Франсис Пол Уилсън
Проклятието (92)

20.

Тъмносиният микробус на Ейб стоеше пред спортния магазин. Желязната решетка пред витрината беше вдигната. Джак почука и вратата се отвори веднага. Бялата риза на Ейб беше намачкана, а челюстите му бяха стиснати. За пръв път, откакто Джак го познаваше, не носеше вратовръзка.

— Какво стана? — попита той, като гледаше изпитателно Джак. — Загази, след като ме остави в апартамента, а?

— Защо питаш?

— Ръката ти е превързана и вървиш странно.

— Имах продължителен и напрегнат спор с една несговорчива дама.

Джак раздвижи лявото си рамо. Вече не беше толкова схванато и не го болеше така силно, както в апартамента.

— Дама!

— Е, не се вмества много в традиционното определение, но наистина беше женска.

Ейб го поведе към задната част на тъмния магазин. Слязоха в мазето и той вдигна един дървен сандък, дълъг шейсет и дълбок трийсет сантиметра. Махна капака.

— Тук са бомбите — дванайсет, магнезиеви и с часовникови механизми.

Джак кимна.

— Чудесно. Но всъщност ми трябваха запалителни патрони. Без тях може да нямам възможност да наглася часовниковите механизми.

Ейб поклати глава.

— Не знам с какво ще си имаш работа, но това е най-доброто, което можах да намеря.

После махна покривката от масата за игра на карти. Там имаше един овален метален цилиндър, а в средата му — втори, по-малък. И двата бяха свързани с къс маркуч към нещо, което приличаше на горелка с две дръжки.

Джак беше озадачен.

— Какво, по дяволите…

— Огнепръскачка Мк-1. Не знам дали ще ти свърши работа. Няма много широк обхват и…

— Страхотна е! — Джак сграбчи ръката на приятеля си и я стисна. — Ейб! Ти си разкошен! Идеална е!

Въодушевен, Джак докосна цилиндрите. Как не се сети по-рано да използва огнепръскачка?

— Как действа?

— Това е модел от Втората световна война — най-доброто, което успях да намеря за толкова кратко време. В малкия цилиндър има въглероден окис под налягане, а в големия — осемнайсет литра напалм. В края на горелката има възпламенители. Обсегът е трийсетина метра. Отваряш цилиндрите, насочваш горелката, натискаш спусъка на задната дръжка и — бум!

— Нещо друго?

— Да. Винаги проверявай маркуча преди първия изстрел. Той се надига по време на продължителен огнен поток. Инак, приеми го като плюенето — не го прави срещу вятъра или там, където живееш.

— Звучи лесно. Помогни ми да я сложа на гърба си.

Цилиндрите бяха по-тежки, отколкото му се искаше, но не му причиниха силна болка. Докато стягаше ремъците, Ейб погледна въпросително към врата му.

— Откога носиш бижута, Джак?

— Ами, от тази вечер… За късмет.

— Странно нещо. Желязно е, нали? А камъните… много приличат на…

— Очи? Да, знам.

— А надписите сякаш са на санскрит. Така ли е?

Джак сви рамене. Стана му неудобно. Не харесваше огърлицата и не знаеше нищо за произхода й.

— Може би. Не знам. Един приятел… ми я даде назаем за тази нощ. Разбираш ли какво пише?

Ейб поклати глава.

— Виждал съм надписи на санскрит, но дори животът ми да зависи от това, не мога да преведа нито дума. — Той се вгледа по-отблизо. — Май не е на санскрит. Къде е правена?

— В Индия.

— Така ли? Тогава вероятно са на ведически — един от древните арийски езици, предшественик на санскритския.

Ейб подхвърли информацията с безгрижен тон, после се обърна и се залови да зачуква гвоздеите по краищата на сандъка със запалителните бомби.

Джак не знаеше дали Ейб си придава важност, или не, но реши да не го лишава от този миг.

— Откъде, по дяволите, знаеш всичко това?

— Да не мислиш, че съм специализирал търговия на оръжие? Имам бакалавърска степен по езикознание от Колумбийския университет.

— И тези надписи са на ведически, така ли? Означават ли нещо?

— Означават, че това украшение е много старо.

Джак докосна железните халки.

— Така и помислих.

Ейб зачука гвоздеите и се обърна към приятеля си.

— Знаеш, че никога не питам, Джак, но този път ще го направя. Какво си намислил? С това нещо можеш да унищожиш два жилищни блока.

Джак не знаеше какво да отговори. Как можеше да разкаже на някой, дори на най-добрия си приятел, за ракшасите и че огърлицата, която носи, го прави невидим за тях?

— Защо не ме закараш до пристанището и може би ще видиш.

— Готово.

Ейб изпъшка от тежестта на сандъка със запалителните бомби, а Джак — без да сваля огнепръскачката от гърба си — тръгна нагоре по стълбите. Ейб сложи сандъка в микробуса и направи знак на Джак да излезе на улицата. Джак изскочи от магазина и се качи в микробуса през задните врати. Ейб смъкна желязната решетка пред витрината и се намести зад волана.

— Накъде?

— Към Уест Енд по 57-ма улица, после надясно. Намери някое скрито място под магистралата и сетне ще продължим пеша.

Когато пристигнаха Джак слезе внимателно през задните врати, приближи се до прозореца на Ейб и посочи на север, към пристан 97.

— Чакай тук, докато се кача на борда! Няма да се бавя.

Ейб го погледна озадачен.

— На борда на какво?

— Там има един кораб. Не се вижда оттук.

Ейб поклати глава.

— Мисля, че там има само вода.

Джак присви очи и се вгледа в мрака. Удивен и объркан, той изтича до края на пристана. Товарният кораб го нямаше.

— Няма го! — извика той, докато тичаше обратно към микробуса. — Заминал е!

Осъзна, че сигурно прилича на луд, докато скачаше и се смееше с огнепръскачката на гърба, но не му пукаше.

Беше победил! Уби Майката ракшаси, а Кузум бе отплавал за Индия без Вики и без Колабати.