Франсис Пол Уилсън
Проклятието (32)

9.

О, Кузум! Какво си направил?

Стомахът на Колабати се свиваше от страх, докато седеше на задната седалка на таксито. Пътуването беше кратко — трябваше само да прекоси Сентръл Парк и да влезе във величествената белокаменна къща на Пето авеню.

Нощният пазач не я познаваше и я спря. Беше стар и сбръчкан. Колабати ненавиждаше възрастните хора. Мисълта, че ще остарее, я отвращаваше. Показа му ключа и шофьорската си книжка, хукна по мраморното преддверие, мина покрай модерното канапе и абстрактните картини на стените и се отправи към асансьора. Вратата беше отворена и сякаш я чакаше. Колабати натисна копчето за деветия етаж и застана нетърпеливо в кабината.

Облегна се на стената и затвори очи.

Онази миризма! Помисли, че сърцето й ще спре, когато я долови в апартамента на Джак. Смяташе, че я е оставила завинаги в Индия.

Ракшаса!

Преди час край апартамента на Джак несъмнено имаше ракшаса. Стана й лошо при тази мисъл и почувства немощ. А най-ужасното беше, че човекът, отговорен за това, беше собственият й брат.

Но защо при Джак?

И как бе станало това?

Асансьорът спря плавно и вратата се отвори. Колабати тръгна към апартамент 9Б. Поколеба се, преди да пъхне ключа. Разговорът нямаше да е лесен. Обичаше Кузум, но той я плашеше. Не физически — никога не бе вдигал ръка срещу нея, а морално. По-рано не беше така, но напоследък не разбираше чувството му за справедливост.

Този път беше сгрешил.

Колабати превъртя ключа и влезе.

Апартаментът беше тъмен и тих. Запали лампата и видя ниския таван, украсен със стандартни орнаменти. Кузум не бе оставил личния си отпечатък върху обзавеждането, което означаваше, че нямаше намерение да стои дълго тук.

— Кузум?

Тя слезе по двете стъпала, прекоси застлания с вълнен килим хол и тръгна към вратата на спалнята му. Там нямаше никой.

Върна се в хола и пак извика — този път по-силно.

— Кузум!

Никой не отговори.

Трябваше да го намери на всяка цена! Тя беше единствената, която можеше да го спре!

Колабати мина покрай спалнята, която брат й бе определил за нея и се приближи до прозореца, гледащ към Сентръл Парк. Паркът беше тъмен и само тук-там го прерязваха осветени шосета — ярки змии, виещи се от Пето авеню към Сентръл Парк Уест.

Къде си, братко, и какво правиш? На какъв ужас си вдъхнал живот?