Стивън Кинг
Другият (16)

16.

Показания на господин Клод Болтън (13 юли, 16:30, разпитван от детектив Ралф Андерсън)

 

Детектив Андерсън: Е, Клод, сигурно е приятно да си тук, когато не си сгазил лука.

Болтън: Знаете ли, донякъде е така. И да се возя на предната седалка в полицейска кола, вместо на задната. Сто и четирийсет километра в час почти по целия път от Кап Сити дотук. Синя лампа, включена сирена, всички екстри. Прав сте. Беше много яко.

Детектив Андерсън: Какво правеше в Кап?

Болтън: Разглеждах забележителностите. Имах две-три свободни вечери, тъй че защо не? Законът не го забранява, нали?

Детектив Андерсън: Доколкото разбрах, разглеждал си ги заедно с Карла Джепсън, с „артистичен“ псевдоним Чаровница.

Болтън: Ами, вече го знаете, след като я повозихте заедно с мен. Много се изкефи, между другото. Рейсовете ряпа да ядат, тъй рече.

Детектив Андерсън: И повечето забележителности, които разглеждахте, сигурно бяха в стая 509 на мотел „Уестърн Виста“ на Магистрала 40?

Болтън: А, не бяхме през цялото време там. На два пъти вечеряхме в „Бонанза“. Кльопачката е яка, че и евтина. Освен това Карла искаше да отиде в мола, та и там се помотахме. Имат стена за катерене и се справих за нула време.

Детектив Андерсън: Не се съмнявам. Знаеше ли, че едно момче беше убито тук, във Флинт Сити?

Болтън: Може да съм зърнал нещо по новините. Слушайте, нали не мислите, че имам нещо общо с тая гадост?

Детектив Андерсън: Не, но може да имаш информация за лицето, което е извършило гадостта.

Болтън: Откъде да…

Детектив Андерсън: Ти си бияч в „Само за джентълмени“, нали?

Болтън: Аз съм от екипа по сигурността. Не използваме думи като „бияч“. „Само за джентълмени“ е първокласно заведение.

Детектив Андерсън: Няма да спорим. Казаха ми, че си бил на работа във вторник вечерта. Напуснал си Флинт Сити едва в сряда следобед.

Болтън: Тони Рос ли ви изтропа, че с Карла сме заминали за Кап Сити?

Детектив Андерсън: Да, той ми съобщи.

Болтън: Ползваме намаление в оня мотел, щото собственикът е чичо на Тони. Тони също беше на работа във вторник вечерта, та го помолих да се обади на чичото. С Тони сме много гъсти. Дежурихме на входа от четири до осем вечерта, после в ямата от осем до полунощ. Тъй викаме на мястото пред сцената, дето седят джентълмените.

Детектив Андерсън: Господин Рос също така ми каза, че около осем и половина си видял един познат.

Болтън: За тренер Т. ли говорите? Хей, нали не мислите, че той е пречукал онова хлапе? Щото той е почтен, та дрънка. Тренираше племенниците на Тони в детския футболен отбор и в Младежката лига. Изненадах се, като го видях в нашето заведение, ама не се шокирах. Нямате си представа какви хора ни посещават — банкери, адвокати, та даже и проповедници. Обаче нашият девиз е като на Вегас: „Каквото става в «Джентълмените», остава си в…“

Детектив Андерсън: Да, сигурен съм, че сте дискретни като свещеници в изповедалня.

Болтън: Правете си майтап, ако щете, ама е така. Налага се, ако искаш да си запазиш клиентелата.

Детектив Андерсън: За протокола, Клод, когато казваш тренер Т., имаш предвид Тери Мейтланд, така ли?

Болтън: Абсолютно.

Детектив Андерсън: Как стана така, че го забеляза?

Болтън: Не стоим все в ямата, разбирате ли? Имаме си и други задължения. През повечето време, докато сме там, гледаме някой да не пуска ръка на момичетата и прекратяваме сбиванията, преди нещата да се объркат тотално — като се разгорещят, момчетата стават агресивни, туй трябва да го знаеш в нашия занаят. Ама ямата не е единственото място, дето могат да почнат неприятностите, просто е най-вероятното, тъй че един от нас остава там през цялото време. Другият обикаля — наднича в бара, в малкото помещение с видеоигрите и билярда, дето работи, като пуснеш монети, сепаретата за частни танци и, разбира се, в мъжката тоалетна. Там най-често разни типове въртят търговия с дрога и щом ги видим, на бърза ръка ги изхвърляме като мръсни псета.

Детектив Андерсън: И това го казва човек, който има досие за притежание с цел продажба.

Болтън: Моите уважения, сър, ама това беше подло от ваша страна. Чист съм от шест години. Питайте в Анонимните наркомани. Искате ли да се изпикая в епруветка? С удоволствие ще го направя за вас.

Детектив Андерсън: Няма да е необходимо и те поздравявам за въздържанието. Значи около осем и трийсет ти обикаляше…

Болтън: Точно така. Надникнах в бара, после тръгнах по коридора да погледна в мъжката тоалетна и тогава видях тренер Т., тъкмо окачваше слушалката на телефона. Там има два автомата, ама само единият работи. Тренерът беше…

Детектив Андерсън: Клод? Май малко избързваш…

Болтън: Разсъждавам на глас, че да си спомня точно как беше. Той изглеждаше някак особено. Като замаян. Наистина ли мислите, че е убил онова дете? Тогаз си рекох, че е шашардисан, щото за първи път идва в заведение, където млади госпойци си показват циците и разни други неща. На някои момчета им действа по тоя начин, шашват се. А може и да е бил надрусан. Казах: „Ей, тренер, как ти върви отборът?“ А той ме поглежда тъй, сякаш се виждаме за първи път, макар че ходех почти на всички мачове на Стиви и Стенли и му разправях как се прави двойно подаване, ама той не ме послуша ни веднъж — било сложно за малки хлапета. Макар че, щом овладяват дългите пасове, значи могат и туй да научат, нали?

Детектив Андерсън: Сигурен си, че е бил Терънс Мейтланд.

Болтън: Сто процента. Отвърна ми, че отборът е супер и че бил влязъл в клуба само да повика такси. Досущ както всички разправяме, че си купуваме „Плейбой“ само заради статиите, когато жените ни го видят в клозета. Аз обаче се направих на ударен, щото в „Джентълмените“ клиентът винаги има право, стига да не обарва момичетата. Казах му, че навън вече може да чакат едно-две таксита. Той рече, че диспечерът му бил казал същото, благодари ми и си тръгна.

Детектив Андерсън: Ще ми опишеш ли как изглеждаше?

Болтън: Носеше жълта риза и джинси, катарамата на колана му представляваше конска глава. Маратонките му бяха шикозни. Направиха ми впечатление, защото изглеждаха бая скъпи.

Детектив Андерсън: Само ти ли го видя в клуба?

Болтън: Не, зърнах как няколко момчета му махнаха, като излизаше. Не знам кои бяха и може да ви е трудно да ги намерите, щото много клиенти не щат да признаят, че им харесва да ходят в заведения като нашето. Факт. Не се изненадах, че го познаха — той е доста прочут по тия места. Дори спечели някаква награда преди години, видях го във вестника. Мислете за Флинт Сити каквото си щете, ама всъщност е градче, дето почти всички се познават, поне по лице. И всеки със синове, дето имат поне капка спортни заложби, познава тренер Т. от бейзбола или футбола.

Детектив Андерсън: Благодаря, Клод. Беше ни много полезен.

Болтън: Чакайте, сетих се още нещо, дреболия всъщност, но някак зловеща, ако наистина той е пречукал онова хлапе.

Детектив Андерсън: Слушам те.

Болтън: Беше просто едно от ония неща, дето се случват и никой не е виновен. Той беше тръгнал да види дали навън има такси, нали така? Подадох му ръка и викам: „Искам да ви благодаря за всичко, което направихте за племенниците на Тони. Те са добри момчета, но малко немирни, може би защото техните се развеждат и прочие. Вие им помогнахте да вършат нещо друго освен пакости из града.“ Мисля, че го изненадах, защото се поотдръпна, преди да ми стисне ръката. Имаше добро, силно ръкостискане, обаче… виждате ли тази малка драскотина на китката ми? Той я направи с нокътя на кутрето си, когато се ръкувахме. Вече почти заздравява, а и поначало не беше нищо сериозно, но за секунда-две ме върна в наркоманските ми дни.

Детектив Андерсън: Защо?

Болтън: Някои момчета — предимно „Ангелите на ада“ и „Ученици на дявола“ — си пускат дълъг нокът на кутрето. Виждал съм ей толкова дълги — като на китайските императори. Някои рокери дори ги украсяват с картинки, подобно на дамите. Наричат го кокаинов нокът.