирова и графиня Андрени — а никой от тях не звучи убедително! В единия случай Грета Олсон, а в другия Антонио Фоскарели се кълнат, че мис Дебенхем и прислужникът не са напущали купетата си. Хилдегарде Шмит се кълне, че принцесата е била в своето купе, а граф Андрени ни казва, че съпругата му е взела приспивателно. В такъв случай изглежда, че не е бил никой от тях — което е немислимо.

— Както казва нашият стар приятел Евклид — измърмори Поаро.

— Трябва да бъде един от четиримата — реши доктор Константин, — освен ако е външен човек, който е намерил къде да се скрие, а ние сме съгласни, че това е невъзможно.

Мосьо Бук мина на следващия въпрос от списъка.

— № 5 — защо стрелките на счупения часовник показват 1:15? Мога да си представя две обяснения за това. Или е било направено от убиеца, за да си състави алиби, и след това не е могъл да напусне купето, когато е възнамерявал да го стори, понеже е чул да минават хора, или в противен случай… почакайте… идва ми нещо на ум…

Другите двама изчакаха почтително, докато Бук се терзаеше в умствена агония.

— Ето — каза той накрая. — Убиецът в униформа на кондуктор от спалните вагони не е този, който е нагласил стрелките на часовника! Това е направено от лицето, което нарекохме Втори убиец — левака, — с други думи, жената в червеното кимоно. Тя идва по-късно и премества назад стрелките на часовника, за да си създаде алиби.

— Браво! — извика доктор Константин. — Въображението ви работи добре.

— Всъщност — каза Поаро — тя го е наръгала в мрака, без да разбере, че е вече мъртъв, но се е сетила, че в джоба на пижамата му има часовник, извадила го е.

Бук го изгледа студено.

— Можете ли да предложите нещо по-добро? — попита той.

— В момента не — призна Поаро. — Въпреки това — продължи той — ми се струва, че и двамата не сте оценили достатъчно най-интересното в този часовник.

— В това ли се състои въпрос № 6? — попита докторът. — На този въпрос — било ли е извършено убийството по това време — 1:15, аз отговарям „не“.

— Съгласен съм — заяви Бук. — Следващият въпрос е: „По-рано ли е било?“ Аз казвам: „Да“. И вие, докторе, нали?

Докторът кимна.

— Да, но на въпроса „По-късно ли е било?“ също може да се отговори утвърдително. Аз съм съгласен с вашата теория, мосьо Бук, а струва ми се, че и мосьо Поаро е съгласен, въпреки че не иска да го признае. Първият убиец е дошъл преди 1:15, но вторият е дошъл след 1:15. А що се отнася до предположението за лявата ръка, не трябва ли да предприемем нещо, за да установим кой от пътниците е левак?

— Аз не изоставих напълно този въпрос — каза Поаро. — Може би забелязахте, че накарах всеки от пътниците или да се подпише, или да напише адреса си. Това не е окончателно доказателство, защото някои хора вършат едни действия с дясната ръка, а други с лявата. Някои пишат с дясната ръка, но играят голф с лявата. Въпреки това все е нещо. Всеки от разпитаните взе писалката с дясната ръка — с изключение на принцеса Драгомирова, която отказа да пише.

— Принцеса Драгомирова — невъзможно! — възкликна Бук.

— Съмнявам се дали би имала достатъчно сила, за да нанесе удара с лявата ръка — каза колебливо доктор Константин. — Тази рана специално е била нанесена със значителна сила.

— С повече сила, отколкото би могла да притежава една жена?

— Не, не бих казал това. Но ми се струва, че е била необходима повече сила, отколкото би могла да употреби една възрастна жена, а принцеса Драгомирова е физически доста крехка.

— Би могло да бъде въпрос на влияние на духа върху тялото — рече Поаро. — Принцеса Драгомирова има силен характер и огромна воля. Но нека засега не се спираме на това.

— Да минем на въпроси № 9 и 10. Можем ли да сме сигурни, че Ратчет е бил прободен не само от едно лице, и какво друго обяснение за раните би могло да има? Според мен — говоря като лекар — не може да има друго обяснение за тези рани. Да се предполага, че един и същ човек е ръгал най-напред слабо, а след това силно, отначало с дясната, а после с лявата ръка и че може би половин час по-късно е нанесъл нови рани на мъртвото тяло… е безсмислено.

— Да — съгласи се Поаро. — Безсмислено е. А мислите ли, че в идеята за двама убийци има смисъл?

— Както сам казахте, какво друго обяснение би могло да има?

Поаро втренчи поглед право пред себе си.

— Точно това се питам — каза той. — Точно това не преставам да се питам.

Той се облегна назад.

— Отсега нататък всичко се крие тук — той се тупна по челото. — Ние разчистихме всичко. Всички факти са пред нас… правилно и методично подредени. Пътниците седяха тук един след друг и даваха показания. Ние знаем всичко, което може да се знае — отвън… — Той се усмихна мило на Бук. — Ние винаги сме се шегували, нали, по въпроса за облягането назад и намирането на истината чрез мислене. Е добре, аз се каня да потвърдя на практика моята теория — тук, пред очите ви. Вие двамата трябва да направите същото. Нека и тримата да затворим очи и да мислим… Един или повече от пътниците е убил Ратчет. Кой от тях?