Франсис Пол Уилсън
Проклятието (89)

17.

Джак заключи вратата на апартамента си и се отпусна на пода до нея, наслаждавайки се на хладния въздух от климатичната инсталация. Беше слязъл от покрива препъвайки се, в състояние на унес. Но не забрави да вземе револвера си. Нямаше никакви сили. Всяка клетка в тялото му крещеше от болка и изтощение. Нуждаеше се от почивка и вероятно от лекар заради раната на гърба. Но нямаше време за нито едно от двете. Тази нощ трябваше да се справи и с Кузум.

Стана и надникна в спалнята. Колабати продължаваше да спи. После се приближи до телефона. Не знаеше дали Ейб се бе обаждал. Едва ли. Продължителният звън би събудил Колабати. Джак набра номера на спортния магазин. След три иззвънявания чу едно предпазливо: „Да?“.

— Аз съм, Ейб.

— Кой друг може да бъде в този час?

— Намери ли всичко?

— Тъкмо влизам. Не можах да намеря всичко. Взех дванайсет запалителни бомби с часовникови механизми, но утре по обяд ще ми докарат запалителните патрони. Това устройва ли те?

— Не — отговори разочарован Джак. Трябваше да действа незабавно.

— Но имам нещо друго, което можеш да използваш вместо тях.

— Какво?

— Ела и ще видиш.

— Ще бъда при теб след няколко минути.

Джак затвори и внимателно съблече скъсаната и напоена с кръв риза. Болката в гърба се превърна в притъпено пулсиране. Изтръпна, като видя кръвните съсиреци, полепнали по плата. Беше загубил повече кръв, отколкото предполагаше.

Взе една хавлия от банята и я притисна до раната. Пареше, но болката беше поносима. След половин минута погледна хавлията. Кървенето беше намаляло.

Джак знаеше, че трябва да се изкъпе и да превърже раната, но се страхуваше, че отново ще започне да кърви. Устоя на изкушението да зърне гърба си в огледалото — можеше да го заболи повече, ако видеше как изглежда. Взе остатъка от бинта и омота гърдите и лявото си рамо.

После се върна в спалнята да вземе чиста риза. И за още нещо. Коленичи до леглото, откопча огърлицата на Колабати и я свали от шията й. Индийката се размърда, изстена тихо, сетне се успокои. Джак излезе на пръсти и затвори вратата след себе си.

Влезе в хола и сложи огърлицата на врата си. Изпита неприятно дразнещо усещане, което се разпространи от главата до петите му. Не му се искаше да я носи, нито да я измъква без разрешението на Колабати, но на кораба тя бе отказала да я махне, а ако искаше да се върне там, Джак трябваше да вземе всички предпазни мерки.

Облече чистата риза и набра номера на Сара. Известно време нямаше да поддържа връзка с Джиа и щеше да бъде по-спокоен, ако се увереше, че в Куинс всичко е наред.

След пет-шест иззвънявания Джиа вдигна слушалката. Гласът й беше предпазлив.

— Ало?

Джак замълча. След онова, което преживя през изминалите няколко часа, най-голямото му желание беше да зареже всичко, да отскочи до Куинс и да прекара остатъка от нощта в обятията на Джиа.

— Извинявай, че те събудих — рече той. — Ще изляза за няколко часа и исках да се уверя, че сте добре.

— Всичко е наред — отговори тя с дрезгав глас.

— Вики?

— Спи. Току-що прочетох бележката на Ейб, в която пише, че трябва да излезе. Какво става?

— Шантава работа.

— Това не е отговор, Джак. Цялата тази история ме плаши.

— Знам. Засега само мога да ти кажа, че всичко е свързано с фамилията Вестфален.

Не искаше да й казва повече.

Прекъсна линията, задържа пръста си на бутона за няколко секунди, после провери дали телефонът дава свободно и пъхна слушалката под възглавницата на креслото. Така никой нямаше да се обади и да събуди Колабати. Ако му провървеше, щеше да се погрижи за Кузум, после щеше да се върне тук и да й сложи огърлицата.

Джак взе пейджъра с променливи честоти и забърза по улицата. Смяташе да отиде направо в спортния магазин на Ейб. Но докато вървеше по уличката покрай блока, се спря. Нямаше време за губене, но не можеше да устои на изкушението да види какво е станало с Майката ракшаси. Обзе го паника, когато не видя трупа й. После съзря димяща купчина пепел. Майката бе изгоряла. От нея бяха останали само зъби и нокти. Джак взе няколко от тях и ги пъхна в джоба си. Един ден можеше да поиска да се увери, че наистина се е справил с нещо, наречено ракшаса.