Стивън Кинг
Другият (28)

5.

Марси Мейтланд се съгласи Грейс да си легне при нея и попита Сара иска ли и тя да е заедно с тях в леглото, но по-голямата й дъщеря поклати глава.

— Добре, обаче ако размислиш, ела при нас.

Мина един час, после още един. Най-ужасната събота в живота на Марси свърши и настъпи най-ужасната неделя.

Мислеше си за Тери, който сега трябваше да спи дълбоко до нея (и може би да сънува предстоящия шампионат на Градската лига, след като отборът му беше победил „Мечките“), а вместо това се намираше в затворническа килия. И той ли беше буден? Несъмнено…

Знаеше, че ги чакат тежки дни, обаче Хауи щеше да уреди всичко. Веднъж Тери й бе казал, че някогашният му помощник-треньор е най-добрият адвокат по криминални дела в Югозапада и че някой ден може да бъде назначен във Върховния съд на Съединените щати. Пък и нямаше начин Хауи да се провали, защото алибито на Тери беше желязно. Ала всеки път, когато тази мисъл я успокояваше дотолкова, че да се унесе, тя се сещаше за Ралф Андерсън, този Юда, когото беше смятала за приятел, и се разсънваше. След като Тери бъдеше оправдан, щяха да съдят полицейското управление на Флинт Сити за неправомерен арест, оклеветяване и каквото още измислеше Хауи Голд, а когато опитният адвокат започнеше да пуска своите умни бомби, тя щеше да се погрижи да са насочени към Ралф Андерсън. Възможно ли беше да подадат срещу него частна жалба? Възможно ли беше да го осъдят и да му бъде отнето цялото имущество? Надяваше се, че е възможно. Надяваше се предателят, неговата съпруга и синът му, за когото Тери беше положил толкова грижи, да се озоват на улицата, боси и дрипави. Надали щеше да се случи в настоящата (предполагаемо) просветена епоха, обаче това не й пречеше ясно да си представя как тримата просят по улиците на Флинт Сити; всеки път въображаемата картина я изтръгваше от дрямката и тя се разтреперваше и от гняв, и от задоволство.

Часовникът на нощното шкафче показваше два и четвърт, когато по-голямата й дъщеря застана на прага. Краката й стърчаха изпод прекалено голямата тениска с емблема на Оклахома Сити, която носеше вместо нощница.

— Мамо? Будна ли си?

— Да.

— Може ли да си легна при вас с Грейси?

Марси отметна завивката, премести се, за да й направи място, прегърна я и я целуна по вратлето. Сара се разплака.

— Шшшт, ще събудиш сестра си.

— Ох, не мога да спра! Все си мисля за белезниците. Извинявай!

— Поплачи си, но тихо. Тихичко, скъпа.

Марси я държа в прегръдките си, докато Сара изплака и последните сълзи. Най-сетне притихна, а Марси си каза, че след като и двете й дъщери са до нея, може би най-сетне ще заспи. Само че Сара се завъртя в леглото и я погледна. Очите й, мокри от сълзите, блестяха в тъмнината.

— Няма да отиде в затвора, нали, мамо?

— Няма. Невинен е.

— Но… и невинни хора попадат в затвора. Понякога за дълги години, докато някой открие, че все пак са били невинни. Освобождават ги, обаче са стари, животът им почти е минал.

— Няма да се случи с баща ти. Той беше в Кап Сити, когато се случи онова, за което…

— Знам за какво го арестуваха — прекъсна я Сара и избърса сълзите си. — Не съм глупачка.

— Разбира се, че не си, миличка.

Сара взе неспокойно да се върти в леглото:

— Сигурно са имали причина…

— Вероятно си мислят така, обаче грешат. Господин Голд ще им разкаже всичко и баща ти ще излезе от ареста.

— Добре. — Сара помълча, после промърмори: — Не искам да се върна в лагера, докато всички не научат истината. Мисля, че и Грейси не бива…

— Няма да се наложи. А наесен тази история ще е само спомен.

— Лош спомен — подсмръкна Сара.

— Точно така. А сега гледай да поспиш.

След няколко минути Сара заспа. Поуспокоена от близостта на дъщерите си, Марси също задряма, обаче в съня си отново видя как двамата полицаи отвеждат Тери, как стотиците зрители ги зяпат, Байбир Пател плаче, Гавин Фрик стои ошашавен.