Франсис Пол Уилсън
Проклятието (86)

14.

Джак се насапуниса обилно и застана под душа, за да измие от кожата си вонята от трюма. Магнумът беше увит в една хавлия, сложена на лавицата до душа. Очите му непрекъснато се стрелкаха към вратата.

Избърса се набързо и спря водата.

Влезе в спалнята и видя, че Колабати спи. Извади чисти дрехи и се облече, докато я наблюдаваше. Заспала, тя изглеждаше различна. Чувствеността й бе заменена от трогателна невинност.

Джак мразеше да чака противникът да направи следващия ход. Това го поставяше в отбранителна позиция, а така губеше инициативата.

Грабна телефонната слушалка и набра номера. След първото иззвъняване се обади Ейб.

— Аз съм. Джак. Събудих ли те?

— Не, разбира се. Всяка нощ седя до телефона и чакам да ми се обадиш. Защо сега да е различно?

Джак не разбра дали приятелят му се шегува, или не. Понякога не му беше ясно.

— Всичко наред ли е при вас?

— Щях ли да разговарям толкова спокойно с теб, ако не беше?

— Добре ли е Вики?

— Разбира се.

— Трябва ми малко снаряжение — запалителни бомби с часовникови механизми и запалителни патрони.

Ейб веднага възприе делови тон.

— Нямам в склада, но мога да намеря. За кога ти трябват?

— За тази нощ.

Ейб подсвирна.

— Трудна работа. Важно ли е?

— Много.

— Трябва да се обадя тук-там. Но по това време…

— Ще ти платя колкото искаш.

— Добре, но ще трябва да изляза.

На Джак не му хареса, че Джиа и Вики ще останат сами, но Кузум не можеше да ги намери и те нямаха нужда от пазач.

— Добре. С микробуса ли си?

— Да.

— Тогава развърти телефоните, вземи нещата и ще се срещнем пред магазина. Обади ми се, когато стигнеш там.

Джак затвори и се облегна. В хола беше уютно и тъмно. От кухнята идваше съвсем слаба светлина. Почувства, че мускулите му се отпускат. Беше уморен. Последните няколко дни бяха изтощителни. Откога не се бе наспивал? От събота? А сега беше сряда.

Джак затвори очи. Помъчи се да ги отвори, но се отказа. Ейб щеше да му се обади, когато всичко беше готово. Ейб щеше да се справи. Той щеше да намери всичко, дори по това време. Джак имаше време да подремне.

Последното, което си спомни, преди да заспи, бяха изпълнените с омраза очи на Майката ракшаси, докато го наблюдаваше от дъното на трюма.