Стивън Кинг
Другият (107)

8.

— Госпожице Гибни, искате ли да намаля осветлението? — попита Хауи Голд.

— Не е необходимо. Не го правим за забавление, само ще споделя информация и макар филмът да е кратък, само осемдесет и седем минути, не се налага да го изгледаме целия, нито дори повечето кадри. — Страхуваше се, че ще е нервна, но не беше. Поне засега. — Преди обаче да ви го покажа, държа да изясня нещо, което, предполагам, вече всички знаете, въпреки че съзнанието ви още отказва да го приеме.

Всички я гледаха, без да продумат. Господи, толкова очи, вперени в нея! Не можеше да повярва, че го прави, не и плахата като мишле Холи Гибни, която в училище винаги седеше на последния чин, никога не вдигаше ръка и в дните, когато имаше час по физическо, обличаше спортния екип под полата и блузата си. Холи Гибни, която, дори и прехвърлила двайсетте, не смееше да възрази на майка си. Холи Гибни, която на два пъти беше полудяла.

„Само че това беше преди Бил. Той ме смяташе за нещо много повече и аз бях… заради него. И ще бъда заради тези хора.“

— Тери Мейтланд не е убил Франк Питърсън и Хийт Холмс не е убил момичетата на семейство Хауард. Убийствата са извършени от друг. Той използва срещу нас нашата съвременна наука, съвременните ни криминологични методи, но истинското му оръжие е отказът ни да повярваме в съществуването му. Свикнали сме да приемаме фактите и понякога, когато те си противоречат, ние надушваме миризмата му, обаче отказваме да я проследим, да потърсим източника й. Той знае това. Той го използва.

— Госпожо Гибни — промълви Джийни Андерсън, — нима твърдите, че убийствата са дело на свръхестествено същество, на нещо като вампир?

Холи прехапа устни и проговори едва след няколко секунди:

— Засега не желая да отговоря на този въпрос. Предпочитам първо да видите кадри от филма, който съм донесла. Мексикански е, обаче е дублиран на английски и е бил предвиден за двойните прожекции в местните автокина преди петдесет години. Английското заглавие е „Мексиканските жени бойци се срещат с Чудовището“, но испанското е…

— Губим си времето! — възкликна Ралф. — Каква е връзката?

— Замълчи! — Джийни говореше тихо, но гласът й трепереше от гняв. — Позволи й да се доизкаже.

— Но…

— Ти не беше там снощи, обаче аз бях. Не се инати, дай й възможност да говори.

Също като Самюълс той скръсти ръце на гърдите си. Холи познаваше този жест, означаващ: „Няма да те слушам.“ Въпреки това продължи:

— Оригиналното заглавие е „Rosita Luchadora e Amigas Conocen El Cuco“. Означава „Жената боец Росита и приятелките й срещат Ел Куко“.

— Това е! — извика Юн и всички стреснато подскочиха.

— Това е името, което не можах да се сетя онзи ден в ресторанта на О’Мали! Помниш ли историята, Ралф? Онази, която бабата на жена ми й разказала в детството й?

— Как бих могъл да я забравя? За човека с черна торба, който убива дечица и натърква с мазнината им… — Ралф не довърши изречението — против волята си мислеше за Франк Питърсън и момичетата на семейство Хауард.

— Какво по-точно им прави? — намеси се Марси Мейтланд.

— Изпива им кръвта и се разтрива с мазнината им — обясни Юн. — Предполага се, че това му помага да остане вечно млад.

— Точно така — кимна Холи. — В Испания го наричат El Hombre con Saco — Човека с торбата. В Португалия — Тиквоглавеца. Когато хлапетата в Америка правят тиквени фенери за Хелоуин, винаги изобразяват Ел Куко, както преди стотици години са правили децата на Иберийския полуостров.

— Имаше една приспивна песничка за Ел Куко — промърмори Юн. — Понякога баба ми я тананикаше вечер: Duérmete, niño, duérmete ya… останалото съм забравил.

— Заспи, дете, заспи веднага — изрецитира Холи. — Ел Куко е на тавана и ще дойде да те изяде сега.

— Чудесна приспивна песен — отбеляза Алек. — Сигурно след това децата са спели спокойно и щастливо.

— Божичко… — прошепна Марси. — Мислите, че нещо такова е било в нашата къща? Седяло е на леглото на дъщеря ми?

— И да, и не — отговори Холи. — Ще пусна филма. Първите десетина минути са достатъчни.