Робърт Лъдлъм, Гейл Линдс
Факторът на Хадес (21)

Глава 20

7:14 ч.

Ню Йорк

 

Мерсер Халдейн, президентът на „Бланчард Фармацевтика“, едва успя да скрие усмивката си, когато мисис Пендрагон му донесе програмата за утрешната среща на борда. Все пак й каза учтиво довиждане. Останал отново сам, той се настани и започна да размишлява. След няколко часа щеше да се проведе една от редовните вечери на борда, а пред него бе възникнал огромен проблем, с който първо трябваше да се справи.

Халдейн бе горд от Бланчард — от нейното минало и бъдеще. Това бе стара компания, основана от Езра и Илайджа Бланчард в един гараж на Бъфало още през 1884 г. Произвеждали сапун и крем за лице по стара рецепта, останала от майка им. Собствеността на фирмата преминавала от ръцете на един в ръцете на друг Бланчард. Компанията просперирала и скоро след това започнала да произвежда и ферменти. По време на Втората световна война Бланчард била от малкото компании, на които възложили производството на пеницилин. Това я превърнало във фармацевтичен концерн. След края на войната бързо се разраствала и през 1960 г. с фанфари и развети знамена станала акционерна. Двадесет години по-късно, в началото на осемдесетте, последният Бланчалд предаде ръководството на компанията на Мерсер Халдейн. Като изпълнителен директор той я вкара в деветдесетте. Преди десет години прие президентството. Компанията вече беше негова.

До преди два дни бъдещето й изглеждаше розово като миналото й. Виктор Тремон бе негово откритие — брилянтен биохимик с потенциал за ръководител и съзидателен нюх. Халдейн бавно и последователно го издигаше по стъпалата на йерархията. Подготвяше го за свой наследник. Преди четири години Халдейн го направи изпълнителен директор, но все пак запази ефективния контрол върху компанията. Знаеше, че Виктор кипи от нетърпение да се освободи от ограниченията и да поеме сам Бланчард. Халдейн смяташе това за плюс. От човек без амбиции никога не се получаваше добър ръководител. Колкото по привлекателен е поста, толкова по-голямо старание виждаше в подчинените.

Само, че тази вечер разбра, че се е заблуждавал.

Преди година един нов одитор докладва за странни сметки, заделяни за изследване и развой. Човекът беше изнервен и заинтригуван. Съобщи, че му е невъзможно да проследи към кой проект са насочени фондовете. Тогава Халдейн реши, че всичко се дължи на недостатъчни познания в сложната материя на фармацевтичната индустрия. Но тъй като бе твърде предпазлив, нае външна одиторска фирма, която да се зарови по-надълбоко.

Резултатът бе тревожен. Преди два дни получи доклада. По една изключително сложна система от малки, едва забележими нередности — преразходи, липси, документни трансфери, заеми, разхищения, изтичания, отмъкване и други — близо един милиард долара се бяха изпарили от обшия бюджет на компанията за период от десет години. Милиард долара! В допълнение близо същата сума била изсипана в някакъв фантомен проект, за който Халдейн не бе и чувал. Документните следи бяха страшно оплетени и одиторите признаха, че не могат да бъдат абсолютно сигурни в заключенията си. После изразиха своята убеденост от необходимостта да продължат работата си.

Халдейн им благодари, обеща да държи връзка с тях и моментално си помисли за Виктор Тремон. Нито за секунда не повярва, че един милиард долара могат да изчезнат ей така от само себе си, или пък че Тремон би откраднал подобна сума. Но бе напълно възможно неговият заместник да започне секретен изследователски проект и да се опита да го скрие. Да, това бе по-вероятната причина.

Не направи веднага своя ход. Щяха да се срещнат с Виктор в офиса в Ню Йорк преди частната вечеря, която даваше за редовната среща на борда. Щеше да хвърли в лицето му това, което знаеше, и да поиска обяснение. По един или друг начин щеше да открие дали съществува тайна програма. Окажеше ли се така, трябваше да уволни Тремон. Но проектът може би си заслужаваше. Ако пък такъв проект изобщо не съществуваше и Тремон не успееше да даде обяснение за липсващия милиард, щеше да го уволни на секундата.

Въздъхна. За Виктор щеше да е трагедия, но Мерсер усещаше напрежение, което караше кръвта му да се раздвижи. Беше на години, но не бе загубил вкуса към хубавата битка. Особено към тази, за която бе сигурен, че ще спечели.

При звука на личния му асансьор прекоси луксозния си офис с южно изложение към пристанището. Наля си малко от любимия коняк и отново седна зад бюрото. Отвори табакера, избра си цигара, запали я и пое дълбокия й сладникав дим. В този момент асансьорът спря и от кабината излезе Виктор Тремон.

— Добър вечер, Виктор. Налей си бренди.

Тремон го изгледа как седи зад голямата маса, обвит в цигарен дим.

— Изглеждаш много официален тази вечер, Мерсер. Някакъв проблем?

— Налей си бренди и ще си поговорим.

Тремон си сипа от чудесния стар коняк, почерпи се с цигара и се настани в удобното кожено кресло срещу Халдейн, кръстосвайки крака.

— Хайде да не си губим ценното време — усмихна се той. — Трябва да взема една дама за вечерята. Какво съм объркал?

Халдейн се изчерви. Това си беше чиста проба предизвикателство. Реши да бъде груб и да постави подчинения си бързо на мястото му.

— Изглежда, имаме неосчетоводени милиард долара. Какво си направил, Виктор — откраднал ли си ги или си ги отклонил към някое твое мъничко начинание?

Тремон отпи, обърна цигарата към себе си, за да огледа пепелта, и кимна, сякаш е очаквал нещо подобно. По продълговатото му аристократично лице играеше странна сянка.

— Аха, тайният одит. Помислих си, че е за това. Най-простият отговор е не… и да. Не съм откраднал парите. Отклоних ги към свой собствен проект.

Халдейн потисна гнева си.

— От колко време продължава това?

— О, бих казал от около десетилетие. Няколко години след експедицията, с която ме изпрати в Перу, докато работих в главната изследователска лаборатория. Помниш ли?

— Десетилетие! Невъзможно! Не би могъл да ме лъжеш толкова дълго. Какво всъщност…

— О, можех и го правех. Не бях сам, разбира се. Събрах екип вътре в компанията. Най-добрите специалисти, с които разполагаме. Видяха милиардите, които можем да спечелим по моята схема, и се продадоха. Малко въображение при работата с документите тук, помощ от охраната там, няколко добри учени, моята собствена лаборатория, много решителност, едно рамо от федералното правителство и армията и победа — проектът „Хадес“. Планиран, развит и готов за действие. — Виктор Тремон отново се усмихна и махна с цигарата, сякаш беше магическа пръчка. — За няколко седмици, най-много месеци екипът ми ще спечели милиарди. Вероятно стотици милиарди. Всеки ще е богат — аз, групата ми, бордът, акционерите и, разбира се, самият ти.

Халдейн бе вцепенен.

— Ти си луд.

— Едва ли — изсмя се Тремон. — Просто добър бизнесмен, който е видял перспектива за огромни доходи.

— Луд, готов за затвор!

Тремон вдигна ръка.

— Успокой се, Мерсер. Не искаш ли да научиш какво представлява проектът „Хадес“? Защо ще направи всички ни богати, включително и теб, въпреки липсата ти на благодарност.

Мерсер Халдейн се поколеба. Тремон признаваше, че е използвал фондовете на компанията за тайно изследване. Трябваше да го изрита и вероятно да го осъди. Но той бе великолепен химик и по закон проектът бе собственост на Бланчард. Вероятно щеше да донесе значителни приходи. Все пак като президент и председател на борда на директорите той бе длъжен да защитава и увеличава финансовите авоари на компанията.

— Не виждам как това би променило нещата, но можеш да разкриеш брилянтния си заговор.

— Когато ме изпрати в Перу преди тринадесет години, в една затънтена местност открих странен вирус. Беше смъртоносен, почти всяко заразяване водеше до смърт. Но едно племе имаше лекарство — пиеха кръвта на един вид маймуни, които носеха вируса в себе си. Бях заинтригуван и донесох малко от живия вирус, както и кръв от маймуните. Това, което открих, бе удивително, но логично и елегантно.

— Продължавай — подкани го Мерсер.

Тремон отпи голяма глътка, примлясна от удоволствие и отправи усмивка към боса си.

— Маймуните бяха инфектирани от същия вирус, както и хората, но от по-странен вид. Вирусът си оставаше в състояние на стаза в продължение на години, подобно на СПИН. Е, вероятно предизвиква малки трески, краткотрайни главоболия, но нищо летално, докато един ден, очевидно спонтанно, мутира и предизвиква симптомите на тежка простуда в продължение на две седмици и става смъртоносен както за хора, така и за маймуни. Все пак, и тук е разковничето, той удря по-бързо и по-слабо при маймуните. Много от тях оживяват, а кръвта им е пълна с антитела, които неутрализират мутиралия агент. Предполагам, индианците са открили това по метода на пробата и грешката. Когато се почувстват болни, пият от маймунската кръв и така се лекуват. В повечето случаи — ако уцелят правилната маймуна.

Тремон се наведе напред.

— Красотата в тази симбиоза е, че независимо от мутацията на вируса, тя винаги става първо при маймуните. Това означава, че антителата са готови за всяка мутация. Не е ли мъдра природата?

— Удивително — сухо отговори Халдейн. — Но не виждам нищо, носещо доходи в твоя анекдот. Вирусът съществува ли някъде, където не съществува лекарство?

— Абсолютно никъде. Това е ключът към проекта „Хадес“.

— Осветли ме, ако обичаш. Не мога да чакам повече.

— Сарказъм, а? — засмя се Тремон. — Стъпка по стъпка, Мерсер. — Стана и си наля още от чудесния коняк на шефа си. Седна и кръстоса отново крака. — Разбира се не можехме да внесем милиони маймуни и да ги убием заради кръвта им. Да не говорим, че не всички маймуни имат антитела и че кръвта бързо се разваля. Така че първо трябваше да изолираме вируса и антителата в кръвта. Втората стъпка беше да открием методи за масово производство и да създадем богат спектър от антитела за някои по-различни мутации, които се случват от време на време.

— Предполагам, искаш да ми кажеш, че всичко това вече е направено.

— Напълно. Изолирахме вируса и бяхме готови за продукцията му още през първата година. Останалото отне доста време, а успяхме да финализираме рекомбинантния серум едва миналата пролет. Сега вече разполагаме с милиони дози, готови за износ. Патентован е като лекарство срещу маймунския вирус. Естествено, без да се споменава човешкия. Ще изглежда като чист късмет. Разходите ни са записани и калкулирани според инфлацията, така че ще можем да претендираме за по-висока цена и да получим одобрението на Федералния лицензионен департамент.

— Нямате одобрение от ФЛД? — Халдейн беше изумен.

— Когато започне пандемията, ще го получим незабавно.

— Когато започне? — този път се изсмя Халдейн. Презрителен смях. — Каква пандемия? Искаш да кажеш, че няма епидемия, срещу която да използваме серума? Боже мой, Виктор…

— Ще има — усмихна се Тремон.

— Ще има?

— В Съединените щати вече имаме шест случая, трима от тях тайно излекувахме със серума. Ще последват още жертви. В чужбина са регистрирани вече хиляди смъртни случаи. След няколко дни планетата ще осъзнае пред какво е изправена. Никак няма да е забавно.

Мерсер Халдейн седеше неподвижен зад бюрото си. Конякът беше забравен. Цигарата догаряше върху плота, където бе изпаднала от пепелника. Когато заговори, трудно пазеше самообладание и дори Тремон го забеляза.

— Не ми казваш всичко в схемата, нали?

— Вероятно.

— И кое е останалото?

— Няма да искаш да знаеш.

Халдейн обмисли думите му.

— Не, няма да участвам. Отиваш в затвора. Никога повече няма да излезеш оттам.

— Имай ми доверие. И ти си затънал, колкото мен.

Халдейн вдигна белоснежните си вежди от учудване.

— Няма начин аз…

— Дори си в по-неблагоприятна ситуация — изсмя се Тремон. — Задникът ми е покрит. Всяка заповед, всяко решение за износ на продукти и вливане на средства са одобрени и подписани от теб. Всичко, което сме правили, е писмено оторизирано. Така е, защото когато си нервен, подписваш книжата просто, за да ти се махнат от бюрото. Слагах там, а ти ги разписваше и ме гонеше от кабинета си като ученик. Останалото са фалшификации, които никой няма да забележи. Един от хората ми е експерт по тази част.

Като разтревожен стар лъв Халдейн потисна гнева си. Гледаше протежето си, оценявайки наум стойността на разкритията. С неохота трябваше да се съгласи, че печалбите щяха да са астрономически, а той щеше да се погрижи да вземе своя пай. В същото време се опита да открие грешка, пропуск, който би ги довел до провал. Видя го:

— Правителството ще поиска масова продукция на лекарството. За да го дадат на света. Ще ти го отнемат. Национален интерес.

— Не. Не могат да произвеждат серума, ако не им дадем детайлите, а и никой не разполага с мощности за синтезирането му в големи количества. Но няма и да се опитат. Първо, защото можем сами да свършим работата. Второ, никое американско правителство няма да ни откаже разумните приходи. Това е играта ни пред света, нали? Живеем в капиталистическо общество и просто практикуваме добър капитализъм. След това ние ще работим денонощно, за да спасим света, кой ще каже, че не заслужаваме награда? Разбира се, както споменах, ние сме раздули изследователските си разходи, но никой няма да рови надълбоко. Печалбата ще е страхотна.

— Значи ще има пандемия. Единственото хубаво нещо в тази работа е, че ти разполагаш с лекарство. Може би няма да загинат много хора.

Тремон си отбеляза цинизма, с който Халдейн се убеди да капитулира. Както винаги преценката му за човека беше правилна. Сега огледа бавно кабинета на председателя, запаметявайки всеки детайл. Отново се обърна към бившия си ментор, а лицето му стана студено и отдалечено.

— Но за да задействам всичко, трябва аз да командвам парада. Утре на директорското събрание ще се оттеглиш. Ще предадеш компанията на мен. Аз ще съм президент и председател на борда на директорите. Ще имам пълен контрол. Ако искаш, остани почетен председател на борда. Дори ще имаш повече контакт с ежедневната дейност на компанията от всеки друг член. Но след година ще се оттеглиш с много тлъст процент от печалбата и прекрасна пенсия. А аз ще поема и борда.

Халдейн се втрещи. Старият, закален в битките лъв настръхна. Не очакваше това. Беше подценил Тремон.

— Отказвам!

— Не можеш. Патентът е на името на моята група, в която аз съм мажоритарният акционер, а е лицензиран към Бланчард срещу голяма процентна такса. Между другото ти лично го одобри преди години, така че всичко е достатъчно легално. Но не се безпокой. Ще има много за Бланчард и голям бонус за самия теб. Бордът и акционерите ще се побъркат от приходите, да не говорим за рекламата. Ще сме героите, спасяващи света от апокалиптично бедствие.

— Продължаваш да наблягаш на факта колко много пари ще спечеля. Вън или вътре? Не виждам защо е необходимо да напускам. Ще продължа да управлявам компанията и ще се погрижа ти да си финансово възнаграден.

Тремон се засмя при мисълта как ще се превърне в спасител и същевременно ще стане по-богат от Крез. След това хвърли мрачен поглед към Халдейн.

— Проектът „Хадес“ ще е невероятен успех. Най-големият, постиган някога. Но въпреки че си го одобрил на хартия, ти не знаеш нищо за него. В най-добрия случай ще изглеждаш като глупак. В най-лошия — ще разкриеш своята некомпетентност. Всеки ще те подозира, че се възползваш от моята работа. Тогава мога да накарам борда и акционерите да те изритат за пет минути.

Халдейн остро си пое дъх. И в най-ужасните си кошмари не си бе представял, че това може да се случи. Събитията го бяха сграбчили в железен юмрук и беше загубил контрола над тях. Проряза го чувство на безпомощност, като риба, спряна от непробиваема мрежа. Тремон бе прав. Само глупак би му се противопоставил. По-добре да играе играта му и да си тръгне с плячката. Когато си го помисли, изведнъж му стана по-добре. Не идеално, но все пак по-добре.

Сви рамене.

— Е, тогава да вървим на вечерята.

— Това е Мерсер, когото познавам — засмя се Тремон.

— Наздраве! Ще си богат и известен.

— Вече съм богат. Не ми пука от известността.

— Ще свикнеш и ще ти хареса. Помисли си за всички бивши президенти, с които би могъл да играеш голф.