Франсис Пол Уилсън
Проклятието (36)

2.

Джоуи Диас сложи шишенцето със зелената течност на масата помежду им.

— Откъде го намери, Джак?

Ядяха хамбургера в едно заведение в центъра на града. Джоуи беше филипинец с пъпчиво лице, но Джак го ценеше много. Диас работеше в градската лаборатория на Министерството на здравеопазването. В миналото Джак го използваше предимно за информация и за предложения как да стовари гнева на здравното министерство върху главите на хората, прецакали клиентите му. За пръв път го бе помолил да направи анализ на нещо.

— Защо, какво му има?

Трудно се съсредоточаваше върху Джоуи и храната. Непрекъснато мислеше за Колабати и за начина, по който го бе накарала да се почувства миналата нощ. После се сети за миризмата, която проникна в апартамента и за странната реакция на младата индийка.

— Нищо — отговори с пълна уста Джоуи, — но няма да ти помогне при запек.

— Не е ли разхлабително? Тогава какво е? Приспивателно?

Диас поклати глава и напълни устата си с пържени картофи.

— Не.

Джак забарабани с пръсти по мазната дървена маса. По дяволите! Не му мина през ум, че течността може да е някакъв опиат, с който похитителите са приспали Грейс, за да я измъкнат по-лесно — ако изобщо беше отвлечена. Зачака Джоуи да продължи, с надеждата че лаборантът първо ще сдъвче и преглътне храната, но това не стана.

— Мисля, че не служи за нищо. Само някаква шантава комбинация от странни съставки.

— С други думи, някой е направил смес от разни неща, за да я продава против всякаква болка.

Диас сви рамене.

— Може би. Но ако беше така, можеше да не си играят толкова много. Смятам, че създателят е вярвал в сместа. Съдържа силни есенции и дванайсет процента алкохол. Нищо особено — разпознах ги за нула време. Но има един рядко срещан алкалоид, който…

— Какво е това алкалоид? Звучи като отрова.

— Някои алкалоиди наистина са отрови — например стрихнинът. Други поглъщаш всеки ден. Като кофеина. Почти всички се извличат от растения. Но този тук го нямаше дори в компютъра. Цяла сутрин търсих произхода му. Каква събота!

Джак се усмихна. Джоуи щеше да поиска малко повечко за усилията си, но това беше в реда на нещата. Струваше си, стига да останеше доволен.

— И откъде произлиза?

— От някакъв вид трева.

— Наркотик?

— Не. Не се пуши. Нарича се дурба. Но този алкалоид не се съдържа в тревата в естествен вид. Трябва да се преработи по някакъв начин, за да се прибави още една аминна група. Затова се забавих.

— Щом не е разхлабително, успокоително или отрова, какво е тогава?

— Знам ли.

— Не ми помагаш много, Джоуи.

— Ами, какво да ти кажа? — Диас прокара пръсти през дългите си черни коси, после почеса една от пъпките на лицето си. — Нали искаше да знаеш какво е съдържанието? И аз ти казах — силни есенции, алкохол и алкалоид от индийска трева.

Нещо прободе Джак. Споменът от предишната нощ се върна.

— Индийска ли?

— Да. Много рядка трева. Никога нямаше да намеря името й, ако компютърът не ме беше насочил към подходящия справочник.

Индия! Колко странно! След като бе прекарал няколко опияняващи часа с Колабати, сега научаваше, че течността в шишенцето от стаята на изчезналата възрастна жена е направена от индиец.

А може би не беше толкова странно. Грейс и Нели имаха връзки с Британската мисия и оттам — с дипломатическите среди в Обединените нации. Вероятно някой от индийското консулство бе дал шишенцето на Грейс — може би дори самият Кузум. Та нали в миналото Индия е била британска колония?

— Мисля, че това е съвсем безобидна смес — добави Джоуи.

Джак се бе надявал, че шишенцето ще бъде зашеметяващата улика, която щеше да го заведе право при леля Грейс и да го направи герой в очите на Джиа.

Шестото чувство му бе изневерило.

Попита Джоуи колко струва анализът, плати му сто и петдесет долара и тръгна към апартамента си. Докато седеше в автобуса, той се замисли какъв да бъде следващият му ход по случая Грейс Вестфален. Цяла сутрин разговаря с информаторите си от улиците, но не научи нищо. В главата му започнаха да нахлуват други мисли.

Отново за Колабати. Непрекъснато мислеше за нея. Защо? Опита се да анализира този факт и стигна до извода, че сексуалната магия, с която го бе пленила, бе само една малка част от истината. Най-важното беше, че тя знаеше кой е той и как си изкарва прехраната. Прие го съвсем спокойно. Нещо повече, за нея начинът му на живот беше напълно естествен. И тя би избрала същия занаят.

Джак знаеше, че е уязвим след раздялата с Джиа — особено за непредубеден човек като Колабати. Пряко волята му тя го накара да разголи душата си и дори му каза, че е достоен за уважение.

Тя не се страхуваше от него.

Щеше да й се обади.

Но първо трябваше да говори с Джиа и да й съобщи информацията, която бе научил, колкото и да беше оскъдна. Набра номера на Нели Пейтън веднага, щом се прибра в апартамента си.

— Има ли вест от Грейс?

— Не — отговори Джиа.

Гласът й не звучеше толкова студено като предишния ден. Или само така му се стори?

— Надявам се, че ти имаш добри новини.

— Ами…

Джак направи гримаса. Наистина искаше да й каже нещо окуражително. Изкуши се дори да излъже, но се отказа.

— Спомняш ли си онази течност, която помислихме за разхлабително? Оказа се, че не е.

— Е, и?

— Нищо. Задънена улица.

От другия край на линията настъпи мълчание, сетне Джиа попита:

— И сега какво?

— Ще чакам.

— Нели вече го прави. Не й е нужна помощ в това отношение.

Иронията й го ужили.

— Виж какво, Джиа. Аз не съм детектив…

— Знам го много добре.

— И не съм обещавал да разреша случая като Шерлок Холмс. Ако бяха изпратили бележка за откуп, можеше да направя нещо. Казал съм на моите хора по улиците да се ослушват, но… — Мълчанието от другия край на линията беше изнервящо. — Съжалявам, Джиа. Засега не мога да ти кажа нищо повече.

— Ще предам на Нели. Довиждане, Джак.

Той също затвори и започна да диша дълбоко, за да се успокои. След минута набра номера на Кузум. Отговори му познатият женски глас.

— Колабати?

— Да?

— Обажда се Джак.

— Джак! — възкликна тя. — Не мога да говоря сега. Кузум се връща. Ще ти се обадя по-късно.

Тя записа номера му и затвори.

Джак седна и се вторачи озадачен в стената. Разсеяно натисна копчето на телефонния секретар. Разнесе се гласът на баща му.

— Само искам да ти напомня за тениса утре. Не забравяй да дойдеш към десет сутринта. Турнирът започва по обед.

Очертаваха се неприятни събота и неделя.