Стивън Кинг
Другият (156)

17.

Ралф седна на скален перваз срещу табелата и се опита да си поеме въздух. Холи се приближи до Хоскинс, клекна и го обърна по гръб. Огледа го, после се върна и обясни:

— Бил е ухапан няколко пъти.

— Сигурно е била гърмяща змия, и то голяма.

— Преди това нещо друго го е отровило. Нещо по-страшно от змия. Той го нарече Човека с татуировките, ние — Другия. Ел Куко. Искам… длъжни сме да довършим започнатото.

Ралф си помисли за мъртвите Хауи и Алек, които лежаха от другата страна на този прокълнат скалист хълм. Те имаха семейства. Юн — още жив, но ранен, измъчван от болките, може би вече изпаднал в шок — също имаше семейство.

— Имаш право — промълви. — Искаш ли пистолета? Аз ще взема пушката на Хоскинс.

Холи безмълвно поклати глава.

— Тогава да вървим да сложим точка на тази история.