Стивън Кинг
Другият (77)

1.

Тя върна служебния телефон (винаги го носеше със себе си, макар Пийт все да я будалкаше) на поставката до домашния апарат, седна пред компютъра и не помръдна трийсетина секунди. После натисна бутона на фитнесгривната „Фитбит“, за да си провери пулса. Седемдесет и пет, близо десет удара над нормата. Не се изненада. Разказът на Пели за Мейтланд я развълнува и заинтригува — не се беше чувствала така, откакто приключи с покойния (и ужасяващ) Брейди Хартсфийлд.

Не, кривеше си душата. Всъщност след смъртта на Бил не бе изпитвала вълнение и интерес към каквото и да било. Пийт Хънтли работеше усърдно, обаче (тя дръзваше да го признае само тук, сред тишината на жилището си) му липсваха въображение и размах. Дай му на него да издирва мошеници, хора, нарушили гаранцията, откраднати автомобили, изгубени домашни животинки и татенца, които след развода не си плащат издръжката за децата. Холи беше казала на Алек Пели самата истина — ненавиждаше насилието, освен във филмите, защото кървавите сцени й причиняваха стомашни спазми, обаче докато преследваше Хартсфийлд, се чувстваше жива — усещане, което повече не я беше спохождало. Беше нещо подобно и при гонитбата на Морис Белами, откачения любител на художествената литература, който беше застрелял любимия си автор.

За щастие в Дейтън не я чакаха нито Брейди Хартсфийлд, нито Морис Белами, иначе щеше да стане напечено, защото Пийт беше на почивка в Минесота, а младият й приятел Джером беше заминал с другите от семейството за Ирландия.

— Ша цуна вместо тебе камъка Бларни, хубавице — й бе казал на летището, имитирайки ирландски акцент, още по-кошмарен от акцента на харлемски чернокож от радиошоуто „Еймъс и Анди“, който Джером пускаше в употреба от време на време, най-вече за да я дразни.

— По-добре недей — бе се намусила тя. — Кой знае какъв развъдник на бацили е този Камък на красноречието. Втриса ме, като си представя.

„Алек Пели си въобразяваше, че ще се откажа, защото случаят е странен — помисли си сега и се поусмихна. — Смяташе, че ще кажа: «Чиста лудост! Един и същ човек не може да е на две места едновременно и хората не могат да изчезнат от архивирани новинарски репортажи. Това е или лоша шега, или измама.» Той обаче не знае (и аз няма да го осведомя), че един и същ човек наистина може да е едновременно на две места. Брейди Хартсфийлд можеше и когато най-после умря, беше в тялото на друг човек.“

— Всичко е възможно — промърмори, все едно говореше на празната стая. — Абсолютно всичко. В света има безброй тайни ниши и пролуки.

Отвори „Файърфокс“ и намери адреса на ресторант „Томи и Тапънс“. Най-близкият хотел беше „Феървю“ на булевард „Нортуудс“. В същия хотел ли бяха отседнали семейство Мейтланд? Нищо не й струваше да попита по имейла Алек Пели, обаче по всяка вероятност отговорът беше „да“, ако се съдеше по казаното от по-голямата дъщеря на Мейтланд. Провери в сайта „Триваго“ и разбра, че може да получи прилична стая срещу деветдесет и два долара на вечер. Поколеба се дали да не вземе малък апартамент, но се отказа. Щеше да е излишен разход — порочна практика, която не водеше до нищо добро.

Обади се в хотела (по служебния телефон, тъй като това беше признат разход), направи резервация за три нощувки, смятани от следващия ден, после отвори „Math Cruncher“ на компютъра си. Според нея тази игра, свързана с математиката, беше най-сигурното средство за разрешаване на ежедневните проблеми. Стаята в хотела щеше да е свободна в три следобед, а максималната скорост, при която нейната „Тойота Приус“ се движеше с минимален разход на гориво, беше сто километра в час. Холи предвиди едно спиране по пътя, за да зареди с бензин и да хапне нещо (несъмнено гадно) в крайпътна закусвалня… добави още четирийсет и пет минути за неизбежното забавяне поради ремонт на участък от магистралата…

— Ще тръгна в десет — промърмори. — Не, по-добре десет минути по-рано — ей така, за по-сигурно. — И за още по-сигурно отвори приложението за трафик и навигация „Уейз“, за да си набележи алтернативен маршрут — за всеки случай.

Взе душ (за да не се къпе сутринта), облече си нощницата, изми си зъбите, почисти ги с конец (най-новите проучвания доказваха, че това не помага срещу зъбно загниване, само че й беше навик и щеше да го прави до края на живота си), свали си шнолите, подреди ги една до друга, после отиде боса в стаята за гости.

Тук се помещаваше нейната филмотека. На полиците бяха подредени хиляди дивидита; купените от магазин бяха в оригиналните разноцветни кутии, но повечето бяха „изпечени“ в домашни условия. Беше й лесно да намери онзи, който търсеше, защото дисковете бяха подредени по азбучен ред. Взе го и го остави на нощното си шкафче, за да й е пред очите, когато сутринта си стяга багажа.

Щом свърши и тази работа, коленичи, затвори очи и скръсти ръце на гърдите си. Психоаналитикът я беше посъветвал да казва по една молитва сутрин и вечер и когато Холи заяви, че не вярва в Бог, той й обясни как, дори и да не е религиозна, споделянето на тревогите и плановете й с някаква хипотетична висша сила ще й е от голяма полза. Оказа се, че е имал право.

— Пак съм аз, Холи Гибни, и все така се старая да давам всичко от себе си. Ако ме чуваш, моля Те, закриляй Пийт, защото само ненормален излиза на риболов с лодка, макар да не умее да плува. Моля Те, бди и над Робинсънови, докато са в Ирландия, и ако Джером наистина смята да целуне камъка Бларни, гледай да го разубедиш. Пия концентриран сироп от цитрусови плодове „Буст“ с цел да понапълнея, понеже доктор Стоунфийлд все ме кори, че съм прекалено слаба. Този „Буст“ никак не ми харесва, обаче на етикета пише, че всяко кенче съдържа 240 калории. Вземам си редовно антидепресанта „Лексапро“ и не пуша. Утре заминавам за Дейтън. Моля Те, помогни ми да пътувам безаварийно, да не нарушавам правилата за движение и да си свърша добре работата, доколкото ми позволяват фактите, с които разполагам. И които са доста любопитни. — Тя се позамисли, после добави: — Още тъгувам за Бил. Много ми липсва. Е, това беше за днес.

Легна си и след пет минути вече спеше дълбоко.